Веганство

„Човек може да съжалява, че живее в период, когато не е възможно да се формира представа за формата на света, която бъдещето ще поеме. Но има едно нещо, което мога да предрека на месоядците: светът на бъдещето ще бъде вегетариански” - Адолф Хитлер.

Веганството („вегетарианство” в довоенния език преди градациите да бъдат стандартизирани) е начин на живот, който не генерира търсене на продукти от животински произход и винаги е бил отличителен белег на автентичния националсоциалист - знак на истинска съпричастност и ниво на благородство, отвъд популярните в момента норми. Освен самия Хитлер и Рудолф Хес, незнаен брой други националсоциалисти също са вегетарианци („Между 11 и 12 часа трябваше да опитваме храната и само след като всички я бяхме вкусили, тя се откарваше до щаба на СС. Беше изцяло вегетарианска, най-вкусните пресни неща, от аспержи до чушки и грах, сервирани с ориз и салати... Нямаше месо и не си спомням да е имало риба.“ - Марго Вьолк). Националсоциалистическа Германия е първата държава в света, която забранява вивисекцията, ловът, залагането на капани, убийството по метода кошер и куп други жестокости - целейки по този начин, да сложи край на животинската експлоатация. Значението на добротата към животните продължава да бъде подчертавано от следвоенни идеолози, особено Савитри Деви и Дейвид Миат.

Нашето веганство е пряко следствие от арийския инстинкт за универсално състрадание. Далеч от погрешно асоцииране с пацифистичните хипи карикатури, представени ни от еврейските медии, най-точната духовна асоциация е с първообраза на героичния войн, само тези, които са се отказали от безпричинното насилие могат да бъдат разумно натоварени със задачата да наложат отбранително, народозащитно насилие. Хитлер отбелязва: „Има интересен документ, датиращ от времето на Цезар, който показва, че войниците по онова време са живеели на вегетарианска диета. Според същия извор, само по време на липса, войниците са прибягвали до месо.“

Въпросът с веганството е уместен в контекста на нашето движение, тъй като позволява на настоящи не-вегетарианци, анти-ционисти да видят в себе си пряка еквивалентност на еврейската нагласа, която те толкова презират, и по този начин да разберат, че подобно отношение далеч не се ограничава само до евреи. Хуманизмът е за не-човеците, каквото е юдаизма за неевреите, всеки има свои гои и ги третира с неописуема жестокост. Много анти-ционисти са посочили, че външната революция трябва да се предшества от вътрешна революция, в този случай, събарянето на еврейското господство не може да се случи, докато останалата част от човечеството първо не победи това, което се нарича ​„вътрешният евреин”. Приемаме и предлагаме, че най-очевидната стъпка в разбиването на „вътрешния евреин” е да престанем да имаме наши собствени гои! Позорно е не-евреи да се оплакват от еврейското отношение към тях самите, докато игнорират собственото си такова към животните; такива лицемери не заслужават да победят ционизма. Също така е ясно че разрастването на анти-ционисткото движение в общо анти-трибалистко движение не може да продължи без да подчертае, че хуманизма е една от най-разпространените форми на трибализъм.

„Състраданието към животните е тясно свързано с добротата на характера, и може да се твърди с увереност, че този, който е жесток към живите същества не може да бъде добър човек.” - Артур Шопенхауер

По-етичен ли е хуманизма от юдаизма?

Веганството е също така напълно съвместимо с националсоциалистическите икономически принципи, които са силно ангажирани към независимост и не-разточителство. Тъй като по-дългата хранителната верига включва повече термични отпадъци, свеждането до минимум на нейната дължина и по този начин на отпадъците, е националсоциалистически дълг. Държавно организирана икономика може да засили този процес значително, по думите на Хитлер: “Консумацията на месо е намалена в момента на пазара и по този начин се предоставя по-голям избор от зеленчуци,и пропорционално всеки човек може да си позволи лукса на първите плодове.“ Масовото преминаване към веганска диета на ниво на цели държави би бил изключително практичен отговор на въпроса с глобалния недостиг на храна, с който ще се сблъскаме в близко бъдеще и ще ни даде допълнителен буфер във времена, в които трябва да контролираме бума на човешката популация.

Арийски и не-арийски вегани

„Би трябвало да третираме животните както нас самите, както индивидуалните същества биха искали да бъдат третирани. Бихме ли искали ние да бъдем подлагани на болка? На страдание? Бихме ли искали да бъдем пленени, държани в плен, да се правят експерименти върху нас и да ни развъждат за храна и за кланици?... Така че няма нужда от дебат, например дали всички, или някои животни са чувствителни, или дали са „интелигентни“, позовавайки се на някакви абстрактни критерии, такива въпроси са неотносими, от перспективата на съпричастност.“ Дейвид Миат

Ние признаваме, че като въпрос на наследена биология, някои хора могат да имат повече метаболитна трудност с вегетарианска диета, отколкото други. Вярваме, че естествено предпочитание към месни и млечни продукти, може да съответства на генетичното господство на черти еволюирали в ловни и стадни потекла, а естественото предпочитание на зеленчуци - особено зърнени и бобови растения съответства на генетично господство на черти еволюирали в земеделско потекло.

Веганството е необходимо, но не достатъчно състояние на Арийството. Докато не-вегани, които наричат себе си арийци едва ли ще бъдат взети на сериозно, има и много съвременни вегани, които направиха своя избор по причини, различни от универсално състрадание - те не трябва да бъдат бъркани с арийци. Те включват тези, които са вегани, поради съображения за здраве, мода, суеверия и т.н., с други думи, за егоистични причини. Подозираме, че тези, мотивирани към добро поведение по егоистични причини, могат да бъдат еднакво мотивирани и към лошо поведение по егоистични причини, затова са ненадеждни за задачите, които ни предстоят.

Лесен начин да се разграничат арийски от не-арийски вегани е, че последните, които са също стриктни в диетата си, не презират не-веганите и имат далеч по-малък интерес в установяването на веганството, като универсална практика.

Савитри Деви посочи, че не-арийските вегански общества са силно повлияни от вярата в кармична справедливост, така че тези хора се въздържат от жестокост просто от страх на възмездие. Аз предлагам, че обратното състояние определя ариецът: ако бихте се въздържали от жестокост въпреки увереност, че ще бъдете наказани за вашата доброта, то вие сте един от нас. Защото само тогава вие сте духовно готов да се изправите срещу нашия враг, в чиято природа е да прави точно това.

„Моята слава, ако Провидението запази живота ми, ще се състои в мирни дела,

които аз все още възнамерявам да създам.” - Адолф Хитлер

При обясняването на нашето веганството на другите, е от съществено значение ние да не говорим за така наречените „права на животните”, тъй като една от по-широките цели на Арийството е да смени цялата етична дискусия далеч от така наречените „права” като цяло. Ние сме вегани не защото животните имат „права” (в този смисъл дори не смятаме хората да имат такива „права”), но тъй като ние имаме задължението да не експлоатираме никого и всъщност задължение активно да помагаме на всички жертви на експлоатация от тежкото им положение с най-доброто от нашите възможности. Терминът „благосъстояние на животните” е за предпочитане, тъй като имплицитно подчертава, че наш дълг е да се предостави такова благосъстояние. Това позволява на по-нататъшния ни активизъм в крайна сметка да се разшири отвъд веганството - което е в края на краищата е просто въздържане от пряка експлоатация - и да вървим в посока на активно състрадание и милост към животните, като ги спасим от експлоатация в ръцете на евреи, неевреи и дори други животни.

Аварийните стандарти срещу вечните стандарти

„Обширна част от нашия разговор бе посветен от Фюрера на вегетарианския въпрос. Той вярва, повече от всякога, че месоядството е грешно. Разбира се знае, че по време на войната не можем тотално да разстроим нашата хранителна система. Обаче след войната, той възнамерява да се справи и с този проблем.“ - Д-р Йозеф Гьобелс

Като анти-ционисти, наш най-непосредствен приоритет е да освободим света от еврейски контрол. Това ще наложи голям подбор и широко сътрудничество с други анти-ционисти по света с ценни умения и ресурси, много от които вероятно са не-вегани. Това е нещо, което просто ще трябва да се очаква да толерираме засега, колкото и тъжно да е. Самият Хитлер говори реалистично по тази тема: „Да предположим, че забраната на месо е била един задължителен компонент в националсоциализма, би било сигурно, че нашето движение не би успяло.”

С цел да се минимизира контрапродуктивното социално триене, но и с цел да не се деморализираме, докато работим с не-вегани анти-ционисти, ние силно препоръчваме подхода „Не питай, не казвай” по този въпрос. Други анти-ционисти вероятно вече ще знаят от нашата репутация, че Арийството като интегрално движение изисква веганството сред своите членове, но като отделни арийци работещи в чисто анти-ционистки контекст (както ние често правим), ние не трябва да проповядваме веганството на други анти-ционисти и наистина не трябва дори да се запитваме дали те са или не са вегани (освен ако не повдигнат темата на първо място, като в този случай ние трябва естествено да говорим честно). И обратно, ако други анти-ционисти, които работят с нас се случи да бъдат не-вегани, ние предлагаме те да не ни казват за това, още по-малко да се опитват да правят дебат за това. Нека да работим върху това, за което сме дошли заедно да работим. 

Ако искаме да спрем това, първо трябва да спечелим

Горното се отнася за работните взаимоотношения между активисти по време на тази апокалиптична ера. В контраст на това, за лични взаимоотношения и особено брака, ние очакваме арийците строго да се придържат към своите стандарти на расов идеализъм. Ако състраданието към животните има наследствен компонент, то е от жизненоважно значение за дългосрочния триумф на веганството, арийските вегани да се възпроизвеждат само с други арийски вегани, за да се увеличат максимално шансовете за запазване (а може би и по-нататъшно пречистване) на нашата състрадателна кръвна линия. Дори и възпроизвеждане със здравно мотивирани вегани не е достатъчно, само още един искрено любящ животните брачен партньор би бил гарант за пълноценно продължаване на рода.

Каин и Авел

„Единствения Бог, за който те могат да мислят, ако въобще имат Бог, е любящия хората, който не е създал господарска раса, човечеството се е спасило само и той му е дал рождено право да доминира цялата схема на живота... Не можем да си представим нещо по отвратително, вулгарно и жестоко от тази гледна точка.“ - Савитри Деви

Каин и Авел са митичните инициатори на земеделието и пастирството, на праисторическите начини на живот респективно, асоциирани с арийци и евреи. Историята разказва, че Яхве (еврейския Бог, а не християнско-мюсюлманския Бог) отхвърля жертвоприношението на зърно от Каин, но приема жертвоприношението на Авел на агънца, което е довело до това Каин да убие Авел и Яхве впоследствие наказва Каин.

Евреите щяха да ни накарат да вярваме, че Каин е убил Авел от ревност и че Каин е първият записан убиец. В действителност, първият убиец е безспорно Авел, който коли агънцата. Само, след като човек види, че за евреите убийството на гои, въобще не е убийство, може да се прозре еврейската интерпретация, свидетелстваща за вродения трибализъм в талмудисткото мислене („Ако гой убие гой или евреин, той е виновен, но ако евреин убие гои, той е невинен.“). Веднъж вземем ли това предвид, повече смисъл прави спекулацията, че Каин всъщност е убил Авел от праведен гняв заради начина, по който Авел третира гоите. И заради това Яхве наказва Каин („Самият Яхве учи талмуда прав; той има такъв респект към тази книга“), доказвайки, че Яхве от самото начало е върховният враг на благородството.

С такива варварски културни основи (които неевреите асоциирани с дори още по-примитивен ловен начин на живот, не са имали проблеми да приемат), Масонските и Марксистките баналности, опитващи се с престорен идеализъм да налагат „братство на човека” звучат отвратително, в сравнение с арийското търсенето за край на всякакво поробване, нечовешко, както и човешко. Когато ционистките агенти бъдат отхвърлени, не само защото ние виждаме през техните заблуди, а защото ние сме отблъснати дори от това, което те твърдят, че предлагат, само тогава наистина ще сме готови за по-добър свят.

Коментар на преводача

Важно бе този материал да бъде преведен на български, тъй като доказва, че друга от „модерните и здравословни“ идеи на 21 век - тази на вегетарианството, всъщност отново е дело на Адолф Хитлер, наред с освобождаването на животните (благодарение на райхсмаршал Гьоринг), както и мерките срещу тютюнопушенето. Фюрерът се оказва отново пророк на времето си, виждайки в средата на 20ти век, че здравословният и състрадателен начин на живот е единственият път за човечеството, ако то желае да излезе от трибализма.

В интернет можете да попаднете на куп материали, писани предимно от американски евреи, обясняващи че „Хитлер не бил вегетарианец и защитник на животните“. Тук обаче ционистката историография няма какво да направи по въпроса, тъй като бе прекалено заета с лъжите за Холокауста. Тоест никой историк или изследовател, бил той от запад или изток не отрича политиките на третия Райх относно околната среда, животните и здравето.

В тази статия не бе говорено много за здравословната част на вегетарианската диета, а бе наблегнато на духовния аспект. Все пак този праведен начин на живот е не просто една телесна хигиена, но и морална такава. В „свободния“ ционистки свят можете да се разходите из супермаркети и да видите как висят меса и дробове. Дори в самолетите се предлагат специални кошер ястия за специални пасажери, сами знаете кои са те и какво удоволствие изпитват от страданието на животните.

Е да, ние националсоциалистите обичаме животните, но не обичаме ционистите. Може би това е големият ни грях пред модерното общество, изградено от последните. Ние смятаме ционистите за незаслужаващи състрадание, а напротив само наказание. Още Д-р Гьобелс в речта си през 1941 година „Евреите са виновни“, описва как те могат като хамелеони да се превърнат в старици и дечица, а в същото време да надуват бойните тръби в Москва или Вашингтон. Днес дори не си правят труда да се преструват и пребоядисват, толкова много са преяли от кражби и спекула, че изглежда ще им се спукат стомасите.

Тази статия не задължава никого да бъде вегетарианец или веган. Наясно сме, че месоядството е дълбоко вкоренено в Германския, Българския, Унгарския, въобще всички европейски народи. Но ни кара да се замислим за съветите на Фюрера. Освен това до 1945 и началото на ционистката доминация се е яло много по-малко месо, отколкото днес и много повече зеленчуци и варива. Днес това, което ZOG постигна е младежта ни да плюска хамбургери и да пие кока кола и да се води по мръсните ноздри на въшливи европейски чифути решили, че са световният полицай на човечеството. Не за дълго ще е така.

Климент Далкалъчев

Назад