Източник: http://bg.altermedia.info/?p=14569
Нашият коментар за „Денят на Европа”, „Денят на победата” и всичко останало, което кретените празнуват този уикенд
Един индианец не познава болка! Един индианец преглъща сълзите си без стон! Тази житейска нагласа се пропагандира и налага на загубилите Втората свтовна война вече 65 години! В страни като Германия това е успешно, а в страни като България – тепърва започва да бъде налагано със силата, с която се налага на запад. За политически коректните личности, които пишат историята и диктуват празниците на новата Европа – престъпленията на Съюзниците не съществуват – важни са само престъпленията на Германия и съюзниците й. Дори в България, която иначе бива хвалена, че е спасила своите евреи – през последните години се говори повече за това, че видите ли – не сме били спасили евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Да, четете правилно! НЕ СМЕ СПАСИЛИ! Да оставим настрана подробността, макар и важна, дали и от какво е имало спасение! Тонът на философите-а-ла-Анжел Вагенщайн е точно такъв! Всеки един от нас, дори родените десетки години след тези събития, трябва да се чувства отговорен и най-добре виновен за всичко това! От там и това „Не сме спасили!”. От там и пропагандирането на дати като 9-ти септември, 8-ми и 9-ти май като дни на освобождението? Освобождение от какво? От свободата ни?
Подобни поучения и духовно разстройство ще трябва да понесем и през тези дни, когато от края на войната се навършват точно 65 години. Вместо достойно почитане на загиналите Българи, ние ще слушаме глупости за освобождение от фашизма и прочие втръснали ни от комунизма постулати без смисъл, на които не вярва никой. Най-малкото, защото не една и две комунистически усти сами са изричали след 9-ти септември, че преди това е било по-добре. Питате се вероятно, защо президента Гоце не излезна един път да почете загиналите при варварските бомбандировки над страната по време на Втората световна война? А хилядите избити след самият 9-ти септември? Разбира се за вчерашните-днешни властимащи – Българските жертви са жертви втора класа. Учебниците ни учат, че ако има нещо, за което трябва да сме в траур – ние сме си сами виновни за това. Вместо да почитаме загиналите – трябва да празнуваме изкуствени празници и да се правим на олигофрени, които са винаги усмихнати. Защо? Навярно, защото почитането на собствените жертви е опасно за онази класа, която вече 65 години се ползва с огромни привилегии от тълкуването на историята по начин, който е удобен само и единствено за тях. Навярно, защото когато един народ започне да се замисля за собствените си жертви и мъки, един ден ще бъде готов да говори и за дълго премълчаваните истини, а крачката от премълчаването до говоренето и от говоренето до действието е малка…
Затова изключете телевизорите – така или иначе тези дни ще има само промиващи мозъка документални филми и сополиви хвалби на малоумници…
Пропуснете да прочетете вестниците, които ще са пълни с научно-фантастични статии и остроумни коментари на склерозирали болшевики като Велислава Дърева…
Вместо това отидете да поднесете цветя пред някой паметник за загиналите Български войници! Внимавайте обаче да е за Български войници, които са загинали за Български интереси, а не за тези на Коминтерна, Брюксел, Вашингтон или някоя друга чужда централа!
