Съюз на Българските Национални легиони (СБНЛ)

(Източник)

 

 

Посвещавам на всички паднали за свободата, обединението и отбраната на Отечеството, и избитите от комунистите легионери. 

 

С дързостта на младите и мъдростта на старите да възродим нацията и България.

 

УВОД

 

Българските Национални легиони (БНЛ) са продължители на идеите на създателя на нашата национална революция - Георги Сава Раковски, смятан за първия български легионер, а легията, основана от него през 1862 г., - за първия български легион, в който е участвувал и апостолът на свободата Васил Левски.

 

БНЛ бяха идейно оформена организация с вдъхновени членове, които отиваха на борба против комунизма и срещу рушителите на държавата с пълна вяра в себе си, в просперитета и в бъдещето на България, независимо от унизителното отношение на Великите сили. Легионерите излязоха срещу комунизма не като поддръжници на съществуващия режим, а като идейни противници на марксизма, издигайки други нови идеи и принципи за отношението, което трябва да се възприеме към проблемите, засягащи народа и държавата; за регулиране на отношенията между труда и капитала и между гражданите и техните частни интереси в обществото; за социална справедливост и правилно разпределение на благата; за задълженията на гражданите към държавата и на държавата към своя народ.

 

Настоящата книга БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ - МИНАЛО и НАСТОЯЩЕ има за цел:

 

1. Да улесни БНЛ в тяхната идейна работа.

 

2. Да запознае в общи линии младите поколения българи, интелигенцията, обществеността с причините, наложили създаването на тази организация; със своите идеи и борби.

 

3. Да събуди у българската младеж онази любов към България, която гореше в душите и сърцата на учениците, студентите, народа след наложения ни Ньойски диктат в онова тежко за народа и държавата време.

 

4. Да поддържа надеждата у младите хора и в ония българи, които живеят с болката от неосъществените национални идеали, щото българският народ да не забравя славната си история и да осъзнае необходимостта от изграждане на единен мироглед сред българите, обезпечаващ единомислието и единодействието на народа ни. Това ще му даде необходимата духовна мощ, за да се отърси от вредната партизанщина и от служението на чужди интереси, за да съхрани България и българщината в бъдните векове и в предстоящите сега и в бъдеще световни събития.

 

5. Да повдигне смачканото национално самочувствие и българска принадлежност от 50-годишното комунистическо управление, докарало България до просешка тояга.

 

6. Да привлече в редиците си всички, които обичат България, които желаят да работят за издигане авторитета и доверието й сред световния елит, и в България да няма онеправдани, да няма гладни, да няма корупция, а престъпността да бъде сведена до поносимия минимум.

 

България да стане магнит за привличане на мозъци и капитали, а българите по света да не се срамуват от името българин, а да го носят с гордост.

 

Тук читателят ще срещне понятието национализъм - дума, която държавници, политически групировки и политици използуват като някакво отрицание.

 

Съгласно определението, дадено от комунистите и от социалистите, национализмът е реакционна буржоазна идеология и политика, която проповядва и поставя интересите на своята нация в привилигировано положение, заради което се насочва към угнетяване на други държави и народи.

 

Това понятие според горното тълкуване се покрива в известна степен с понятието шовинизъм, който пък проповядва превъзходство и господство на една нация над друга, разпалва омраза и вражди между другите.

 

Ето как БНЛ са разбирали и разбират национализма.

 

За Българските Национални легиони национализмът е активно съдействие, борба и работа за постигане на националните идеали и интереси. Той е борба за издигане на българското, за неговото усъвършенстване, за да стане конкурентоспособно; той е борба за държавно, национално и културно единство; той е борба и цел за стопанско развитие, за духовно издигане и напредък. Той е борба за благоденствието на целия български народ, а не на част от него. Той е борба за възстановяване и запазване суверенитета на България. Борба за държава и народ с национално достойнство. Национализмът, изповядван от малките народи, е една от движещите сили за прогреса на човечеството и в същото време е важен фактор, предпазващ цивилизацията на планетата от онова загниване което изглежда неизбежна последица от господството на имперското или на космополитичното мислене и практика. Това всъщност е и смисълът на голямата битка, която малките народи продължават да водят и днес, в края на 20-ти век.

 

След освобождаването си от турско робство България е водила войни единствено за присъединяването на поробените си земи към майката Родина, които, за съжаление, са погубени от грешки на слаби политици. Да се бориш за собствените си земи, останали под робство, и за защита на националния си етнос не е шовинизъм, не е и национализъм, разбиран в лошия смисъл. Това е дълг на всяко правителство, на всеки българин, застанали начело на държавата.

 

В смисъл на превъзходство в стопанско, културно и военно отношение - да. Коя държава не се стреми към това?

 

Във военно отношение нашият национализъм не е за заграбване на чужди земи и за господство над други народи, а да бъдем силни, за да пазим българските земи от чуждото посегателство и ако това се случи, да им бъде даден урок, щото повече да не са в състояние да го правят.

 

Какво да кажем за Великите сили, когато се накърнят интересите им и те реагират с цялата си военна мощ и налагат волята си, без да се съобразяват с тези на потърпевшите? Не са ли и те националисти, и то в най-лошия смисъл? Смисъл, който Българските Национални легиони никога не са споделяли и не споделят. Смисъл, който се покрива с комунизъм и колониализъм.

 

Как би изглеждала България и как българският народ сега би живял, ако бе постигнат националният идеал - обединението на България в етнически и исторически граници. Излаз на три морета; светът отворен за България и България отворена за света. Със своята находчивост, със своето трудолюбие, със своята изобретателност и изява българинът, ако имаше добри политици, би създал държава за чудо и приказ.

 

Какъв беше приносът на комунистите в минало за постигане на националния идеал? Абсолютно отрицателен! С техния интернационализъм и безотечественост те не допринасяха нищо за осъществяването му. Напротив - те работеха срещу него в интерес на чужди народи и интереси.

 

Днес дали осъзнаха грешките си, или за да се съхранят в бъдеще за постигане на партийни и лични интереси, за една нощ от интернационалисти станаха ревностни националисти. От такива лъженационалисти България няма нужда! Няма полза! Сега плачат и се вайкат, че България, ако не се управлява от тях, от техните професионалисти, които за 45 години разсипаха държавата, ще остане като географско понятие, това, което те искаха да строят още през 1963г. - 16-та Република на СССР.

 

БЪЛГАРСКИ НАРОДЕ, БЪДИ НАЩРЕК! Те са хитри и жадни за власт и пари, съпоставяй думите с делата им! Не се поддавайте на пропагандата им!

 

В Е Р У Ю

на БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ

 

Вярваме в свещената борба на Националните легиони, в която Бог ни призова да възпламеним сърцата си, да укрепим десниците си, да просветлим умовете си, вдъхновявани от подвизите на ония българи през вековете, които трошаха веригите на робството, събаряха империи и градяха държавното ни могъщество и национален възход върху родната земя, опираща се на Адрия, Егея, Черно море и Дунава.

 

Милиони българи, прокудени от бащината си земя след Ньой и Втората световна война, днес страдат и търсят справедливост. Други стотици хиляди, останалите по родните си земи и насила асимилирани, влачат веригите на робството.

 

В свободна България има гладни и онеправдани, които от ранна утрин до късна вечер порят земята, удрят чука, други се скитат без работа и търсят парче хляб, а немотията изражда семействата им.

 

Комунисти, социалисти, леви земеделци, лидери на партии със скрита антидържавна насоченост и силови групировки разделят народа на враждуващи лагери и го обезсилват.

 

Международните тайни и явни сили разколебават националния ни дух и подготвят окончателното ни робство.

 

Срещу всички, които създават и търпят несправедливите и позорни отношения между българите и проиграват бъдещето на нацията ни, НИЕ ВЪСТАВАМЕ, за да ЗАПОЧНЕМ БОРБА:

 

Срещу комунистическия свят, срещу спекулативния капитал, срещу корупцията, срещу престъпността, срещу престъпните силови групировки, стремящи се към обсебване на икономиката и властта, срещу бездушието на управляващите към страдащия български народ, срещу опитите за създаване на други националности на Българска земя.

 

В името на гражданския мир!

 

В името на социалната справедливост за всички, които градят материалната и духовната ни култура!

 

В името на националното, политическото, стопанско и културното освобождение на българския народ!

 

В името на историческия ни национален идеал!

 

Да укрепим вярата си в бъдещето на България, да кръстим себе си в борбата и да призовем всички честни българи на борба, ЗА ДА БЪДЕ И ДА ПРЕБЪДЕ ЛЕГИОННОТО ДЕЛО И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД, ОБЕДИНЕН ОКОЛО НАЦИОНАЛНИТЕ ИДЕАЛИ И ИНТЕРЕСИ, ДА ДОСТИГНЕ СВОЕТО СОЦИАЛНО И СТОПАНСКО БЛАГОДЕНСТВИЕ, А БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ИЗПРАВИ В УТРЕШНИЯ ДЕН ВЪЗРОДЕНА, ЕДИННА И МОГЪЩА!

 

Боже, помогни ни!

 

 

БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ - МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

 

 

РАЗДЕЛ I

 

България след Априлското въстание - 1876г.

 

 

Потресена от жестокостите на турците при потушаване на Априлското въстание, световната общественост благодарение на репортажите на Мак Гахан предизвиква великите сили да защитят българския народ.

 

На 1 ноември 1876 г. се решава, а на 18 ноември същата година се открива Цариградската посланическа конференция, на която са потвърдени историческите и етническите граници на България, чиято територия възлиза на 215 000 квадратни километра, и изискванията на великите сили към Турция за съдбата на България.

 

На 8 януари 1877г. Турция отхвърля решенията на конференцията, с което пък от своя страна се създават условия за война между Русия и Турция. Война, която е желана от Русия като реванш за загубата на Кримската през 1856г., превземане на Истанбул и осъществяването на вековната руска мечта - проливите и излаз на топло море.

 

На 12 април 1877г. избухва Руско-турската война, благодарение на която след спечелването и от Русия България добива свободата си.

 

На 3 март 1878г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор, при който са препотвърдени етническите граници на България.

 

В Сан-Стефанския мирен договор влизат само 170 221 квадратни километра от землището на България, а не цялото, което е 215 000 кв. км.

 

Радостта на българския народ е неописуема. След 500-годишно турско робство България получава свободата си.

 

Три месеца след това, на 1 юни 1878г. по искане на Англия, Германия и Австро-унгария Бисмарк свиква конференция в Берлин за анулиране на Сан-Стефанския мирен договор. На нея великите сили заради имперските стремежи на другата велика сила Русия не желаят на Балканите да има голяма и силна България. Русия е принудена, дава съгласието си и България е разкъсана на 5 части. Северна България се обявява за княжество, васално на Турция с територия 62 776 кв. километра и с население 2 000 000 души, южна - за източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана с територия 33 570 кв. километра и население 815 513 души, от които 573 213 - българи, 174 759 - турци, 42 616 - гърци, 19 524 - цигани, 4 177 - евреи и 1 306 - арменци. Тракия и Македония се връщат на Турция. Цяла Добруджа се дава на Румъния, въпреки че последната не я желае, Поморавието - на Сърбия, която чрез интриги и обещания пред Австро-унгария иска още и Трън, Брезник, Кула и Белоградчик. Трагедията на България и на нацията като цяло с това егоистично решение на великите сили продължава и до днес.

 

От тук започват и борбите на България за освобождаването на българите и на българските земи, останали пак под робство, и за обединяване на Отечеството в етнически и исторически граници. Борби, свързани с много кръв, със стотици хиляди жертви, и трагедия на една нация вследствие на жестоките решения на великите сили, на съседска алчност и ненавист към България.

 

6 септември 1885г. - смел и велик акт на малкото княжество България - съединението на северна с южна България, при което територията й става 96 345 кв. км.

 

Русия е против съединението и изтегля всичките си офицери от българската армия, която остава под командването на младите български офицери.

 

Недоволна от съединението и подстрекавана от Австро-унгария, Сърбия на 14 ноември 1885г. навлиза в България. Само за 5 дни нашата храбра армия разбива сърбите, а на шестия ден навлиза в Сърбия, където е спряна от Австро-унгария.

 

На 20 юли (2 август) 1903г. избухва Илинденското въстание, на 6 август се вдига и Одринското. Въстанието е потушено с големи жестокости и опустошения. Тук трябва да се отбележи, че сръбските чети и агитатори са на страната на турците - „братски нам народ”, нали?

 

На 22 септември (4 октомври) 1908г. княз Фердинанд, придружен от Министерския съвет, се изкачва на Царевец, стъпва върху историческите развалини на старото българско царство и прочита манифеста, с който България се обявява за независима държава под името Българско Царство.

 

5 октомври 1912г. - Обявена е Балканската освободителна война. Съюзниците България, Сърбия, Черна гора и Гърция са срещу Турция. Цел - освобождаване на християнското население и изгонване на турците от Балканския полуостров.

 

Турция бита - целта постигната. На 17 май 1913г. се сключва Лондонският мир между България и Турция с граница Мидия - Енос до устието на р. Марица.

 

Докато продължават преговорите в Лондон между България и Турция, на 19 май 1913г. Сърбия и Гърция сключват съюз против България. Тук се проявяват коварството и алчността на съюзниците сърби и гърци. Те искат ревизия на споразумението от 29 февруари 1912г. и отказват да напуснат освободените български земи съгласно горното споразумение, заради което на 16 юни 1913г. започва Междусъюзническа война.

 

На 27 юни 1913г. Румъния навлиза в Добруджа, а на следващия ден при Корабия започва прехвърляне на войски към Оряхово по посока Враца - Мездра - София и влиза във войната, като напада България в гръб.

 

Турция използва тежкото положение, в което е изпаднала България с изтеглянето на армията си на запад и поради коварното румънско нападение, и несъобразявайки се с Лондонския мирен договор, влиза във войната и окупира Източна Тракия. Впоследствие извършва жесток геноцид над българите, отнема земите и имотите им. Това е въпрос, съществуващ до днес независимо от Ангорския договор от 1925 г. между България и Турция.

 

От коварство на съюзниците си България воюва едновременно с всичките си съседи и е принудена да подпише на 28 юли 1913г. мирен договор в Букурещ, по силата на който загубва Македония, освободените земи от Тракия и Южна Добруджа. Единственото нещо, което й остава, е излазът на Бяло море чрез ивицата между устието на Марица и Места - линията Кавала - Драма.

 

Тази армия, спечелила всички битки, учудила света със своята храброст и непоколебимост за обединението на отечеството, изпива горчивата чаша на поражението от коварството на съюзниците съседи, от една страна, и от грешки на политиците ни, от друга.

 

1914г. Обявява се Първата световна война. България влиза в нея на 1 октомври 1915г. на страната на Германия и Австро-унгария. Цел: освобождаване на всички поробени български земи и присъединяването им към отечеството.

 

Три години българската армия печели победа след победа. Лошо облечени, не добре хранени, нашите войски печелят по всички фронтове на бойните полета.

 

Едно след друго идват известия за победите на нашата войска. Една след друга падат крепостите. Врагът бяга. Зората на утрешния ден изгрява. Националните ни идеали ще бъдат осъществени. България ще бъде обединена. Цял народ се е впрегнал в работа, за да помага на армията за успешния край на войната и за осъществяване на националния идеал. Други обаче, неинтересуващи се от съдбините на България, искат да докарат болшевизма, трети трупат богатства от спекула и корупция за сметка на изстрадалия, но трудолюбив и обичащ отечеството си българин.

 

Агитатори - комунисти, леви земеделци, анархисти, използвайки лошите условия, при които армията води бойните действия, разколебават бойния дух на армията и в резултат на това идва и пробивът на Добро поле на 15 септември 1918г. Пробив, който в голяма степен идва и от нелоялното отношение, егоизма и коравосърдечието на съюзниците ни през цялата война. Катастрофа... с мълниеносна бързина се разнася по всички посоки лошата вест. Тия храбри войници, които учудиха света с героизма си и които на четири фронта едновременно побеждаваха, покривайки с незаличима слава българското име и оръжие, отстъпват. Кои са причините? Кои са и къде са виновниците? Много причини, още повече виновници. Победени сме. Озлобени и надменни, победителите в разрез с етикета поставят в унизително положение българската делегация при подписването на диктата в Ньой. Ньой - гроба на нашите надежди. В името на „мира” живи части от България са откъснати; Западна Тракия, Македония, Струмишко и Западните покрайнини. Наложени са на България плащания (репарации) от 2 250 000 000 златни франка, платими чрез полугодишни вноски в продължение на 37 години. Да предадем на Сърбия и на Гърция безвъзмездно 70 825 глави едър рогат добитък и 50 000 тона каменни въглища. От 114 007 кв. километра след Междусъюзническа война и 5 000 000 население България била намалена на 103 244 кв. километра с 4 700 000 население. Контролът по изплащането на обезщетенията се осъществява от друга комисия, която има, както военната, статут на дипломатически имунитет. И двете с огромни и разточителни персонали се издържат от страдаща, осакатена и бедстваща България. Числеността на армията се свежда до 17 430 войници, 1000 офицери, 237 юнкери и 1333 подофицери. Армията има право да притежава 23 000 пушки, 300 картечници, 60 полски оръдия, 108 позиционни оръдия и 41 крепостни оръдия. Излишъкът от 1 200 000 пушки, 5000 картечници, 3400 оръдия, 300 000 000 патрона 6 000 000 снаряда се предава на победителите. Съгласно договорите и конвенцията от 1923 г. Югославия отделно от частта си по репарациите получава още 250 000 тона камени въглища, 2500 вагона, 115 локомотива; машини и ж.п. материали за 440 000 000 лв., храна за добитък за 100 000 000 лв., пари в брой 150 000 000 лв. Неразделна част от договора е конвенцията за „доброволно изселване”, която после е използвана от гръцките управници за насилствено прогонване на българското население, живеещо в Гърция, и за обезбългаряването на Западна Тракия и на Егейска Македония, чрез геноцид и асимилация, включително затваряне на българските училища и забрана на езика.

 

Излазът на България на Бяло море, придобит от Балканската и Междусъюзническата война, е отнет. България е изолирана откъм Средиземно море, т.е. в блокада.

 

На България е обещан излаз на Бяло море за по-късна дата, пише Надежда Станчова (по-късно леди Мюр), която е секретар-преводач на българската делегация. На българите не се признава и правото на самоопределяне. Съглашенските велики сили почти насила карат Сърбия и Гърция да признаят някакви права на българите да имат свои църкви, училища, книги, език. Тия права остават само на книга. Оттук започва и асимилацията на българите от гърци, сърби, турци, докато се стигне до днес, когато тия наши съседи обявяват, че в тях българи няма. Каква наглост: нашите български земи обезбългарени. Там, където нашите деди векове са обработвали земята, била е тяхна, напоявана с тяхна пот, където е шествала българска реч, спазвали са се нашите български традиции, там, където се е изповядвала вярата, която 500 години е поддържала българското самосъзнание и дух, сега всичко е погърчено, посръбчено, потурчено, порумънчено.

 

Трябва ли да бъде всичко това забравено, зачеркнато, унищожено? Българите, обичащи и милеещи за отечеството си, казват: НЕ!

 

На този негативен фон за бъдещето на Отечеството през 1922г. родолюбиви запасни офицери създават организацията „Кубрат”.

 

През 1923г. запасни генерали, офицери и ветерани от войните начело с генерал Шкойнов създават нова организация „Родна защита”. Организацията е военизирана и се изгражда върху бойни ядра, чиято мрежа покрива цялата страна. Провежда сборове и конгреси.

 

И двете организации са изградени в защита на националния идеал на България, за борба срещу неправдите на „мирните” договори, Ньойския диктат, комунистическата пропаганда, рушителите на държавата. Паралелно с това една много важна задача на организациите е стремежът да повдигнат самочувствието на българите след покрусата от войните, да поддържат българщината в поробените ни земи, да продължат борбата за осъществяване на националния идеал на България.

 

През 1931 г. двете организации се обединяват под името „Родна защита”.

 

Все със същата цел на 16 ноември 1927г. се създава нова организация - Всебългарски съюз „Отец Паисий”, ръководена от професор Г. Генев.

 

Организацията разширява дейността си, като се стреми да запознава европейската общественост с българския национален въпрос.

 

 

РАЗДЕЛ II

 

Създаване на Съюза на Младежките национални легиони

 

 

Положението на България след войната: окастрени до крайност граници, стотици хиляди бежанци, прокудени от завзетите наши територии, опасна жилищна криза, разстроена индустрия, опорочена търговия, западнало земеделие, бежанци от Русия след социалистическата революция, икономическа криза, непосилни репарации. Чуждестранни комисии инспектират разоръжаването и контролират държавните ни приходи и разходи.

 

Завърналите се от фронта герои станаха за посмешище. Никой не се грижи да им подаде ръка, да ги подкрепи, за да възстановят разоренията, които войната им донесе. Нещо по-лошо. Довчерашните господари ставаха слуги на слугите си. Не е трудно да се разбере, че когато едни са били на фронта за защита на държавата, други тук, в тила, са грабили държавата.

 

Хиляди инвалиди, дали здраве и части от телата си в защита на род и родина, се скитат немили недраги в просия за къшей хляб. Тия, които би трябвало да бъдат уважавани от всички, станаха излишни. Тежест за обществото. Какъв срам!

 

Интелигенцията, която би трябвало да се отдаде на безкористна служба на народа и на държавата, се самозабрави. Всеки бърза да се възползва, да се нареди. Да заграби нещо от държавата. Поквара! Поведе се разгулен живот от интелигентите. От всички. Младежта почна и тя да се увлича. Падение. От лошо към по-лошо. Корупция. Вместо единение явиха се вражди. Партийни агитатори тръгнаха между народа. Разделиха го. Настроиха го един срещу друг. Братоубийство. Вместо националния флаг се издигаха партийни знамена, много, разноцветни, особено червени. Настъпи последният стадий. Ужас! Манифестации с червени знамена начело с държавни служители в борба против държавата. Гвардии. Конгреси. Грабеж. Армията излиза от казармите, за да спасява. Напразно. Паднаха едни, дойдоха други. Все същите. Не знаеш дали ще се прибереш здрав и читав в дома си. Изчезвания. Кръв по улиците на столицата. Данъците растат. Народът изнемогва. Враждата между партиите се разгаря. Корупцията се засилва. Продаваме се в чужбина. Отиваме много по-стремглаво към нова, още по-страшна, последна може би катастрофа, за да свършим.

 

Не минали много години и подвигът на апостолите и на падналите в битките за обединението на отечеството са забравени. А те, те дадоха всичко за България, дадоха живота си.

 

Със свити сърца и стиснали зъби немеят, но и възмъжават малките момчета. Погледът им е отправен далеч, много далеч в бъдещето на България.

 

Но бедата не идва сама: следват септемврийските събития през 1923г., организирани по заповед на Коминтерна. Атентатът срещу царя на 14 април 1925г. на Арбаконак, където са убити ловецът Котев и Делчо Илчев - ентомолог. Няколко часа след това пред църквата „Св. Седмочисленици” е убит о.з. генерал Коста Георгиев, един от основателите на Военната лига и член на парламента. Идва и чудовищният атентат, извършен на 16 април от комунистите в църквата „Св. Неделя”, където са убити 160 души и над 500 са осакатени в резултат на резолюцията на нелегалната Витошка конференция на 17 и 18 май 1924г. на комунистите, която гласи: ТЕРОРИСТИЧНИ АКЦИИ И ПОДГОТОВКА ЗА РЕВОЛЮЦИЯ - РЕВОЛЮЦИЯ БУРЕНОСНА, БЕЗМИЛОСТНА, КЪРВАВА, която трябва да избухне някъде през 1925г.

 

Народът в безпътица - обезверен, унизен, отчаян, гладен. В един от позивите на съюза на пострадалите ат войните, във връзка с протеста срещу Ньой, озаглавен „СКРЪБЕН ЗОВ КЪМ ВСИЧКИ”, четем: „Ние, пострадалите от войните: инвалиди, вдовици, сираци и родители на загиналите за отечеството, зовем всички, които живеят в пределите на нашата земя, да отпразнуват нашия тъжен празник... На този ден България бе осакатена. Благородни чужденци, които случаят е довел до народа ни в този мрачен за него ден, известете на вашите деца, съпруги, бащите и братята си, че сте видели как гние един малък народ, удушаван безмилостно. Свидетелствайте пред всички, които имат съвест, че България не може да плаща репарации. Ако би имала какво да даде, тя би платила на тия, които жестоко пострадаха за нейната отбрана. Разгласете, че пострадалите от войните в България са най-злочестите в Европа. Чрез вас, благородни наши гости, ние изпращаме зов към всички велики нации: пощадете Отечеството ни и нас. Но ако за това нямате достатъчно великодушие, проявете една малка милост - не ни душете бавно, а ни унищожете изведнъж. Елате и вземете залъка от устата на сираците и черните забрадки на вдовиците. Приберете вареното жито, което беловласи майки и бащи носят за помен за своите загинали синове. Вземете патериците, с които се подкрепяме. Вземете количките, в които возим осакатените си безноги тела. Вземете изкуствените очи, с които прикриваме угрозяването си. Продайте ги и получете репарации...и...ако те не стигат, изтръгнете сърцата ни. Вземете и тях, защото само те ни остават, но знайте, че те ще избухнат в ръцете ви и в милиарди отровни капки ще опръскат лицата ви - ваши и на вашите деца, и ще стигнат...до светлото лице на Бога.”

 

Мисълта за българите, останали под чуждо иго, не само не заглъхна, но се засили още повече. Народът с мъка слушаше как са измъчвани сънародниците в Западните покрайнини, в Македония, в западна и източна Тракия, в Добруджа. Макар наранен и уморен, той винаги се вълнуваше, когато чуваше, че отвсякъде се изгонват всички българи, когато Гърция затваряше българските училища, избиваше българи, говорещи майчиния си език, насилствено изселваше сънародниците, а имотите им бяха раздавани на разни пришълци от Мала Азия. Приета бе наредба „Кафандарис - д-р Моллов”, по която трябваше да се направи справедливо и доброволно разместване, но тя не се изпълни -на българите не се платиха имотите. Бежанците трябваше да се приемат голи и боси и да се настанят в Бургаско и по други български места с голяма мъка и с чужди помощи.

 

Не по-малка мъка изпитваха и българите покрай сръбската граница, където пътищата бяха затворени, издигнати бяха кули-бойници, опасани с дълбоки окопи, изплетени с бодлива тел, около която се слагаха погранични кучета и се убиваха всички бягащи за Родината.

 

Със сълзи на очи и с трудно поносима мъка разказват за понесените страдания хилядите потърпевши сънародници-бежанци.

 

Лудо туптят, бунтуват се сърцата. Малките момчета от дните на войната, калени и горди, вече са мъже. Пред тях е дългът им към народ и Родина. В гърдите им живее споменът на възрожденците, на строителите, на техните бащи-герои.

 

България е била и ще бъде. Всеки трябва да изпълни дълга си. Единение и братство между всички българи. Никакви вражди. Никакви партии. Корупцията трябва да бъде унищожена. Ньойските вериги трябва да бъдат скъсани. Неправдите - премахнати. Икономическа независимост на България. Българинът е господар на земята си. Негови са богатствата на тази земя. Трябва на всички българи - на селянина, на работника, на интелектуалеца, на интелигента, на всички, за да осигурят щастие и благоденствие в тяхната страна. Справедливост. Облекчения. Човешки правдини и живот. Култ към героите. До един на фронта на държавата! До един в борбата за тържеството на националните ни идеали! На борба! На никого не може да се разчита, освен на нашите собствени сили. А ние имаме сили. Ще се борим. Ще продължим делото на бащите и дедите ни. Трябва да победим. И България, и българският народ ще бъдат щастливи. Ставайте! Събирайте се. Дългът ни зове. Покажете се достойни синове на България. Да унищожим комунистическия октопод, обхващащ Отечеството ни. Да унищожим рушителите на държавата ни.

 

Ние се вслушахме в лудото туптене на нашите сърца и вдъхновени от завета на дедите ни през вековете, готови да дадем всичко за род и родина, взехме пример от тия, които бяха преди нас в живота, които имаха по-голям опит в градежа на онова, което дългът налагаше да направим като българи за България, разбрахме и изпълнихме завета им. Така говореха нашите бащи, така пишат и нашите поети и писатели - съвременници и съпричастни във времена на радост, на победи, на отчаяние и покруса.

 

На борба срещу болшевизма и комунистите - рушители на държавата. На борба срещу спекулативния капитал, срещу корупцията, срещу престъпността и престъпниците.

 

 Така под напора на националната съвест се роди СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ.

 

Така мислехме, разбирахме и започнахме да действаме ние, учениците от II-ра мъжка гимназия - София, каза в разговор на 22 март 1994г. покойният вече Любен Костов и продължи. „В гимназията имахме клуб, в който изнасяхме беседи по родолюбие.

 

Когато завършихме през 1926г., ние тримата - аз, Любен Косов, Александър Николов и Иван Михайлов решихме да продължим отечествената си дейност. За целта Иван Михайлов ни предложи и ни заведе при своя вуйчо, който беше в окръжното ръководство на организацията „Родна защита” - организация от родолюбиви българи, основана в 1923г., където се записахме и станахме нейни членове. Ние бяхме първите студенти в тази организация.

 

Там ние развихме дейност, като основахме корпорация „Цар Симеон” към „Родна защита”. За няколко месеца набрахме 1000 души. Дейността ни се състоеше в набиране на членове, провеждане на събрания, походи и най-много правехме протестни акции срещу Ньойския диктат и комунистическата пропаганда в България.”

 

Още като корпорация (секция) към „Родна защита” се основава или по-скоро корпорацията „Цар Симеон” се преименува в Съюз на младежките национални легиони (СМНЛ), който издава вестник”ПРЕЛОМ”.

 

В самата организация младите родозащитници, именували се Съюз на младежките национални легиони и обявили се против Ньойския диктат и клаузите на „мирните” договори и с искане за по-твърди действия към комунистите - проводници на болшевизма в България, се събират на 13 юли 1930г. в дома на Алекси Ангелов на ул. „Криволак” 11 в София водачите на формираните вече от 1928-1930г. младежки легионерски групи.

 

Там се разглежда въпросът за създаване на единна организация на легионерите извън рамките на „Родна защита”.

 

Съставя се временно централно ръководство с водач (председател) Александър Николов, което да подготви свикването и провеждането на втория конгрес в гр. Русе на 16 и 17 април. На тази среща се решава, че състоялото се заседание ще се смята за първи конгрес на младежките национални легиони.

 

Така се поставя началото в изграждането на СМНЛ и обособяването им в самостоятелна организация извън рамките на „Родна защита” с определени задачи, в голяма степен различни от тези на „Родна защита”.

 

Документално създаването на СМНЛ става на 8 януари 1932г. с подписването на учредителен протокол и устав на СМНЛ, в който четем дословно (фотокопие от протокола и устава са представени в края). Приложение 1

 

 

УЧРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

 

Държан на 8 януари 1932г. на заседанието на основателите на младежкия националистически съюз, станало в София.

 

На събранието присъствуваха: Л. Костов, Ал. Николов, Н.. Кодов, Ал. Ангелов, Гер. Гергинов, Петко Герганов, Ник. Ушев, Н. Паяков - от София. Т. Ранков, Ив. Дочев, Дим. Мантов, В. Сукнаров от Шумен; ИВ. Желязков, Хр. Недев, Сяров от Варна. Б. Бранов от Русе. Ст. Качев от Свищов. Н. Константинов, Папазов от Пловдив. Душко Кесяков от Габрово. Г. Капарашев от В. Търново. М. Бъчваров от Ямбол. Ат. Касабов от Кюстендил и Ал. Бозганчев от Разград.

 

Събранието се откри от Ив. Желязков и за председател се избра Ал. Николов.

 

Председателят изложи на събранието целта, за която последното е свикано. Той подчерта необходимостта от образуването на младежки националистически съюз, където да се създават добри бъдещи граждани на страната.

 

Същият докладва и изготвения за целта устав, който прочете.

 

 

УСТАВ

 

НА СЪЮЗА НА МЛАДЕЖКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ЛЕГИОНИ В БЪЛГАРИЯ

 

ГЛАВА I

 

ЦЕЛ

 

Чл. 1. Съюзът на младежките националистически легиони (СМНЛ) е младежка надпартийна, родолюбива, културно-просветна организация със седалище София и легиони в цяла България, разделена на четири области, а именно: Североизточна със седалище гр. Шумен; Южна със седалище гр. Пловдив; Северозападна със седалище гр. Плевен; Югозападна със седалище гр. София.

 

Чл. 2. СМНЛ има за цел:

 

а) Да събуди и да поддържа националното самосъзнание и гордост у българската младеж.

 

б) Да се бори против всички, които рушат нацията и държавата.

 

в) Да се бори против болшевизма и другите разрушителни течения.

 

г)Да поддържа родните традиции, религиозния морал и да насажда у българската младеж ония добродетели, които гарантират добър обществен ред, дисциплина, самопожертвование, смелост и доблест.

 

На това учредително заседание бе избрано главно водачество начело с Александър Николов от София.

 

Възложи се на ръководството да предложи на властите утвърждаване на организацията, да легализира СМНЛ, да изгради в цялата страна още легиони и да подготви втория конгрес на Съюза на младежките национални легиони в гр. Русе.

 

Първата съюзна канцелария се установи в сутерена на познатата вече къща на ул. „Криволак” 11. Тук всичко се вършеше скрито, потайно. Пишеха се писма. Даваха се нареждания. Събираше се материал. Пишеха се статии, огнени статии. Експедираха се вестници. Основите на легиона се ковяха.

 

От много градове пристигнаха известия, че млади, ентусиазирани български младежи са образували нови групи-секции.

 

Налагаше се да се съберем, да се опознаем, да се видим и да си дадем клетва за вярност в идеите и готовност за жертви в борбата за обединение и добруване на народа български и на България.

 

Обмисли се и се реши. Конгресът на още нелегалния съюз на легионерите тайно бе свикан в гр. Русе на 16 и 17 април 1932 г.

 

 

II КОНГРЕС

 

На съюза на младежките национални легиони

 

 

Гр. Русе 16 април 1932г. От всички краища на България тихо в Русе пристигат млади хора. Тихо, незабелязано всеки бива посрещнат и отведен вън от града - в пансиона на сираците от войните. 22 легиона са изпратили своите представители, все млади хора с големи сърца, със светнали очи и с вяра в бъдещето на България.

 

Никой нищо не подозира. Конгресът е открит вън от града, в пансиона за сираци от войните. Духът на дедите и бащите ни, които паднаха по бойните полета, ни пазеше и вдъхновяваше.

 

И там, в тази отдалечена сграда, в която стотина синове на герои живеят и се готвят за живота, днес, 16 април 1932г., една друга стотица младежи, събрани от всички краища на България, обмисляха, разискваха и решиха.

 

1. Съюзът на младежките национални легиони се обявява за самостоятелна организация.

 

2. Приема се уставът.

 

3. Избират се ръководство (главно водачество) от трима души - Александър Николов, Любен Костов и Иван Дочев и Висш съюзен съвет: Александър Николов, Любен Костов, Иван Дочев, Алекси Ангелов и Христо Кодов.

 

За председател (водач) е избран пак Александър Николов.

 

Вечерта още никой може би нищо не е забелязал, но под прозорците на „доходното здание”, където се даваше концерт от лигата на „румъно-българско” сдружение, стотина мощни гърла на млади хора запяват - „О, добруджански край, ти наш си земен рай”. Събира се народ. Млади и стари се присъединяват към пеещите легионери. Силно затуптяват сърцата. Дъхът от вълнение и възторг спира в гърлата. Намесва се полицията, но младата българска генерация бе проговорила.

 

На другия ден по тротоарите се трупат любопитни хора, по прозорците на къщите, на вратите на магазините застават граждани. По улиците маршируват стройни редици на младежи с песни, бойни песни, под чийто звуци са марширували и техните бащи и деди в защита на земята българска. Крачат те с гордо вдигнати чела.

 

Всеки пита: кои са, какви са. Тогава за първи път в Русе сред народа се чува и разнася името Л Е Г И О Н Е Р И.

 

Пред паметника на „Свободата” стройните редици на легионерите спират. НА КОЛЕНЕ! Всички запяват „ПОКОЙНИЦИ”, след това всеки тръгва за родното си село или град.

 

След конгреса работата продължава с още по-голяма трескавост за стабилизирането и укрепването на легиона, за дисциплината и най-много за тежката битка с комунистическата дейност и пропаганда съгласно решенията на конгреса.

 

На 26 август 1932 г. под N 11005 на Министерството на вътрешните работи и народно здраве уставът на СМНЛ е утвърден. Съюзът на младежките национални легиони е легализиран. /Приложение 1/

 

Това обнадеждава и импулсира легиона в работата му. Легионът устройва демонстрации срещу Ньойския диктат и срещу комунистическите сборища. Активизира се борбата срещу маркс-ленинските кръжоци в училищата и университетите. Навлиза се в масовите организации, където се проповядват идеите на СМНЛ. Организацията от ден на ден набъбва. Борбата с комунизма се засилва.

 

На 29 октомври 1932 г. в София, пак в къщата на ул. „Криволак” 11 се състоя висш съюзен съвет на легионните водачи, на който Ив. Дочев е избран за главен водач. 40 легионни водачи от цялата страна се събират тук, обмислят, вземат зрели решения, които надхвърлят възможностите на възраста им. Пълно единодушие.

 

На 1 януари 1933г. в Шумен се свиква идейна конференция. От цяла Североизточна България се стичат стотици легионери. Военните власти проявяват интерес и изявяват готовност да помагат на легиона и да го подкрепят.

 

Съюзната канцелария от ул. „Криволак” се премества в една широка стая в кооперативния дом на ул. „Алабин” 33.

 

Софийският легион и другите в страната растат с шеметна бързина. Когато се говори за софийския легион по онова време не бива да се забравя, че той израства в борбата срещу жестоките неправди от „мирните” договори и Ньойския диктат, в борбата срещу комунизма, срещу безправието и „хуманизма” на великите сили и злобната ненавист на съседните държави.

 

Всеки от нас с тръпки и гордост си спомня за оная нощ, през която посред зима, при снежна виелица 60 софийски легионери за 10 часа изминаха 60 километра от София до Самоков. Изложени всеки миг на риск дори за живота си, те отидоха и взеха участие в големия празник на войската - празника на славата на българското оръжие и на българския дух.

 

Никой не може да забрави и оная нощ на 1933г., когато три колони от 100 софийски легионери по три различни пътя предприеха поход и рано сутринта осъмнаха на върховете край Сливница, за да вземат участие в тържествата по случай годишнина от победата на нашата славна армия над сърбите през 1885г. при съединението на Северна с Южна България. Там, дето нашите деди герои показаха на цял свят колко е скъпа свободата ни, колко е висок духът ни, колко е голямо правото ни да живеем независими като народ и държава - пише в книгата си „Кои сме и за какво се борим” Иван Дочев през 1938г.

 

Главното водачество решава да свика във Велико Търново на 17 и 18 април 1933г. III конгрес.

 

III конгрес на СМНЛ 

 

Всички градски легиони, вече 50 на брой, трескаво се приготвят. Легионът е проникнал и в селата. Има 45 селски легиона. И там се подготвят. Събират се средства за бедните легионери. Всички се приготвят, за да отидат и да манифестират своите идеи и своята мощ.

 

Във Велико Търново се подготвят да посрещнат легионерите. Образуван е комитет. Построена е арка. Гражданството проявява интерес. Чакат представители на легиона.

 

Малцина обаче могат безпрепятствено и без да почувстват твърде тежко материалната тежест, да отидат във Велико Търново.

 

Властта е все още спокойна, защото не очаква подвиг. Спокойствие единствено може би има всред ръководството на съюза, защото то познава идеализма на легионерите и готовността им на жертви.

 

Към Велико Търново всички потеглят върху крилете на духа и ентусиазма. От София, Варна, Свищов, Хасково, Търговище, отвсякъде тръгват десетки, стотици легионери. Тези, които нямат възможност да платят за превоз по влака, но които знаят, че трябва да бъдат във Велико Търново, седмица по-рано тръгват пеш.

 

Както преди двайсетина години бащите им в непрекъснат марш са извървели десетки и стотици километри и веднага са хвърлили в бой, за да бранят Родината, така техните синове тръгват на нов поход, на стотици километри път, само с парче хляб в джоба, но с висок и несломим дух, към старопрестолния град Велико Търново, за да изпълнят дълга си към великата легионерска идея. По гарите биват арестувани и връщани по градовете им отиващите в Търново легионери. Пешеходните колони са връщани от сред пътя. Но въпреки всичко легионерите се събират във Велико Търново.

 

Велик е моментът, когато всички със затаен дъх очакват пристигането на пешеходната колона от София и я посрещат. Пешеходна колона е от няколко десетки млади хора.

 

Те идват да изпълнят свещения си дълг към идеята, която ги учи да служат на България, на народа и на националния идеал - обединението на България в исторически и етнически граници.

 

За 6 дни, уморени, прашни, недояли, с наранени крака, изминават 300 километра и пристигат.

 

Конгресът се открива от главния водач Иван Дочев. В него участвуват и представителите на много организации, заемащи открито антикомунистически позиции - представители на запасните офицери, на запасните подофицери, на Македонския национален комитет, на комитета за обединение на всички родолюбиви и национални организации, на Българския колоездачен съюз, на легиона от Бърно - Чехословакия и други.

 

Главната тема на конгреса са Ньойският диктат, благосъстоянието на българите и борбата срещу комунизма.

 

Ето какво четем в доклад N 6403 от 22 април 1933г. до Дирекцията на полицията - Велико Търново във връзка с третия конгрес на СМНЛ: Пр. 2

 

Конгресът се откри от главния водач Ив. Дочев, който изложи целите на съюза по следния начин:

 

1. След Ньой българският народ е насила заставен да диша в тесните граници на една черупка. Ние искаме да бъде скъсана тази черупка, за да видим всички българи свободни (ура). Това е една от целите, които са накарали 10 000 младежи да се организират.

 

2. Комунизмът е антибългарско и антинационално зло. Втората точка от нашата платформа е борбата срещу комунистическата опасност у нас, която ние неотклонно ще водим с перо, а ако трябва - и с пушка.

 

3. В сегашната българска държава има нещо, което не е в ред и заявяваме, че освен борбата срещу разрушителните елементи ние ще ратуваме и за благосъстоянието на всички българи. Покрай тоя кристален национализъм и борбата за неговото култивиране ние включваме и борбата за материалното благосъстояние от първия до последния гражданин.

 

На конгреса се внася за обсъждане нов, втори устав на СМНЛ, за което четем в доклад N 21580 на Дирекцията на полицията. /Приложение 3/

 

Утвърденият от МВР и Народното здраве устав на СМНЛ в България е кратък и непълен. Затова фактически той се ръководи от един нов устав, проектът на който е бил разгледан и приет на III-тия конгрес на СМНЛ, състоял се във Велико Търново на 17 и 18 април 1933г. и претърпял незначителни изменения във Висшия съвет на съюза, заседавал на 3 октомври 1933г. в София, в салона на - Турферайн, без да бъде предложен на правителството.

 

Във Велико Търново конгресът завършва с буря от ентусиазъм и манифестация, която приковава вниманието на всички.

 

След конгреса започват големи публични събрания из цялата страна. Легионното движение затвърждава позициите си. Всеки ден все нови и нови легионни групи се създават.

 

Десетки, хиляди позиви всяка седмица заливат страната. Списанията и вестниците „Прелом” в София, „Мощ” в Пловдив, „Страж” в Лом, „Млад бдинец” във Видин, „Борба” в София, „Родолюбец” в Пловдив, „Априлов” в Габрово, „Национален страж” в Плевен, „Идеи и дела” в София, „Национална мисъл” и други почват да излизат един след друг.

 

На 7 ноември 1933г. в София се провежда и първата конференция на жените легионерки.

 

Големи, известни, почитани хора съдействат на делото. На 8 ноември 1933г. към главното водачество на СМНЛ се изгражда бюро антидържавни идеологии (АДИ) изключително за борба срещу комунизма и срещу рушителите на държавата. /Приложение 4/

 

На 1 януари 1934г. в Берковица, Търговище, Пазарджик и Сливен се правят четири големи конференции. Легионна България посреща новата година с нови надежди за още повече победи.

 

С притаен дъх партиите започват да следят бързия ход на движението СМНЛ. Партиите почват да ръмжат и да упрекват тогавашната власт, че допуска пред очите й да се развива и да расте едно движение от 30 000 души млади българи, което нараства всеки ден. Че ако днес са млади, утре те ще възмъжеят. Че ако днес са слаби, утре ще станат силни и ще се наложат.

 

С интерес и безпокойство всички съседни държави следят развиващите се процеси в България и специално легионерското движение. Движението, което е против Ньойския диктат и с искане за ревизирането му. Иск, който накърнява интересите както на съседните страни, така и на Великите сили. Тук, на Балканския полуостров не желаят да има голяма и мощна българска държава.

 

Конгресите, сборовете и манифестациите на легионерите, провеждани срещу „мирните” договори и Ньойския диктат, противоречат на клаузите от споменатите договори, за което правителствата често ги забраняват, за да предотвратят евентуални дипломатически спорове.

 

 

IV Конгрес на СМНЛ

 

На 10 и 11 април 1934г. в гр. Пловдив е свикан IV конгрес на легионерите. Правителството на Мушанов забранява конгреса, взема мерки и се опитва да задържи главното водачество, на то тайно напуска столицата 4 дни преди събора.

 

Властта взема мерки, претърсват влаковете. Връщат или задържат легионерите. Пешеходните групи ги задържат и спират пред Пловдив. Голямата софийска пешеходна група е задържана в Пазарджик. Тук се е скрило и водачеството, неподозирано от властта, още по-малко от самите легионери. След освобождаването всеки кой как може се придвижва до Пловдив.

 

Сборен пункт е пансионът за сираци от войните в края на Пловдив. Заобиколеният с високи стени като крепост пансион прибира легионерите. Тук пристига и задържаната в Пазарджик и освободена след това софийска група.

 

През деня е пълна тишина. Вечерта при затворени и затъмнени прозорци, без никакъв шум конгресът се открива. Полицията обаче открива мястото и се опитва да влезе вътре и да арестува легионерите, но не успява и го отлага за сутринта.

 

На другия ден всички се строяват в двора и отварят тежките врати. Полицията арестува легионерите и ги задържа през целия ден. Накрая тя обявява конгреса за разтурен и издава заповед всички веднага да си отиват. Но работата не е довършена. Трябва да се състои и второто заседание. Представителите заминават, но още от първите спирки се връщат обратно към Пловдив, където късно вечерта второто заседание се открива извън Пловдив в местността „Двете могили”.

 

Заседанието завършва рано призори и всеки се отправя по своя път, към своя град, към своето село, при своите съидейници, за да им занесе вестта и решенията на конгреса.

 

На конгреса се разглежда и въпросът за обвиненията на комунистите, че СМНЛ има връзка с партията на Цанков.

 

В полицейския доклад във връзка с конгреса в Пловдив през април 1934г. четем: /Приложение 5

 

точка 4./ Становището на СМНЛ спрямо политическите партии в страната, изразено в устава т. 1, е - надпартийна, родолюбива организация. По-точно спрямо г-н Цанковата партия е РЯЗКО ОТРИЦАТЕЛНА поради това, че според нас Цанков издига националния трицвет в политическия живот и в името на него иска да вземе властта. Нашето отношение е изразено ясно в редица статии в разните вестници. Обвиненията, че сме секция на Цанков или че сме водили разговори с него за сливане и за депутатски места отхвърляме с възмущение.

 

т.5. Спрямо комунизма в страната декларираме, че ще се борим с всички средства. За нас борбата с комунизма е въпрос за съществуването на българския народ и държава и ще се борим докрай за пълното му унищожение в България.

 

т.7. Съюзът има своя разузнавателна служба, насочена изключително само в борбата с комунизма в обществото, в армията и особено в училищата, донасяйки ценни сведения за конспиративна дейност на комунистическата партия.

 

т.8. Военно-физическата подготовка на членовете на СМНЛ се базира на Закона за физическата и бойната подготовка - стрелковите чети в казармите са родолюбиви организации в страната. Тя цели чрез тези стрелкови чети да се дадат на легионерите елементарни познания, които ще затвърдят в него любовта към армията, към царя и родината и ще го подготвят за армията.

 

Тя не е насочена срещу управлението на страната, нито срещу държавата, а изключително като родолюбива с възпитателна цел. В много гарнизони из страната нашите чети се обучават във военни части от кадрови офицери.

 

На IV конгрес са присъствали 180 легионери като представители на 51 легиона от страната, сред които: студенти - 16, ученици - 32, зап. офицери - 1, и свободни - 131.

 

Приетите решения имат важно значение за следващата работа и за младежкия характер на СМНЛ, за борбата с комунизма в обществото, за военно-физическата подготовка, която да продължи и да се извършва от кадрови офицери, което се вижда от доклад N 21580 на полицията за участието на военните в работата на СМНЛ, в който четем / Приложение 6 и Приложение 7/:

 

Лом - конна група. Видин - пехотна група. Варна - пехотна и флотска.

 

Близкото участие на военните в живота на младежките национални легиони се основава:

 

1. На поверителна заповед на щаба на армията, с която се нарежда офицерите да влизат във всички родолюбиви организации и активно да участват в живота им.

 

2. На закона за физическото възпитание, в който има наредба за предказармено военно възпитание, поради което военните в София, Варна, Русе, Пловдив, Лом и в други гарнизони обучават легионерите на военно изкуство. Тия последните носят името бойни групи.

 

3. На тревогата им от постоянното прииждане на младежи комунисти в казармите, създаването на АМИ-ядки, поради което към главното водачество на СМНЛ на 8 ноември 1933г. е било изградено бюро антидържавни идеи (АДИ).

 

Предназначението на тази служба е да се пресича прииждането на младежи комунисти в ШЗО (школа за запасни офицери).

 

Левите партии ръмжат. Искат забрана на СМНЛ. Комунистите беснеят, защото новата идеология - тая на СМНЛ, ги прави излишни.

 

На 16 май 1934г. на няколко километра вън от град Харманли комунисти убиват и насичат на късове двамата харманлийски легионери Тома Павлов и Тодор Милушев.

 

На 19 май 1934г. военната лига прави преврат и начело на правителството застава Кимон Георгиев. Забранени са всички партии, премахната е и конституцията.

 

На 1 декември 1934г. е публикуван манифест на националните легиони, който е разпространен в цялата страна. Той е изпратен до всички началници на гарнизони и военни, които пряко или косвено отговарят за политиката на правителството. Манифестът категорично отрича политиката на правителството, издига апел за организиране на силите в обществото за възстановяване на демокрацията, парламентаризма и суспендираната Търновска конституция, за което организацията на националните легиони е забранена.

 

Въпреки забраната, СМНЛ продължава дейността си като нелегална организация.

 

На 22 януари 1935г. правителството на превратаджиите пада. СМНЛ прави опит да бъде легализиран. На 15 май 1935г. се свиква в Княжево таен водачески съвет, за да се обмисли и да се вземе решение за активизиране дейността на легиона. Целият състав на съвета е арестуван. Това обаче не пречи на СМНЛ да продължи своята дейност.

 

15 юли 1935 г. съгласно заповед N 496 МВР и НЗ СМНЛ е легализиран. Веднага се открива клуб на ул. „Раковски” 117 вместо стария на ул. „Гурко” 24, който вече е загубен.

 

През август 1935г. във Варна се провежда първата сбирка на легализирания легион. Също тогава се състоя и втората обща конференция на жените легионерки. Спреният вестник „Прелом” започва отново да излиза. Работа, живот и дейност закипяват с пълна сила. През октомври 1935 г. в София се състои нов съвет на водачите. Съюзът на младежките национални легиони оформя идеологията и програмата си:

 

1. Обединение на българската нация в нейните етнически и исторически граници под скиптъра на българските царе.

 

2. Издигане на идеята за възхода и величието на нацията в култ за всички българи и поставянето й в основата на народническата държава.

 

3. Създаване и насочване устрема на българската младеж, интелигенция, на целия български народ към възторжена и честна служба в полза на нацията.

 

4. Бойна подготовка на българската младеж и въоръжение на българския народ, за да бъде винаги годен той да защити честта, достойнството и целостта на държавата.

 

5. В Българската национална църква да бъде запазена и укрепена православната вяра на нашите деди.

 

6. Българското училище, което да внедри в сърцата на младите поколения родния дух, да ги направи годни за суровата борба с живота, за да израснат като творци на духовни и материални блага на нацията.

 

7. Против партизанщината, корупцията и общественото разложение; за една единствена, голяма и здрава обществена сила, цялостен израз на народната воля.

 

8. Активно и отговорно участие на производствените и трудовите групи при устройството на национално-социалната ни държава и в ръководството на обществените институти.

 

9. Направлявана от държавата стопанска политика с цел да се оживи, да закрепне и да успее целокупното народно стопанство и да бъдат защитени икономически слабите.

 

10. Икономическо и културно издигане на селото. Земята на тия, които я обработват.

 

11. Ефикасна защита на националния труд. Участие на работника в печалбите на предприятията. Мястото и значението на всеки в държавата се определя от способностите му и от вложения труд в полза на държавното строителство.

 

12. Държавата урежда отношенията между труда и капитала, между работника и работодателя с оглед на интересите на общото и в защита на икономически слабите.

 

13. Капиталът е национално богатство. Под контрола на държавата той служи на частната инициатива и интереси само в рамките на общото благо.

 

14. Чрез правилно разпределение на благата идея за социална справедливост да стане дело на държавата.

 

15. Силна държавна власт, основана на принципите за компетентност и отговорност.

 

16. Смела и енергична борба против интернационализма, срещу привържениците му и срещу всички тайни и явни организации, които спъват националния ни възход.

 

17. Унищожаване на насилствено наложените на държавата ни морални и материални задължения от миналото и от войните.

 

18 България на българите.

Нов тласък за борба. Нови шансове за успех. А нашият успех значи щастие и благоденствие на народа, величие на държавата. Нашата борба издига лозунга за щастието на всички, за справедливо разпределение на благата, против корупцията, съд за злоупотребилите с народно доверие.

 

Когато се иска компетентност от управляващите, не може да се очаква друго освен удар.

 

В едно нощно заседание на 3 януари 1936г. Министерският съвет със заповед N 24 от 4 януари 1936г. на МВР се отменя заповед N 496 от 15 юли 1935г. и се забранява за втори път СМНЛ. Причина - тълкуването на декрета за забрана на партиите от преврата на 19 май 1934 г., който продължава да действа и при това правителство.

 

Във връзка със забраната Главното водачество издава окръжно-заповед, с която се разпорежда легионът да продължи дейността си, за което главният водач е арестуван и даден под съд.

 

На 6 януари 1936 г. във варненския клуб на легиона избухва бомба. Атентаторите са неизвестни, но не е трудно да се разбере, че е дело на комунисти.

 

На 9 януари същата година властта конфискува имотите на легиона.

 

Едва ли е имало някой, който да мисли, че СМНЛ - тази укрепнала и здрава организация с десетки хиляди членове, и то в най-бурните и млади години - ученици, студенти, свободни до 30-годишна възраст, ще се уплаши и ще преустанови дейността си. Тази организация, набрала голяма мощ и инерция, като лавина залива цялата страна със смелите си и родолюбиви идеи на чистите и непокварени млади хора.

 

На 8 март 1936г. излиза окръжно на Главното водачество до всички легионери в страната по отношение на дружеството за противовъздушна и химическа отбрана и мерки срещу навлизащите комунисти в школата за запасни офицери (ШЗО). /Приложение 13/

 

На 29 март 1936 г. Главното водачество взема мерки за навлизане и активизиране дейността си в дружеството за противовъздушна и химическа защита съгласно строго поверително писмо.

 

На 6 май 1936 г. през нощта се провежда нелегален водачески съвет в гр. Ловеч в дома на тогавашния ловчански водач Стефан Микренски. На 4 юли с.г. се свиква нов водачески съвет в София.

 

На 8 ноември 1936 г. групировката „Национална задруга”начело с адвоката Георги Марков се приобщава към СБНЛ.

 

Тъй като СМНЛ е чисто младежка организация и в нея могат да членуват ученици, студенти и свободни до 30-годишна възраст, ръководството решава и променя името на организацията - вместо Съюз на младежките национални легиони става СЪЮЗ на БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ (СБНЛ).

 

През октомври 1937 г. легионът за трети път е легализиран като Съюз на българските национални легиони (СБНЛ).

 

Сега вратите на Българските национални легиони са отворени и в него могат да членуват български граждани от всички възрасти и съсловия. При това положение е необходимо да се внесат изменения в устава и в програмата на СБНЛ. Да ги редактира и да ги внесе за одобрение от главното водачество е натоварен Минчо Йорданов.

 

След направените изменения и допълнения програмата, озаглавена „За какво се бори българската общественост”, е приета от главното водачество.

 

В нея недвусмислено се определя, че Съюзът на българските национални легиони не е фашистка, нито пък хитлеристка, а самородна, чисто българска, национална, надпартийна, родолюбива по характер организация - такава, каквато е обявена от самото й създаване.

 

В този период на формиране на легионната мощ трябва да се отбележи и големият легионерски събор на 2 юли 1938г. в местността „Оборище”, където става приемането на млади легионери. За него участвалият тогава млад легионер С. Балабанов разказва за въодушевлението, при което е преминал съборът, и за лозунга, издигнат на свещеното „Оборище”:

 

ОТ СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ НА „ОБОРИЩЕ” НИЕ, БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГИОНЕРИ, ВИ ЗОВЕМ КЪМ ПРОБУЖДАНЕ, КЪМ БОРБА, КЪМ ДЕЛА ЗА ИДЕИТЕ НА ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ, ЛЕВСКИ И БОТЕВ.

 

Да развеем нашите национални знамена, на които е написан свещеният завет на нашата история:

 

„ОТЕЧЕСТВО! ХЛЯБ! СВОБОДА!”

 

Бог и България на клетва ни зоват и тази клетва тук да дадем, за нея да живеем, за нея да умрем. /Текст от легионерската клетва/

 

През същата година излиза и книгата „НАШАТА БОРБА” - кратък разбор на програмата на СБНЛ. издание на легион „Иван Асен II” - Варна.

 

След като Обществото на народите /ОН/ отказва да върне на Германия обратно колониите й в Африка и другаде, да спре плащанията на репарациите и да премахне всички ограничения, наложени й след Първата световна война, Германия на 19 октомври 1933 г. излиза от ОН. Със създадената мощна армия и икономика на 7 март 1936 г. тя окупира и присъединява Рейнската област. На 13 март 1938 г. прави същото с Австрия, а на 1 октомври същата година и Судетската област.

 

На 22 август 1939 г. Германия и СССР подписват пакт за ненападение с таен Допълнителен протокол.

 

След отказа на Полша да върне Данциг на Германия, последната на 1 септември 1939 г. й обявява война, като за 18 дни я покорява, а СССР съгласно договора окупира Източна Полша.

 

На 3 септември 1939 г. Франция и Великобритания обявяват война на Германия.

 

На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със следната декларация, подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов.

 

„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.”

 

На 6 октомври 1939 г. Германия прави предложение за мир пред западните сили, но то е отхвърлено. Войната продължава.

 

9 април 1940 г. е начало на германската военна кампания срещу Дания и Норвегия.

 

10 май 1940 г. Германия напада и окупира Холандия, Люксембург, Белгия и Франция. Франция е победена и подписва примирие с Германия на 22 юни 1940 г.

 

Националните подбуди, които съвпадат с убежденията и на по-старите поколения в правотата на българската кауза, Българските национални легиони бяха спечелили симпатиите и на много по-възрастни граждани. Превърнали се в авторитетна политическа сила, Българските национални легиони привличат начело на своята организация и двама генерали, ползващи се с особен престиж: стария главнокомандващ на армията ни през Първата световна война генерал Никола Жеков и по-младия и енергичен генерал Христо Луков.

 

За допуснати грешки и нарушаване на устава Върховният съюзен съд с председател Херувим Арнаудов и членове хаджи Петров и Христо Недев през 1938 г. отстранява за 6 месеца Иван Дочев, който през този период става кмет на гр. Калофер. За главен водач е определен Илия Станев.

 

След изтичане на наказанието на 29 януари 1939 г. Висшият съюзен съвет дава отново доверие на Ив. Дочев като главен водач. /Брошурата „Осем години легионна борба”, 1939 г./

 

В СБНЛ продължава съперничеството между двете крила - дясното на Ив. Дочев и лявото на Илия Станев.

 

През май 1940 г. е направена реорганизация на главното водачество, като съставът му е обновен, а генерал Н. Жеков е избран за почетен председател на СБНЛ, който групира около себе си всички легионери в страната, особено от културните и интелектуалните среди около в. „Народен водач” - орган на главното водачество на СБНЛ. Вестник „Прелом” - също орган на главното водачество, прокламира крайната цел на СБНЛ - хляб и работа за всички българи. Да няма гладни, когато другите охолстват. Капиталът да служи на нацията. Основната цел на легиона е борбата с навлизащия комунизъм, която ще продължи с още по-голяма сила.

 

Българските национални легиони организират походи до исторически места, събрания против комунистическата пропаганда, митинги из цялата страна срещу Ньойския диктат с искане за скъсване веригите му и за обединение на отечеството.

 

По този начин легионерите изразяваха желанието и стремежа на целия народ. Официалните правителствени среди се въздържаха от открита подкрепа, за да не влизат в противоречие с клаузите на Ньойския диктат, но дълбоко в душите си се радваха и мълком одобряваха действията на легионерите.

 

Приносът на легионерите беше огромен. Със своите манифестации, митинги, младежка национална обич и жар те събуждаха позадрямало тук-там национално чувство. Поддържаха вярата в осъществяването на националните идеали и надеждата на бежанците от Тракия и Македония, от Западните покрайнини и Добруджа че ще се завърнат по родните си земи окупирани от съседните държави.

 

Съседните ни страни, СССР, комунисти, леви партии чувстваха, плашеха се и протестираха за това, което става в България, но младата българска генерация, решена да се бори за обединението на отечеството, се подготвяше за предстоящите събития.

 

На 7 септември 1940 г. с помощта на Германия се подписва Крайовския договор между България и Румъния, по силата на който на България се връща Южна Добруджа от 7726 кв. километра и население - 320 000 души.

 

На 21 септември 1940 г. войските на Трета армия преминават границата ни с Румъния, посрещнати с хляб и сол, с цветя и бурни акламации от възторженото местно българско население, за да заемат старата българска земя.

 

СБНЛ ликува. Почва да се осъществява българският национален идеал: обединяването на България. Връща се в прегръдките на майка България една част, откъсната насила съгласно Букурещкия договор от 1913 г. и Ньойския диктат от 1919 г.

 

На 27 септември 1940 г. е подписан Тристранният пакт, състоящ се от Германия, Италия и Япония.

 

На 19 ноември 1940 г. в Москва комисарят на външните работи на СССР - Молотов казва на българския министър Стаменов, че правителството на СССР поддържа българските териториални претенции, но няма да приеме България да стане една легионерска държава. Дори и Молотов е обезпокоен от силната антикомунистическа организация - СБНЛ.

 

На 25 ноември 1940 г. в София идва секретарят по външните работи на СССР Аркадий Соболев с официално предложение за двустранен пакт за ненападение и взаимно подпомагане. Соболев е поискал от Царя морски и въздушни бази в България. СССР в замяна предложила да застави Турция да даде Одрин и Турска Тракия на България, да подложи Гърция на всевъзможен натиск да отстъпи Беломорска Тракия до линията Кавала - Драма. Македония не влиза в сметките, т.е. СССР не съгласен тя да бъде върната на България.

 

По този въпрос Българските национални легиони през януари 1941 г. излизат чрез в. „Повик” - орган на отдел „Младежки дружини” при главното водачество, със становище и с предпазлива подкрепа на предложението. То се изразява в искане за взаимно зачитане и на двете суверенни държави. СБНЛ обаче веднага прави уговорката да не се допускат никакво вътрешно политическо вмешателство и опити за упражняване натиск върху известни среди в страната (комунисти, леви земеделци, анархисти), за да се настани в България режим, близък до този на СССР или чисто съветски - комунистически. В. „Народна борба” в бр. 5 от януари 1941г. изказва открито опасение от приемане на съветското предложение, което би означавало България да сподели участта на балтийските държави. СБНЛ се обръща в същия вестник към българския народ да бъдат подкрепени легионерите, които се борят за истински народен мир, за свобода на всички български поробени земи, за повече благоденствие и справедливост за гладните и онеправдани българи, за национално силна, социално справедлива, възродена и независима България.

 

На 26 ноември 1940 г. Сталин излага пред германския посланик в Москва условията, при които СССР ще влезе в тристранния пакт. А те са:

 

1. Съветският съюз да сключи договор за ненападение и взаимопомощ с България.

 

2. Няколко месеца след влизането в пакта СССР да се настани трайно с военноморски, сухоземни и въздушни бази от Босфора до Дарданелите за осигуряване контрола над проливите.

 

3. Финландия да влезе в границите на СССР.

 

4. СССР да контролира арабските и персийските петролни залежи.

 

5. Япония да се откаже от правата си върху дадените концесии за въглища и нефт в Северен Сахалин.

 

Хитлер отхвърля условията.

 

На 13 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива N 20 от плана „Операция Марита” за окупиране на Гърция през България със или без българско съгласие.

 

На 18 декември 1940 г. под пълен секрет Хитлер подписва Директива N 21 за изпълнение на плана Барбароса.

 

Междувременно Германия настоява за влизането ни в Тристранния пакт, в противен случай 700 000-дната армия на фелдмаршал Лист със сила ще премине през България, за да може в края на март да започне изпълнението на „Операция Марита”.

 

На 1 март 1940 г. България подписва и влиза в Тристранния пакт, а на следващия ден германската армия идва в България по следите на авангардните си части, които бяха прекосили Дунава в деня на подписването на пакта.

 

На 25 март 1941 г. и Югославия подписва Тристранния пакт и влиза в съюз с Германия. Два дни след това Югославските националисти с ген. Душан Симович, комуто е обещана помощ от Чърчил, свалят правителството и отхвърлят пакта.

 

6 април 1941г. Германия напада и окупира Югославия и Гърция. За десетина дни Югославия е опустошена и прегазена от германската армия.

 

В началото на 1941 г. Ив. Дочев се оттегля от легиона и става кмет на гр. Силистра. Функциите на главен водач се поемат от генерал Н. Жеков.

 

На 19 април 1941 г. три български дивизии навлизат в Македония и тя е присъединена към майка България.

 

Новината за освобождаването и за връщането на Македония се посреща с нечуван ентусиазъм в България, а войската ни е посрещната от местното население с хляб и сол - като освободителка. България ликуваше. Националният идеал, за който България води две тежки войни и проля толкова много кръв, най-сетне бе постигнат, и то без капка кръв.

 

Някои новини, идващи от новоосвободените земи, хвърлиха сянка над това всенародно ликуване. Част от младите по-хладно възприемаха това, отколкото възрастните. Селяните много по-открито изразяваха задоволството си, отколкото интелигенцията. Яростна политика за дебългаризиране, провеждана от Белград и от решенията на Коминтерна и тия на БКП за отдавнашното съществуване на македонска нация, беше дало своите плодове. За македонци са обявени всички български възрожденци, книжовници и революционери, царе като Симеон, Самуил, които в личната си кореспонденция и в публикуваните си трудове наричат себе си българи. Така също и братя Миладинови. Техният известен сборник от народни песни и умотворения, издаден през 1861 г. в Загреб под заглавие „Български народни песни”, сега е вече преиздадени от македонската академия на науките, но вече под наслов „Македонски народни песни”.

 

Ето какви доказателства се привеждат и как цинично се манипулира с всеизвестни документи, за да се обоснове „историческото съществуване” на македонска нация.

 

Известният турски пътешественик Евлия Челеби, прекосил през 17 в. /1680 г./ европейска Турция, се спира подробно в осмия том на описанията си на градовете в Македония: Охрид, Радовиш, Тиквечи, Волондово и др. места, като подчертава българския характер на населението и хвали чистотата и хубостта на българско за сърби той не споменава, защото такива в Македония не е имало.

 

БКП - вярна на идеите на Коминтерна, ревностно подържа и неговите решения и при 50-годишното си управление не направи нищо срещу продължаващата асимилация на българите.

 

Скоро след влизането на армията ни в Македония идва ред и на влизането в Гърция и връщането на Беломорска Тракия на 24 април 1941г. Благодарение на Германия България скъсва веригите на Ньой и без капка кръв осъществява националния си идеал - обединението. Изстрадалите и поругани български земи посрещат свидните си чеда с хляб, сол и сълзи от радост. Обединеното отечество диша вече с пълни гърди, въпреки че му предстоят много тежки задачи - да лекува раните си от робството.

 

Положението на българите е същото както в Македония - тормоз и асимилация, започнала още през есента на 1913 г. със закриването на българските училища. Асимилация до такава степен, че днес в нашата Беломорска Тракия да няма българи, а българската реч е забранена.(За съпоставка - към средата на миналия век т.е. допреди нашето освобождение според турски официални данни Солунският окръг имал 392 български градове и села, 141 българо-турски, 150 турски, само 8 гръцки, 3 българо-гръцки, 1 българо-куцовлашки. Българското население е значително преобладаващо. Справката е от известния учен Емил фон Лавеле, Балкански страни, том II, стр. 365).

 

Народният блян за обединена България най-после е осъществен. Тържествата продължават с непрекъснат ентусиазъм. Цялата страна изпадна в състояние на неудържимо ликуване. Един огън, запален в древния Преслав, беше пренесен с факли триумфално през цялата България до Македония и Тракия, до всички освободени земи, посрещан във всеки град и във всяко село с речи, военна музика и народни веселби.

 

Ние, легионерите, ликувахме, радвахме се, чувствахме се щастливи, бяхме доволни, че за първи път след робството виждахме Отечеството си обединено в етнически и в исторически граници. Националният идеал, с малки изключения, бе осъществен. Идеята, на която служихме, за която работихме, в която бяхме вложили младежката си жар, обич и родолюбие, носехме в сърцата си с гордост и достойнство. Ние се борихме и работихме не за интересите на чужда страна, а за тези на България. Бяхме радетели за запазване на българщината по цялата българска земя, за добруването на целия народ, за национално могъща и социално справедлива държава.

 

Идеологическите ни противници - комунисти, леви земеделци, анархисти със злоба и омраза гледаха на обединението. Под диктовката на Коминтерна отиваха сред хората в освободените земи, пропагандираха идеите на комунизма, отричаха историческата истина и настройваха хората срещу справедливата борба на нацията за обединението й. Подаваха ръка на враговете и заедно вършеха национално предателство.

 

На 22 юни 1941 г. директива N 21 влиза в изпълнение и германската армия навлиза в СССР.

 

На 11 декември 1941 г. Германия обявява война на САЩ.

 

През януари 1942 г. е свикана водаческа конференция, на която двете крила на легиона се обединяват под водачеството на генерал Христо Луков. Енергичен, амбициозен и с голям авторитет, ген. Луков и ген. Жеков като почетен председател привличат голяма част военни и интелектуалци в редиците на Българските национални легиони, които растат с всеки изминат ден, мощта им се увеличава, а борбата с комунизма продължава с неотслабваща сила. Излиза и книгата „Идейни начала на Българските национални легиони” от ген. Христо Луков.

 

Това е огромна мощ- силата, цветът, надеждата и упованието на отечеството. Младежта, закърмена с любовта си към България, с нейните идеали и интереси. Младежта, у която са посадени и са избуяли ония добродетели, които гарантират добър обществен ред, дисциплина, самопожертвование пред олтара на отечеството, смелост и доблест.

 

На такава младеж, която поддържа родните традиции, християнския морал, която живее, работи и се прекланя пред героизма на бащи и деди, паднали в защита на отечеството, народът гледа с доверие, с вяра и надежда в утрешните и бъдни дни.

 

Легионерите никога никого не са убивали. С комунистите-рушители на държавата, водихме идеологична борба без кръв и насилие, съвсем в противовес на тяхната борба, водена с шантажи, с насилия, с жестокости, убийства и кръв.

 

Комунистическата партия - чийто идеали са болшевизмът, великият Съветски Съюз, червената армия, но не и България, вярна на тероризма и жадна за кръв, на 13 февруари 1943г. при влизане в дома му убива водача на СБНЛ генерал Христо Луков пред очите на посрещащата го малка дъщеричка. Застрелян е от бойната терористична група на Българската комунистическа партия в състав Иван Бураджиев и Виолета Якова.

 

Два месеца след този случай, рано сутринта пред адвокатската му кантора комунистите убиват Сотир Янев - известен народен представител. Около три седмици по-късно друга терористична бойна група на БКП в състав Величко Станев и Митка Гръбчева застрелват посред бял ден полковник Пантев.

 

След убийството на ген. Луков главен водач става о.з. ген. Никола Жеков. /Приложение 10/

 

На 28 август 1943 г. умира Н.В. Цар Борис III. България е потопена в скръб и сълзи. Цял народ плаче за царя ОБЕДИНИТЕЛ. Комунистите, тези дяволски изчадия, които не можаха да го убият на Арабаконак, нито при атентата в църквата „св. Неделя”, сега са весели, доволни и щастливи.

 

На 3 септември с.г. главното водачество на СБНЛ излиза с окръжно N 7 до всички легионни водачи и легионери във връзка със смъртта на Царя, в което четем: / Приложение 8/

 

Със смъртта на НВ Царя се нанесе на България и българския народ един страшен удар, последствията на който ще се видят в близки дни. С бюлетина на главното водачество от 28 август ние изразихме нашата скръб за смъртта на любимия ни Цар и дадохме напътствия за онова, което трябва да се направи и да се има предвид... и т.н.

 

На 14 септември 1943 г. идва правителството на Добри Божилов, което на 31 май 1944 г. пада, а на негово място идва кабинетът на Ив. Багрянов, който обявява неутралитета на България.

 

В тези месеци световните събития се развиват със светкавична бързина. Германия явно губи войната. Правителството прави опит за връзка с англо-американците, за да се предотврати окупацията ни от СССР, но явно нищо не се осъществява. България заедно с цяла източна Европа е подарена на СССР съгласно договореностите в Техеран на 28 ноември 1943г. между Рузвелт, Чърчъл и Сталин и решението е окончателно решено на срещата в Ялта на 14 февруари 1945 г. пак между тримата големи.

 

На 1 септември 1944 г. правителството на Багрянов пада, а на 2 септември с.г. идва прозападното правителство на Костадин Муравиев, което скъсва отношенията с Германия.

 

5 септември 1944г. СССР обявява война на България.

 

На 8 септември 1944 г. червената армия нахлува в България и я окупира. На същата дата България обявява война на Германия.

 

България воюва срещу Германия на страната на СССР. Елитът на армията - офицери, подофицери, войници, в по-голямата си част са членове на СБНЛ и на другите антикомунистически организации. Те биват пратени на първа бойна линия, а партизани и доброволци стрелят зад тях. Причините - понятни. Воюва България. Така тя даде своята кръвна дан от 35 000 убити, хиляди инвалиди, даде младостта, цвета, надеждата на България. Но защо? Кому бяха нужни тия жертви, след като България беше всред победените? Загубихме си териториите - Беломорска Тракия, Македония, Западните покрайнини, плюс това плащахме и репарации. Репарации и ограничения, за които комунистическото правителство нямаше смелостта да изнесе истината пред народа, а скрито плащаше с българската земя. Ньойският и Парижкият договор от 10 февруари 1947г. ни тежат като воденичен камък благодарение на некадърни и продажни политици.

 

Част от оцелелите след 9 септември 1944 г. легионери под напора на пропагандата на ОФ власт се присъедини към нея, като по този начин запази живота си.

 

Други, на които комунистическата власт обеща власт и пари, се поддадоха на изкушението да й сътрудничат.

 

Трети, независимо от моралните и физически насилия върху тях, останаха верни на идеите на Българските национални легиони. Остават верни на националните идеали и интереси на България. Остават верни и на оставения от дедите един завет - един завет, написан с кървав меч: ДЕЦА НА РОДЕН КРАЙ, ПАЗЕТЕ СИ ЗЕМИТЕ, ПАЗЕТЕ ГИ ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ...

 

Всеки един от тях понася своя кръст към своята голгота - преследван, унижаван, онеправдан, но горд и щастлив, че не е изменил на България.

 

Други излизат с оръжие в Балкана, наречени са „горяни”, да се борят срещу комунистическата власт. През 1950 - 1951 година Горянското движение се беше силно разраснало. Водеха се сражения и в сливенския Балкан. За да сломи съпротивата им, комунистическата власт използва в борбата срещу горяните редовна войска и авиация.

 

През 1945 г. в София се събират легионери да организират и да продължат борбата срещу комунизма, като се създава временно главно водачество, което на 24 август 1945 г. излиза с апел към българските граждани да се гласува за опозицията. По всяка вероятност това е комунистическа провокация с цел да се привлекат легионери, да бъдат те обвинени и в крайна сметка ликвидирани.

 

На 28 юни 1946 г. 16 души са арестувани и изправени на съд. От 2 до 10 декември с.г. се води процесът срещу легионерите, обвинени във възстановяване на СБНЛ и в дейност за сваляне на „народната власт”. На този процес, или тъй наречения първи легионерски център, двама са осъдени на доживотен затвор, а останалите - на по-леки наказания. „А истината е, че това са срещи между приятели и познати легионери, на които се обменят мнения за политическото положение в страната” - казва С. Балабанов, който е съден в този процес и осъден за това, че е знаел, но не е донесъл.

 

Към края на март 1945 г. към разузнавателния отдел (РО) при щаба на войската (ЩВ) се формира разузнавателна група под наименование АГЕНТУРНА ГРУПА „Х-11”, където са вербувани легионери. Част от тях са знаели кому служат и под претекста, че в Министерството на отбраната има наш човек, който иска да запази и да съхрани за по-подходящо време Българските национални легиони. Те са използвали наивността на другите и всички заедно са вършили доносничество в полза на комунистите, беди, нещастия и мъки на попадналите в донесенията им лица.

 

Агентурната група Х-11 изгражда мрежа от сътрудници и информатори, чрез които прониква във всички обществени, политически среди и във войската. Всеки един от тях има кодово име, номер и досие, съхранявано както в РО, така и в резиденцията на агентурната група Х-11, намираща се на ул. Венелин N 3 в апартамента на Коста Шопов Вранчев - братовчед на ген. Вранчев.

 

За награда на свършилите мръсната работа „народната власт” вместо награда завежда процес на така наречения втори легионерски център (нак. о.х. дело N 1226 по описа за 1948) и подсъдимите получават много тежки присъди. Процесът завършва на 11 август 1948 г. срещу 68 души, от които 13 са осъдени на смърт, петима от тях - задочно. Останалите получават различни срокове затвор. Впоследствие смъртните присъди се заменят със затвор. Така „народната власт” с помощта и на агентурната група Х-11 разбива и забранява Съюза на Българските национални легиони.

 

Имената на легионерите, участвували в агентурната група Х-11 през 1945-1948г. в полза на военното разузнаване (РО) при щаба на войската (ЩВ), респективно на Комунистическата партия, са: Илия Попниколов Тодоров - по всяка вероятност агент N 105 както на полицията, така и на БКП (приложение11) - лично предлага услугите си на генерал П. Вранчев - началник на РО към генералния щаб. Същият посочва на генерала лицата Илия Станев и Петър Петров, който вербува лица в полза на разузнавателната група Х-11. По-късно към Х-11 са включени проф. Цв. Стойнов, Георги Филипов, Кирил Андреев и Борис Стружнев. Платени сътрудници на РО стават Илия Станев, Петър Петров, Г. Филипов и Кирил Андреев.

 

В групата са привлечени и включени: Васил Златаров, Христо Бъчев, Пиер Николов, Дим. Мишев, Христо Петров, Ж. Караиванова, Момчев, Константин Конов, Ан. Гочков, К. Ганев, Г. Радев, Илия Белчев, Мъглов, Д. Шопов, д-р Грозев, Сл. Кондов, Ст. Стоянов, Асен Цанов, Пенчо Анастасов, Вл. Вазов, о.з. пор. Ив. Иванов, поручик Абажиев, летец Дянко Марков, Д. Станев, д-р Марко Марков, Асен Михайлов, Ив. Николчев, К. Семержиев, Цано Цанов, Д. Андреев, д-р Владимир Абаджиев, Тотев, Ев. Йочев, Петър Кирилов и др.

 

От документ N 6 от архива на Х-11 се вижда, че досиетата със знаци от И-1 до И-13, разшифровани от У-1 до У-13, са както следва: Георги Филипов - У-1, Васил Златаров - У-2, Константин Конов - У-3, Кирил Андреев - У-4, Илия Станев - У-5, Илия Попниколов - У-6, Григор Петков - У-7, Христо Бъчев - У-8, Цв. Стойнов - У-9, д-р Владимир Абаджиев - У-10, Пиер Николов - У-11, д-р Марко Марков - У-12 и Дим. Андреев - У-13.

 

На 13 януари 1990 г. на ул. Ангел Кънчев N 23 в София се учредява партия Български демократически форум (БДФ) с председател Васил Златаров. В тази партия влизат много от хората, били в агентурната група Х-11. Партията е приета в СДС, откъдето на изборите през есента на 1991 г. за 36-то ОНС Васил Златаров и д-р Владимир Абаджиев са избрани за народни представители.

 

На изборите през 1994 г. за 37-мо ОНС същите са преизбрани плюс Дянко Марков, който след това оглавява БДФ.

 

Сега, когато Българските национални легиони са възстановени, интересно защо ръководство на БДФ в лицето на господата Златаров, Д. Марков, Абаджиев и други не се радват, а напротив, реагират толкова отрицателно, със злоба и ненавист? Същите тия, които ВОЛНО или НЕВОЛНО са служили на комунистическите власти, респективно на комунизма, срещу които Българските национални легиони през цялото си съществуване са се борили, днес наричат себе си легионери и обсебват символите на БНЛ. Те нямат това право, защото първо не са членове на БНЛ, а на БДФ, второ - те нямаха смелостта да възстановят БНЛ, а се скриха зад името БДФ.

 

Независимо от това, че са били в затворите и днес, те, смятайки се за мъченици и за герои, би било добре да си зададат въпроса: кому са служили - на Българските национални легиони, за да ги съхранят, или на комунистите, за да съсипят легиона, което и сториха. Колко много честни легионери са пострадали от техните доноси, на колко майки, бащи, братя, сестри и близки на издадените от тях хора са допринесли страдания, сълзи, трудности в живота им, като се имат предвид бруталността и жестокостта на комунистите, с която се справяха не само с враговете си, но и с техните близки.

 

От работата на депутатите на БДФ в Народното събрание по нищо не личи, че тези депутати са на твърди позиции срещу БСП - БКП. С мънкане, пасивност и страх не се решават държавни дела, а се пазят места и лични интереси. Как да разбираме обръщението на Васил Златаров - председателя на БДФ, в заседателната зала към комунистите: да си подадем ръце и спасим България?! От кого да я спасим? Нали именно те я докараха до този хал!

 

Срещу комунизма трябваше веднага да се тръгне смело, твърдо и безкомпромисно, да се отворят архивите на БКП, досиетата и всички виновници за катастрофата да бъдат настанени там, където им е мястото. А не както е сега - едни в парламента, други - лидери на нови партии и на движения, шефове на престъпни силови групировки, директори на банки и заводи, откъдето изнесоха парите на държавата, парите на милионите обикновени българи. Точно тези лица за година-две станаха не милионери, а милиардери.

 

Тази престъпна Комунистическа партия трябваше да бъде забранена, а имуществата й - конфискувани. Само по този начин щеше да се пресече това, което стана след 1990 г.

Р А З Д Е Л III

 

Структура на Съюза на Българските национални легиони

 

 Устройството на СБНЛ се основава върху демократични принципи, като се определят следните колективни централни ръководни органи:

 

1. Главен водач

 

2. Централен управителен съвет - Главно водачество

 

3. Висш съюзен съвет

 

4. Върховен съюзен съд

 

5. Общо събрание.

 

Главният водач е централната ръководна фигура и се избира от Висшия съюзен съвет.

 

Централният управителен съвет - Главното водачество, се избира от Общото събрание и се състои от: председател, подпредседател, касиер и съветник - за срок от 1 година. Към него са създадени следните отдели:

 

а) Отдел за идейна подготовка и съюзна инспекция.

 

б) Отдел политически секретариат.

 

в) Отдел за военна и физическа подготовка. /Приложение 6/

 

г) Отдел - младежки дружини. /Приложения 14 и 15/

 

д) Отдел - финанси.

 

е) Отдел по печата.

 

Всеки отдел създава необходимото число бюра. Възприетата практика за създаване на различни бюра към отделите има за задача да развие разнообразна и широка дейност сред младежта и членовете на легиона и да запознава обществеността с идеите на съюза.

 

Висшият съюзен съвет се състои от Главното водачество и от областните водачи.

 

По решение на III-ия конгрес той се увеличава и в него влизат главният водач, началниците на отделите, легионните областни водачи и водачите на студентските корпорации и експерти. Заседанията на Висшия съюзен съвет се правят всяка година между 1 и 15 ноември.

 

Върховният съюзен съд е орган, който се излъчва от средата на Висшия съюзен съвет и се състои от трима постоянни и двама непостоянни членове.

 

Общо събрание.

 

То се прави всяка година и е съставено от членовете на Главното водачество, областните водачи, водачите на легионите в страната и от представители на всеки легион.

 

На него Главният водач докладва за цялата дейност на Съюза на Българските национални легиони през годината. Подлагат се на критика допуснатите грешки. Прави се анализ на дейността на СБНЛ и се избира ново ръководство. Организацията е с напълно демократични принципи. Вземат се решения с гласуване, които стават задължителни за всички легиони по места, секции и легионери.

 

Цялата организация СБНЛ през 1934 г. (само за четири години) наброява над 40 000 членове. (в. „Прелом” бр.3 от 1934 г.)

 

Към 1939 г. - според статистическите данни от канцеларията на Главното водачество, СБНЛ обединява 121 легиона, от които 96 в България и 25 зад граница с 340 секции в селата и със 75 000 членове.

 

Към 9 септември 1944 г. Българските национални легиони броят над 300 000 души. Към същата дата Комунистическата партия има към 20-25 000 души. (данните за БКП са взети от българската енциклопедия)

 

 

 

Р А З Д Е Л  IV

 

Връзките на СБНЛ с други организации

 

 

1. ВМРО - Иван Михайлов, е първата организация, с която Българските национални легиони се свързват за съвместна дейност в борбата за обединение на България и срещу комунизма. През 1933-1934г. ВМРО подпомага Легиона със значителни парични средства.

 

Г-н Соколов - представител на Македонския национален комитет за Третия конгрес на легиона във Велико Търново през 1933г., казва в приветственото си слово: Вашите цели са близки до целите на оная огнена колесница, наречена ВМРО, която през Белград и Атина ще марширува за общо национално етническо обединение. /Приложение 9/

 

2. Съюзът на запасните офицери. В основата на връзките стоят еднаквите национални възгледи, ненавистта към комунизма и верността към Царя. На конгреса във Велико Търново представителят на СЗО категорично заявява мощна подкрепа на СБНЛ, както и участието им във военното обучение на легионерите.

 

3. Съюзът на запасните подофицери. Връзките на този съюз със СБНЛ в основата си са същите, както тия със съюза на запасните офицери. Представителя на конгреса във Велико Търново заявява, че Съюзът на запасните подофицери се солидаризира със СБНЛ в борбата му срещу комунистическата опасност в училищата и в казармата, пожелава успех и обявява комунизма за държавна опасност.

 

4. Добруджанска националистическа организация (ДНО). По своя строеж и цели ДНО се бори за присъединяването на Добруджа към майката Родина, което я прави поделение на СБНЛ. /Приложение 9/

 

5. Тракийска и западнотракийска организации. Цели и идеали се покриват напълно с тия на СБНЛ, които създават условия за сътрудничество и за взаимодействие за осъществяване на националния идеал. /Приложение 9/

 

6. Български работнически съюз (БРС). Съвместната дейност с тази организация се базира на общата цел, а именно - поддържане на капиталистическата система и установяване на класов мир в държавата, като капиталът служи само за благоденствието на народ, държава и национални идеали.

 

7. Български младежки съюз „ОТЕЦ ПАИСИЙ”. В усилието да се укрепят основите на общата борба срещу комунизма, за национална просвета в училищата и за единен фронт на всички национални интереси на България са връзките и взаимодействието между „ОТЕЦ ПАИСИЙ” и СБНЛ (архив МВР и НЗ, Дирекция на полицията, доклад от 23 април 1943 г. и Окръжно - 10 на СБНЛ - Приложение 12)

 

8. Ратници за напредъка на българщината (РНБ). При опитите си за съвместна дейност поради негативното отношение на РНБ към Иван Дочев не се стига до положителни резултати. След като ген. Н. Жеков оглавява легиона, на 23 септември 1943 г. се подписва споразумение и с „Ратник” за съгласувана борба срещу комунисти и леви земеделци.

 

9. Масовите младежки организации.

 

За разширяване на влиянието си сред младежта СБНЛ влиза и взема активно участие в работата на редица младежки културно-просветни организации.

 

Главното водачество разпорежда СБНЛ масово да навлиза и да доминира във всички дружества - спортни, юнашки, туристически, християнски, Червен кръст, противовъздушна и химическа защита и други, които да се превърнат в трибуни за популяризиране на легионерските идеи и цели. Резултатите не закъсняват. Все повече и повече ученици, студенти, свободни се вливат в редиците на българските национални легиони, за да достигнат през 1944 г. над 300 000 души.

 

10. Бранник.

 

Връзки между СБНЛ и БРАННИК не се създават поради големите противоречия. Бранник е държавна и проправителствена организация, създадена през 1940г., а СБНЛ е самородна, независима организация, която често и остро критикува правителствата.

 

11. Връзка НАРОД - СБНЛ.

 

През лятната ваканция свободните - незаети в селското стопанство ученици и студенти, местните легионни организации организират бригади, ходят по селата и се включват да помагат на селските стопани в прибирането на реколтата, без да им се плаща или да получават храна. Това оказваше огромен положителен ефект сред селяните и популярността на легиона растеше. Вечер, при прибиране от полето, доволни и предоволни, селяните изпращаха легионерите със сърдечна благодарност и с пожелание - Бог да ви пази! Бъдете живи и здрави!

 

В градовете се организираха бригади, които почистваха улици и окопаваха или почистваха канавките на входните и на изходни пътища.

 

 

Р А З Д Е Л V

 

„Комунистическия рай” и антидържавна дейност на БКП

 

Комунистическата партия, вярна на идеите на комунизма, послушна на заповедите на Коминтерна, идващи от Москва и под прикритието на окупационна армия осъществява комунистически преврат на 9 септември 1944 г. В съюз със звено, социалдемократи, земеделци, радикалдемократи под формата на „Отечествен фронт”, създаден и ръководен от Москва, започва новото робство на България. Сбъдват се пророческите думи на апостола на свободата Васил Левски, че който ни освободи, той ще ни и зароби.

 

Комунистическата партия ликува, време и момент е да излее цялата си злоба и мъст върху легионерите - тези, които толкова много й пречеха. Тези, които казваха на българския народ какво е комунизма и какво ще стане в България, ако той дойде: лъжа, демагогия, алчност, безчинства, грабежи, масови убийства, кръв. Че комунистите ще ликвидират частната собственост, че ще вземат земята на селяните, работилниците, фабриките, мините, банките. Всичко ще стане държавно. Че ще въведат управление на държавата по образец на СССР. Че ще работят не за интересите на България, а да я продадат на СССР. Че ще се стремят за свят без граници, за комунизиране на света и какви ли не още утопични мечти.

 

Те не само че го направиха, но и съумяха да унищожат и българското национално самочувствие, здравото българско семейство. Ето това казваха легионерите на народа. Те не излъгаха. Времето го потвърди.

 

Непосредствено след преврата в окупирана България настава хаос и отчаяние. Без съд и присъда, без капка човешки разсъдък и милост започват единични и масови разстрели. За 3-4 месеца са избити 30-35 000 млади, интелигентни, просветени хора - цвета, силата и надеждата на България, голямата част от които бяха легионери. Избивани и заравяни полумъртви там, където едва след 45 години почнаха да се откриват гробовете им. Гробове не, а трапове и минни шахти, в които са нахвърляни като животни. Шайки от садисти и озлобени комунисти тръгват да залавят и да ликвидират легионерите. Ето имената на част от избитите без съд и присъда легионери: Христо Недев - водач на легиона във Варна, пребит от бой, завлечен в приморската градина и обесен на едно дърво. Иван Йотов - водач на легиона в Пазарджик, и Стамен Лазов - водач на легиона в Пловдив, са извлечени от домовете им през нощта и са убити. Генчо Генев - водач на легиона в Априловската гимназия-Габрово, убит и заровен някъде в местността „Узана”. Гробовете им са неизвестни. Марко Димитров - водач на легиона в гр. Бяла Слатина, и 30 легионери са арестувани, изведени са извън града и са разстреляни. В местността Девол, край Веслец, около 100 (сто) легионери, събрани от околните села, са откарани и най-жестоко избити с отрязване на главите и с рязане на телата им на парчета. В местността Бутово, надясно от казармата на Пети артилерийски полк във Враца, са избити около 100 (сто) легионери. Арестуваните водачи на легиона в гр. Видин - йеромонах Палади и Валентин Шутилов, заедно с много техни другари легионери, са избити като мишени, пред погледите на другите, очакващи смъртта си. На йеромонах Палади най-напред са му извадили очите, след което го убиват.

 

Има живи свидетели, които са видели как всяка заран от мазетата на училищата са изнасяни труповете на избитите ученици легионери.

 

Един от най-ярките примери за комунистическите зверства е избиването на 200 (двеста) ученици легионери в мазето на училището в гр. Оряхово.

 

Тези млади момчета и ученици, проповядвали идеите на Паисий, Георги Сава Раковски - първия легионер на България, дал името на легиона, на Васил Левски - член на легията „Раковски”, на Хр. Ботев; тези младежи, готови за саможертва пред олтара на Отечеството, да бъдат избити по такъв жесток начин! Това е животинска жестокост. Да, те, комунистите, бяха безмилостни, бяха човешки същества с животински наклонности. Мързеливи, завистливи, алчни и жестоки, те шестваха и всяваха страх и ужас в България.

 

Местността Бутово е гробницата на легионерите. Там са били откарвани легионерите от околните селища и масово избивани.

 

След всичко това се образува и така нареченият „НАРОДЕН СЪД”, където 11 122 достойни българи бяха съдени. От тях 2730 бяха убити, 1305 - осъдени на доживот, останалите - на различни срокове затвор. Съдени бяха и убитите. На всички бяха конфискувани имуществата, наложени са им глоби от милиони левове и са им отнети всякакви граждански права.

 

От комунизма и комунистическата партия България застена от писъци и се обля в кръв, сълзи и черни забрадки.

 

В следващите години събитията продължават да се диктуват от Москва, чрез послушната комунистическа партия, обсебила цялата политическа, икономическа и съдебна власт. Суспендирана е Търновската конституция. Премахната е монархията, като невръстният още Цар Симеон II е изгонен от България с цялото царско семейство. Комунистите и поддръжниците им от „Отечествения фронт” отрекоха много българи възрожденци - народните будители, пред чиято памет българинът свеждаше глава до земята, а имената им се споменаваха като на светци, с признателност, обич и благодарност.

 

Комунистическият „елит” от лумпени, крадци, убийци и престъпници стигна дотам, че отрече и патриарха на българската литература Иван Вазов и му приписа „заслуга” продажен писател, а на Отец Паисий, този титан на българщината - на въшлив монах.

 

Още на Витошката конференция през 1924 г. БКП по диктат на Коминтерна се подготвя почвата за създаване на македонска нация. През 1934 г. има вече решение на Коминтерна за това. След окупирането на България от Съветския съюз през 1944 г. се създават условия за осъществяването на това решение.

 

През ноември 1944 г. политбюро на БКП нарежда на партийната организация в Горна Джумая да започне да изпълнява решението на Коминтерна. Водят се тайни преговори с Тито за предаване на Пиринска Македония на Югославия. В следващите години до 1948 г. българите от този край и бежанците от новите земи, независимо къде са, насила биват записвани като македонци, т.е. създават нова нация. Всички бежанци от Егейска и Вардарска Македония насилствено са върнати в Югославия.

 

Англия и САЩ се противопоставят на предаването на Пиринския край на Югославия и провалят плановете на Коминтерна и БКП.

 

Посятото от БКП семе за новата нация вече е поникнало и на тази база през 1991 г. се създава Република Македония. На 17 януари 1992г. правителството на Филип Димитров първо в света признава новосъздадената държава.

 

През цялото си съществуване БКП винаги е била против националните ни идеали. Тя всякога безропотно се е подчинявала на интересите на Коминтерна, като поддържа и идеята за независима автономна държава Македония, а мечтата й - България да влезе във „великото семейство” на Съветските народи, никога не я е напускала.

 

Защо това национално предателство остана ненаказано след 1989 г.?! Защо СДС през 1992 г. остана безмълвно? Защо и правителството на ОДС (СДС) сега си затваря очите пред факта на това национално предателство?

 

Българските национални легиони питат: на кого да вярваме? На какво и на кого да се надяваме? На Бога ли, който е толкова високо, или на подлеците, които са повече от всичко?

 

Бедите, нанесени от комунистите не спряха дотук. Последва национализация на едрата градска собственост: къщи, работилници, фабрики бяха иззети, като за директорите на фабриките застанаха полуграмотни и неграмотни лица. Дойде и моментът, когато комунистите взеха и залъка от гърлото на селянина - взеха му нивите, добитъка, инвентара, с който обработваше земята си и хранеше не само своя народ, а и Европа. Взимат, и то как - с шантаж, изнудване, арести, бой, насилие, убийства, изпращане в концентрационните лагери, пръснати по цялата българска земя.

 

Върналите се от фронта легионери с ордени за храброст в знак на благодарност минаха през комунистическите лагери на смъртта, където мнозина бяха умъртвени. На желаещите да продължат образованието си във висшите учебни заведения не им се разрешаваше да учат, не им се даваха прословутите ОФ бележки за честност и благонадеждност. Само те - комунистите и децата им, можеха да учат нагоре. Тъй като им трябваха просветени люде, те откриха работнически факултети (рабфакове). Рабфаковете събраха всички младежи и деца на властимащите, които преди това поради слаб успех в средните училища още през първия срок или в първата година отпадаха. Точно тези „учени и специалисти”, нарекли се професионалисти, за 45 години докараха България до днешната разруха. Направиха дълг от 12 милиарда долара, дълг, който тежи на нас съвременниците като воденичен камък. За голямо съжаление този воденичен камък ще тежи с още по-голяма сила и на синове, дъщери и внуци, които ще го изплащат.

 

Комунистите искаха да обвържат и обвързаха българската икономика с тая на Съветския съюз, като по този начин се доближиха и до идеята за сливането на България със СССР. Дойде и денят 4 декември 1963г.. Пленум на централния комитет на БСП за присъединяването на България към СССР. От стенограмата след доклада на Тодор Живков четем отделни пасажи от изказвания на:

 

Димо Дичев: Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание.

 

Цола Драгойчева: Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз, за разрешаването на всички въпроси, които ще постави партията, за да преминем към икономиката на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на СССР.

 

Раденко Видински: Може би едва ли ще има по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи.

 

Лъчезар Аврамов: Всички поколения български комунисти, както нашите деди, бащи, така и ние самите сме лелеели мечтата в гърдите си да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз.

 

Димитър Димов: При един разговор с Георги Димитров във Варна Георги Димитров се изрази, че неговият идеал е България да стане член на семейството на Съветския съюз. С предложението на политбюро, изнесено от др. Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта.

 

Тодор Живков: Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където да е било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора, имам предвид членовете на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим.

 

Комунистите и БКП са безусловно привърженици на интернационализма и стават пета колона в България на комунистическия интернационал със седалище в Москва.

 

И така, от изложеното дотук в общи линии едва ли има някой здравомислещ човек, който да не се съгласи, че БКП е една терористична и престъпна партия. Партия, чиято цел е да заличи България от картата на света и да ликвидира българската нация. Партия, служила и работила против националните интереси на България, а за тия на чужда държава - СССР. Резултатите са налице: за 45 години със своите стремежи и действия тя разсипа селското стопанство, икономиката, малките и средни предприятия, армията, отказа се доброволно от земите ни, останали под чуждо робство, уби самочувствието на българина, унищожи българското национално съзнание, разсипа образованието и изостави националните ни идеали, разсипа здравото българско семейство. Допусна и съдейства за асимилацията на българите в Западните покрайнини, в Тракия, а в Македония насилствено създаде македонска нация. Къде има на планетата държава, която от всички страни да граничи със собствени земи? Не е ли това нашата България? От около 215 000 кв. километра сега тя е 110 928 кв. километра - плод от лоша политика на слаби политици и на егоистични интереси на велики сили и съседска алчност.

 

За търсене на отговорност от престъпници, партии, управници, и национални предатели не е необходимо да се иска разрешение от която и да било световна организация. Ние сами трябва да си изметем двора, да изскубнем и да изхвърлим плевелите от градината си, да очистим къщата си и да въведем ред и порядък в дома си, в нашият дом България.

 

 

Р А З Д Е Л VI

 

Илюзията за рухването на комунизма

 

10 ноември 1989г. Комунистическата система в България рухва. Народът ликува и заживява с надеждата, че в България всичко ще се нормализира. Тръгваме към Европа, към нейната икономическа и политическа система. Митинги в цялата страна.

 

Ентусиазираният народ заживява с надеждата, че комунизмът и неговите ръководители, разсипали държавата, ще получат законни и справедливи присъди. Но уви, жестоко беше излъган. Възстановиха се партиите. Създадоха се още много нови. Много партии, много движения, оглавили ги бивши комунисти и шефове на Държавна сигурност. Комунистическата партия вечерта засипва, а сутринта се събужда ''обновена'', ''нова'', ''модерна'' Българска социалистическа партия (БСП). Възможно ли е негър да си легне вечерта черен, а да се събуди сутрината бял? Това е невъзможно, както и това комунистическата партия да стане демократична.

 

Няма вече БКП, няма комунизъм в България, но страната е пълна с комунисти, нарекли се социалисти, които работят по същия начин, със същите методи, със същата алчност за власт, както майката БКП.

 

Създава се Съюз на демократичните сили (СДС), който да обедини всички демократични сили в борба за отстраняването на БКП-БСП от властта и за приобщаване на страната ни към европейските структури. Начело застава д-р Желю Желев. Независимо от това, че и той е бил член на БКП, народът му се доверява и застава зад него. Подкрепя го в президентските избори и е избран за президент. Президент с антураж от бивши комунисти.

 

За вицепрезидент по искане на президента бе избран генерал А.Семерджиев - комунист, както се казва от главата до петите, който нищо ново не прие и нищо старо не забрави, който, използвайки ранг и власт, направи хиляди услуги на партията си, за да я спаси от забрана, като унищожи и укри не само досиета, но и секретни архиви, доказващи вината на БКП за масовите убийства, за репресиите и най-важното - за националното и предателство.

 

Ентусиазираният народ подкрепя СДС и президента с надежда, че в къс срок комунизмът в България ще бъде ликвидиран. Виновниците за разрухата на икономиката, селското стопанство, политиката, за масовите убийства, за стотиците хиляди българи, минали през лагерите на смъртта, за националното предателство, за огромния външен дълг, направен от БКП, за мръсните пари, изнесени и изнасяни от комунистическите правителства, ще бъдат поставени на подсъдимата скамейка и всички виновници да получат подобаващите им се присъди. Да бъдат отворени архивите на БКП и досиетата на всички доносници на Държавна сигурност, за да не се допуснат лица в парламента, обременени от миналата си служба в интерес на БКП. В парламента и в правителството да застанат честни, порядъчни, трудолюбиви, компетентни хора. Хора с морал и етика в обществото и семейството. Хора, мислещи първо за интересите на държавата и народа и след това за своите.

 

В България настава хаос. Убийства, кражби, корупция, спекула, рекет, изнудвания, бедност и в същото време супер охолство. Правителството, парламентът, президентството само говорят, говорят, но никой не взема мерки, за да се въведе ред в държавата. Ред, който е необходим на обществото, на България, но не и на комунистите. Те имат нужда от хаоса, който създадоха, за да бъде отклонено вниманието на обществото, да спечелят време и да спасят партията си и себе си. Създадоха престъпни силови групировки, оглавявани от хора, верни на партията, които безнаказано върлуваха в страната и създаваха страх и ужас всред хората.

 

Изборите през октомври 1991 г. са спечелени от СДС, но със съвсем малка преднина. СДС застава начело на държавата и на правителството.

 

Всички очакваха да се осъществи това, което СДС обещаваше по масовите митинги. За съжаление смениха се само министрите, а заместник-министри, генерални директори, директори и всичко надолу си остана, както си беше. Искаха да правят нормална държава. Но нормална държава се прави с нормални хора, а не с такива, които половин век ръкопляскаха, кълняха се в комунизма и ползваха облагите и предимствата, създадени за членовете на партията им.

 

Едва тогава народът разбра, че създаденият в канцелариите на БКП и Държавна сигурност Съюз на Демократичните сили чрез внедрените 60-70% в ръководството му свои верни хора се спаси от забрана и за съжаление, се настани трайно в управлението на държавата, с което всички надежди за бързо излизане от кризата рухнаха.

 

Със завидна вещина верните и алчни за пари и власт комунисти окрадоха и изнесоха и останалите пари на България, като с това задълбочиха кризата, създадоха глад, мизерия и беднотия, за да разбере народът колко хубаво е било при социализма - формата на управление, при която бедността беше равномерно разпределена между тях.

 

Когато се сменя система и власт, сменят се всички ръководители от противодържавната стара система, и то на всички нива. Това очакваше нашия народ, но за голямо съжаление пак беше излъган. Очакваше, че от виновниците - партия и ръководители, докарали държавата до тази национална катастрофа, ще се потърси отговорност и всеки ще получи заслуженото си наказание. Но уви.

 

Направи се реституцията, хората си вземаха къщи и магазини и се отдадоха на бизнеса, без да се интересуват от процесите, които ще последват. Връщането на земята, което трябваше да започне и в разстояние на година-две да се реши, не стана.

 

Комунистическите агитатори, партийни секретари, народни представители на БСП-БКП тръгнаха по селата, агитираха и саботираха опитите за връщането на земята, за което никой не ги хвана за ушите, за да ги постави пред съда и да отговарят за нарушаване на закони и на правителствени решения.

 

Приватизация - за нея се говори, говори и нищо не се прави.

 

Започна борба за надмощие на партиите. Всеки лидер иска да се облажи, да придобие нещо, да влезе в парламента. Всеки иска да управлява, но едно е да искаш да управляваш, друго е да можеш да управляваш. Картина, много добре позната у нас още от след освобождаването ни. Картина, която за голямо съжаление е допринасяла и допринася само злини на България. От тази партизанщина на нашите управници не им е оставало и не остава време за големите проблеми на външната и на вътрешната политика, към националните интереси и идеали, към издигане на държавата ни на равнопоставяемост с другите развити страни.

 

По време на безпартийния режим след 1934 г. Цар Борис III овладява положението и най-просперираща държава на Балканите е била България. Сега къде е? Изостанала, неориентирана, пълна с бедняци, просяци, престъпници, спекуланти, но в същото това време и с много народили се за няколко месеца, за една-две години милионери и милиардери. Как е възможно, когато един народ гладува, други да се ширят в охолство?

 

Закони, закони, много закони. Шест години всекидневно се коват, изменят се, тълкуват се. Законът в няколко реда, тълкуването - в десетки страници. Която партия дойде на власт, първата й работа е да измени законите така, както на нея е удобно. Народът разделен, разединен, неориентиран, обезверен. Едни искат да ни обвържат с Изтока, други - със Запада; неразбирателство, няма единение, няма национални идеали. Има само партийни и лични интереси. Всеки иска да има, всеки иска да бъде богат, но на никого не му се работи. Земята остава незасята, унищожават се лозя, трайни насаждения. По селата - кавги, разправии. Всеки си иска земята с документ за собственост, но никой не му я дава. Съвсем в стила на комунизма. Обещават да я върнат, но нарочно не я връщат.

 

Управниците, запретнали ръкави, оправят „голямата” политика, борят се за големи заплати, търсят начин как да забогатеят, докато властта е в ръцете им. Кръв по улиците, убийства, грабежи, изнасилвания, страх у хората, беднотия. Просяци под път и над път. Управници, бизнесмени, милионери, милиардери, всички с мерцедеси и бодигардове, приличащи на зверове, никой, дори и полицията не им се противопоставя, когато нарушават законите. Пълна анархия.

 

Комунистите, сега социалисти, с лъжи, агитации, подкупи и непочтени средства поддържаха две правителства. През лятото на 1992 г., подпомогнати от депутатите на Движението за права и свободи (ДПС) и не без помощта на президента и на профсъюзите, комунистите почват атаки срещу правителството на Филип Димитров и то пада през есента.

 

Правителството на СДС не можа да се задържи и една година по простата причина, че допусна в структурите си много „разкаяли се” комунисти, че им повярва, като им се довери, а пък те свършиха по блестящ начин услуга на възпитавалата ги с години БКП.

 

Представители на СДС в парламента заедно с тия на ДПС викаха, заканваха се на комунистите, че ще забранят престъпната им партия, но нищо повече от това не сториха. Народният представител от ДПС Ахмед Доган и Георги Марков от СДС със своите емоционални изказвания в парламента за забрана на БКП-БСП поддържаха надеждата у народа, че това ще се осъществи, но уви, за кой ли път този народ бе пак излъган и надеждата България да бъде измъкната от ноктите на комунизма пропадна. Седмица-две след това Доган вдигна глас срещу правителството на СДС, обяви се срещу него и в коварен съюз с БСП-БКП и с президента събориха правителството.

 

СДС, президентът и Конституционният съд изпуснаха най-удобния и подходящ момент да обявят БСП-БКП извън закона и да спасят България от комунистическата партия, носила и донесла най-много беди, нещастия и най-голямата в мирно време национална катастрофа.

 

Комунистите, за да спечелят време, след падането на правителството на СДС не се ангажираха със съставяне на правителството съгласно конституцията като втора по големина партия, а допуснаха и поддържаха правителството на Любен Беров, съставено с мандата на ДПС (турците). През времетраенето на това правителство БСП-БКП се организираше и с големи обещания, с лъжи и измами изчакваше да се позабравят нейните престъпни деяния, като се подготвяше за спечелване на предстоящите избори.

 

С образувалата се организация на етническа основа - Движение за права и свободи (ДПС), регистрирана с благословията на БКП, а след това и регистрирана като партия, БСП-БКП постигна целта си, като откъсна голяма част от гласовете на СДС.

 

ДПС - партия на чисто етническа основа в разрез с конституцията ни неоправдано бе допусната в управлението на България. Това е светотатство с паметта на тези, които измряха за България през Априлското въстание в 1876г. - опълченците, защитавали Стара Загора и защитили Шипка през 1877- 1878 г., като решиха изхода на Руско-Турската война в полза на Русия; с паметта на загиналите в Сръбско-Българската война през 1885 г., на загиналите в Одринско-преображенското въстание през 1903 г., на загиналите през 1912-1913 г. и на тези, които оставиха кости по бойните поля през 1915-та и 1918 г. за освобождение на поробените ни земи и за обединяване на България. Това е светотатство и гавра с паметта на героите, дали живота си за свободата и за обединението на Отечеството.

 

Тази партия е с далечен прицел и той ще бъде съдбоносен за България.

 

Какви са тези българи, които заради депутатските места в парламента, обещани им от ДПС, стават нейни членове? Целта е ясна - да не бъде тя забранена. Тези наши българи, забравили заветите на дедите ни и националните ни идеали, за паница леща са готови да продадат българското си национално самосъзнание.

 

Ноември 1994 г. Парламентарни избори. Опозицията, вместо да се организира и да излезе с една бюлетина срещу комунистите, допусна огромна грешка, такава, каквато през 1991 г. направиха социалдемократите на Петър Дертлиев и земеделците на Милан Дренчев, като напуснаха СДС, за което комунистите им ръкопляскаха.

 

Сега „големите” политици като Стефан Савов с неговата Демократическа партия, Анастасия Мозер от земеделците, радикалдемократите, монархическите организации, ДПС-то, свършило пъкленото си дело срещу СДС, излизат от СДС и със собствени листи участват в изборите. С това действие те внесоха недоверие и разочарование сред симпатизантите на СДС, от една страна, и от друга, от допуснатите от СДС капитални грешки по време на неговия мандат. В резултат на това БСП-БКП спечели изборите за 37-то ОНС с убийствен резултат.

 

Новото комунистическо правителство на БСП-БКП, което бе толкова щедро на обещания в периода на предизборната си кампания, почна по стар комунистически маниер да управлява, като се позовава на Лениновия девиз: чест е да обещаеш и еснафщина - да изпълниш. Цените, вместо да намаляват, както обещаваха комунистите, стремглаво се покачват. Левът, вместо да се стабилизира, се обезценява. Зърното се изнася. Цената на хляба с всеки изминат ден драстично се качва. Приватизацията се задържа. Земята не се връща на собствениците, както обещаваха. Организираната престъпност все повече се стабилизира. Убийства, грабежи, кражби, рекет. Правителството пак здраво ни закачи към руската колесница. Комунизмът си „отиде”, но желанието за рекомунизиране не напусна нито комунисти, нито социалисти, нито пък управляващите. БСП в стоманен съюз с „демократичната” левица в парламента, с левите земеделци и с отцепниците от „Екогласност” правят всичко възможно да възстановят прийомите на източната „демокрация”.

 

Комунистите, сега вече социалисти, отстъпват тотално от идеите си. Идеята им - борба срещу капитала, те заменят с борба за капитала и постигат зашеметяващи резултати. Отлично се справят с държавните пари, които смятат за свои и разполагат с вещина с тях за свое лично облагодетелстване.

 

Втората важна промяна на комунистите е, че те от ревностни интернационалисти сега стават най-големите „националисти”, като издигат националния трибагреник за постигане на партийните си интереси. Тези, които в миналото не признаваха националните идеали и интереси на България, като работеха срещу тях, сега създадоха и организацията за защита на националните интереси на България. Тези новоизлюпени социалисти в стремежа си да запазят властта са готови на всичко. Не им вярвайте. Те лъжат така, както и досега, и то за всичко. Те нямат чувство за срам. Те нямат морал. Те са генетично увредени. Тежко и горко на България, ако не се освободи от тях.

 

Тази комунистическа партия, сега социалистическа, която заблуждаваше обикновените хора, че е партия на бедните и че защитава интересите им, вече е партия на богатите - партия на капитала, и то на спекулативния. Нейните лидери станаха милионери, собственици на фирми в България и вън от нея. Акционери в държавни и частни организации, банки и фирми. Те са тези, които се ширят в охолство, докато масата от избирателите им тъне в глад и мизерия. Сега са вече доволни - постигнаха целта си. Обсебиха по най-нечестен начин парите на хората, забравиха идеите си, с които подмамваха работниците, селяните; унищожиха националното самочувствие и съзнание у няколко поколения, а днес се вайкат за покварата, насадена от тях сред младото поколение.

 

Не бива българският народ да се заблуждава, че комунизмът в България е рухнал. Достатъчно е само да се огледаме кои и какви са лидерите и членовете на Евролевицата, на Обединението за национално спасение, на Бизнес блока, на ДПС, на коалиционните партньори на БСП - леви земеделци и отцепниците от „Екогласност”, кои са шефовете на мафиотските силови групировки, оглавени от бивши комунистически членове и служители на Държавна сигурност; кои са директори на предприятия и президенти на икономически фирми. Не намериха ли подслон в СДС хора, обслужвали интересите на БКП-БСП ?!

 

През двегодишното управление на БСП със своята некомпетентност и с начина си на управление от некадърни управници държавата стигна до дъното. Е, няма вече накъде. И най-ревностните поддръжници на БСП - обеднели, изгладнели, оголели, обосели, разбират колко много са ги лъгали техните лидери.

 

Народът, събудил се от дрямката, в която бе изпаднал от приспивната комунистическа песен и в очакване на „подобренията”, обещани му от БСП, спонтанно излиза по улици и площади с искане за оставка на правителството на БСП. А тя, несвикнала да се вслушва в когото и да било, със своята некомпетентност и комунистически инат, продължава да упорства.

 

Ученици, студенти, младежи, интелигенцията, народът не напускат площадите в столицата и в страната, но правителството на БСП няма и намерение да подава оставка. Упорството продължава, което озлобява още по-вече огладнелия, отчаян и изпаднал в безизходица народ и решава да влезе със сила в парламента и да поиска сметка от избраниците си.

 

На 10 януари 1997 г. протестиращият народ обсажда парламента, в който предварително са вкарани полицейски части. Сградата отвън е охранявана от полиция и войници от вътрешни войски. Положението става неудържимо. Масата народ тръгва и помита ограждения и полиция, чупи стъклата на прозорците и входната врата, като влиза в парламента, където е посрещнат от дулата на автоматичните оръжия, с барикади от маси, столове, мебели. Пускат и задушливи газове, които принуждават влезлите да напуснат сградата. След полунощ, към 1.30 - 2 часа, полицията и войската се нахвърлят срещу хората и с ритници, палки, с крака от маси и с псувни гонят и бият бягащите.

 

Изплашените депутати и министри от „демократичната левица” най-после капитулират и се съгласяват на предсрочни избори.

 

Правителството подава оставка. Насрочените за 19 април предсрочни избори за 38-то обикновено народно събрание са спечелени от ОДС (обединените демократични сили) с голяма преднина.

 

Озлобени от загубата на властта, в социалистическата партия, в „силната”, „голямата”, „модерната” партия се появиха и големи пукнатини, тя отслабва, тя намалява, тя почва да губи привърженици. Независимо от това тя все още се ежи, инати се и маха с пръст в закана, търси и се коалира с миналите през нейните школи нови лидери и бивши нейни членове от евролевицата, от Блока на труда, из БСДП, ОНС и тям подобни в борба за властта с изпитаните 100-годишни прийоми - лъжа, компромати, обещания, фарисейщини, подлост, убийства и кръв.

 

 

Р А З Д Е Л VII

 

Българските национални легиони днес

 

 Обезнадеждени, че СДС със своите нерешителни действия и допуснати капитални грешки ще може в бъдеще да отстрани влиянието на БСП-БКП в управлението на България, и да й се поиска сметка по съдебен път за кризата, в която я докараха комунистите, голяма част от симпатизантите му се отдръпнаха, събраха се на бул. „Евлоги Георгиев” 42, разговаряха и решиха, че е необходимо да бъде възстановена и регистрирана родолюбивата организация на Българските национални легиони.

 

Мнозина от тях, членували в тази антикомунистическа организация, минали през лагери и затвори, изпитали комунистическата инквизиция и помнещи изживените радостни дни във връзка с осъществяването на националните ни идеали и интереси - обединяването на България през 1941 г., че със своите национални идеи и народна обич, е наложително да излезе от забрава, да обяви идеите си и да се включи в борбата срещу рушителите на нацията и държавата, срещу спекулативния капитал, срещу домогванията на хора и партии със скрита антибългарска насоченост до властта.

 

С желание и амбиция ветераните-легионери искат да разпалят угасналия огън в душите и сърцата на младите българи - онзи огън, който бе горял в техните души и сърца на младини. Те искат да върнат самочувствието на българина, да се възродят националните идеали, интереси и традиции. Да обичат отечеството си така, както са го обичали отец Паисий, Г.С. Раковски, Васил Левски и Ботев. Както го обичахме и обичаме ние, легионерите.

 

На 8 юни 1993г. на бул. „Ев. Георгиев” 42 се прави учредителното събрание, на което присъствуват Константин Г. Часовникаров, Христо Симеонов Христов, Александър Ал. Илиев, Роза Василева Косачка, д-р Йотко Василев Стоянов, Добромир Ив. Иванов, Валентина Георгиева Караджова, Яким Илиев Шаханов, Димитър Светославов Будинов, Богдан Рачев Пеев, Райчо Асенов Семерджиев, д-р Антоанета Валентинова Николова, Пламен Стоев Анакиев и Георги Менелаев Ифандиев.

 

На 10 юни 1993г. се внасят документите в Софийски градски съд.

 

На 15 април 1994 г. се гледа третото, последно дело при състав: председател Св. Димитрова и членове Таня Райковска и Костадинка Наумова, прокурор О. Станева.

 

Съдът с решение от 3 май 1994 г. регистрира организацията Български национални легиони с Управителен съвет в състав: Константин Г. Часовникаров, Христо Симеонов Христов, Александър Ал. Илиев, Роза В. Косачка, д-р Йотко Вас. Стоянов, Валентина Г. Караджова и Добромир Ив. Иванов.

 

По случай възстановяването и регистрирането на Български национални легиони на 3 юли 1994г. се направи велик водосвет в църквата „Света София” в присъствието на всички учредители и на много гости.

 

След водосвета бе даден обяд в ресторант „Космополитен” на ул. „Сан Стефано”.

 

Поканените за водосвета представители на Българския демократичен форум отказаха да присъствуват.

 

След смъртта на председателя на Български национални легиони през 1997 г. съгласно устава зам. председателят Христо Симеонов оглавява Български национални легиони. Адреса от „Ев. Георгиев” 42 временно се установи на ул. „Драговица” N 15 вх. А в дома на Хр. Симеонов.

 

За всички злини, сторени от комунистическата партия, за нейните манипулации за добиране до властта и до икономиката в годините и след 1989г. чрез подкупи, лъжи, демагогия, шантажи и немощта на опозицията да спре действията им за реставрация на комунизма, Български национални легиони, верни на националните си интереси и на борбата срещу комунизма, започната още от създаването им, продължават борбата, като се обявяват за отваряне на архивите на българската комунистическа партия, за отваряне на досиетата на всички стремящи се към властта и към икономиката. Български национални легиони както в миналото, така и сега са против всички организации и течения, които рушат нацията и държавата, рушат морала и етиката и създават условия за престъпност.

 

Български национални легиони се обръщат към всички българи: Не забравяйте заветите на нашите възрожденци отец Паисий, Г.С. Раковски, Васил Левски, Хр. Ботев, дедите ни, оставили кости по бойните полета на земята българска в защита на нейните граници и за освобождаването на поробените наши земи. Не забравяйте България, нейната земя, която ви е дала живот, която ви е откърмила, нейния народ, в чиито прегръдки сте израснали и сте станали здрави, силни и устойчиви за повратностите на времето. Не забравяйте звучния български език и историята, за която отец Паисий е писал с болка, езика, на който вашите майки са пели над детските ви люлки и на вашите братя и сестри в дни на радост, в дни на тъга и несгоди; езика, който 1300 години е шествал по българските земи, а сега е забранен и е забравен в поробените ни земи.

 

Български национални легиони се борят за съхранението на българщината и за запазването на България не само в сегашните и граници, но и в историческите й предели.

 

Предстоят събития от световен мащаб, за които политици и народ трябва да бъдат готови да ги посрещнат, да поправят допуснатите в миналото грешки и постепенно в подходящ момент да решат националния идеал на изстрадалата България от егоистични стремежи на съседи и коравосърдечни решения на велики сили.

 

Български национални легиони са категорично против партизанщината - тая, която още от самото ни освобождение от турско робство е разединявала народа в борбите между партиите за домогване до властта, която в повечето случаи е била за лично облагодетелстване, докато партията им е на власт. Сега тези борби се водят с още по-голяма ожесточеност и бруталност и не вещаят нищо добро на народа. За това този тумор в политиката на България трябва да бъде изрязан.

 

БСП, забравила престъпленията на престъпната си майка - 100-годишната старица с ръце, облени до лакти с човешка кръв, нагла, болна, но богата, сега с всички позволени и непозволени средства се стреми да запази не само господството си в управлението на държавата, но и това в икономиката.

 

Българските национални легиони, както и в миналото казваха и казват днес на народа, че комунизмът ще донесе разруха в държавата ни, и бяха прави. Времето го доказа. И сега Български национални легиони предупреждават народа, че ако не се обедини и не застане срещу БСП, за да бъде тя свалена от управлението на държавата ни на всички нива, тази България бял ден няма да види. Едва ли има организация, която по-добре от Българските национални легиони да е запозната с прийомите и с жестокостите на комунистите. За стремежите на лидерите им да запазят властта за себе си и да бъдат облагодетелствани от нея.

 

Легионерите - тези, които толкова години се бориха срещу комунизма и не се пречупиха, предупреждаваха ръководителите на опозицията в лицето на СДС, че комунистите са вълци в овчи кожи и в никакъв случай не бива да им се вярва. Да не приемат при себе си „разкаяли се” комунисти от рода на АСП (Алтернативна социаллиберална партия), леви земеделци, партии и движения, оглавявани от бивши комунисти и такива с чуждо етническо съзнание, защото още при първия удобен момент ще забият ножа в гърба им. Времето и събитията го доказаха.

 

Хитри и алчни за власт и за пари, комунистите съумяха да оглавят банки, охранителни фирми, „приятелски” кръгове, създадоха силови мафиотски групировки, чрез които да налагат волята си не само в икономиката, но и във властта, а сега и с поглед и подготовка към обсебване на предприятията при приватизационния процес.

 

Българските национални легиони се борят да бъдат отворени архивите на БКП, архивите на ДС, да бъдат издирени всички виновници, изнесли капитала на България за лично или за партийно облагодетелстване, за натрупания външен дълг, за миналите и настоящите престъпления към държава и народ, спекуланти, натрупали милиарди за сметка на нещастния народ, убийци, престъпници, вносители на чужди капитали с користни цели и държавни изменници, и те да бъдат поставени на подсъдимата скамейка и да получат тежки, но справедливи присъди. Присъди, които ще послужат и за назидание на всички ония, които управляват страната. Едва тогава народът ни ще повярва, ще се довери и ще застане зад парламент, президент, правителство и безрезервно ще ги поддържа в съзидателния им труд в името и просперитета на България.

 

Българските национални легиони вярват в бъдещето на България. Вярват в младите поколения, които ще подкрепят и ще подпомагат в подготовката им за живота. Ще насажда у българката младеж ония добродетели, които гарантират добър обществен ред, дисциплина, самопожертвование пред олтара на отечеството, смелост и доблест, за да извадим и да спасим България от тресавището, в което я вкара комунизмът.

 

Познавайки идеите, целите, начините на агитация, шантажите, терористичните им похвати, националното предателство и фарисейските им прийоми, българските национални легиони предупреждават българския народ за опасността, надвиснала над България от водената политика на БСП.

 

С действията си социалистите се стремят да осуетят приобщаването на България към европейските държави, за да може Русия да запази сферата си на влияние тук и на Балканите.

 

Българските национални легиони не са против Русия. Те са за стопанско и външно политическо приятелство и сътрудничество на базата за взаимно зачитане и на двете суверенни държави, но е против обвързването ни във военно и политическо отношение. Русия досега не се е обръщала с лице към тежненията на националните ни идеали и интереси. Тя всякога е гледала своите - Истанбул, проливите и топлото море. Политиците ни не бива да забравят, че България заема много важно стратегическо място на Балканите и че тук са се сблъсквали и се сблъскват интересите на великите сили.

 

Българските национални легиони е легитимна, самородна, открита, надпартийна, патриотична, родолюбива българска организация. Тя се бори за съществуването на България като свободна, независима, обединена в етнически и исторически граници българска държава. За популяризиране и запазване на българския национален дух, традиции и стремежи, формирани от народните ни будители, както тук, така и в поробените ни земи, откъснати насила съгласно „мирните” договори и Ньойския диктат, продължен и от Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947г. Да се бори против всички организации, движения и течения, които рушат и разлагат българския морал и държава. За възстановяване на историческата истина за Търновската конституция и за Третото българско царство. За анализиране на всички важни исторически събития, свързани с борбите за обединението на България, както положителни, така и за допуснатите грешки, които да служат за поука на всички заставащи на кормилото на държавата. За правилно обществено възпитание на младежта и народа в кристален национален дух - обичащ България, българския език и всичко българско; за създаване на национално могъща и социално справедлива България, равноправна по отношение на силно развитите в политическо, икономическо и културно отношение държави.

 

Най-важното условие за просперитета на България според българските национални легиони е това, че в парламента, правителството, съдебната власт, в прокуратурата трябва да бъдат допускани българи с морал и етика в семейството и в обществото, хора, уважавани от народа, милеещи за България и за народа, работливи, компетентни и честни професионалисти, необременени от комунистическото минало, хора, които да загърбят личните си интереси, хора, неподвластни на партийни догми, хора на зряла възраст с качества и опит, които всеотдайно и с целия си умствен потенциал да се отдадат в служба на нацията за извеждането й на световно ниво.

 

Хора, които да влязат с имената си в историята на България като светци, дали всичко от себе си за величието на българската нация.

 

Българските национални легиони с тревога и загриженост следят бездействието на парламента, на правителството и на опозицията срещу плъзналите емисари из страната ни. Емисари, проповядващи исляма и разни секти. За внасяни идеи и опити от нашите съседни страни за създаване на нови националности - турска, шопска, каракачанска, македонска, помашка, влашка, циганска. Тия „националности”, които след време ще предявят иск за автономност така, както стана с Македония, за което нито политици, нито учени, нито общественици повдигнаха глас на протест, че на българска земя се създава нова държава. Държава, създадена и управлявана от сърбомани и гъркомани, известни с отрицателното си отношение към България, държава, която отрича историческата истина, отрича българщината, българския език и всичко българско. Както в момента се заражда конфликт на тази основа в Косово. Конфликт, който след време може да споходи и България в резултат от действията и пропагандата на някои лидери на ДПС и на радетелите-съседи за създаване на нови националности на българска земя.

 

Български национални легиони предупреждават политиците и управляващите, независимо от коя политическа формация са, че ако не вземат ефикасни мерки за пресичане още в зародиш на тия противодържавни действия, няма да бъде далеч времето, когато тия „националности” ще погубят България и българщината. В това отношение недоброжелателите ни имат богат опит с Македония, Тракия, Западните покрайнини, Добруджа. В тези български земи, обитавани от векове от българи, сега всичко българско е заличено, няма дори и българско малцинство.

 

За понятието национално малцинство българските национални легиони имат своето тълкуване и то е: Национално малцинство е етническото население на дадена държава, останало да живее и след присъединяването на държавата им или част от нея към друга държава вследствие военна интервенция или договор, наложен и от световната организация.

 

В никакъв случай етническото население на поробителя, останало и след възстановяването на суверенитета на потърпевшата държава, може да претендира за национално малцинство.

 

В България по смисъла на гео-формулираното понятие няма национални малцинства, защото към България няма присъединени чужди територии, а обратно - българските територии са заграбени и присъединени към Югославия, Сърбия, Гърция, Румъния и Турция, за което България е в правото си да претендира за българските национални малцинства в посочените държави, отразено и в Ньойския диктат.

 

В кои наши съседни държави има български малцинства и ако няма, защо? Има ли в парламентите на съседните ни държави представители на българските малцинства с българските си имена, които да защитават интересите им, както е в нашето Народно събрание?

 

Днес най-големият абсурд е в новосъздадената държава Македония на българска земя, земя, владяна от българите векове наред и намиращата се там стара българска столица на цар Самуил - гр. Охрид, днес благодарение на комунистическата партия, Коминтерна и неговите послушни слуги Г. Димитров и Васил Коларов през 1944-1948г. създадоха по насилствен начин македонската нация. Като следствие днес е създадена македонска държава, в която вече няма българи, няма българщина, няма българско малцинство, а българският език вече се нарича македонски.

 

Това е позор! Това е документирана хроника на едно национално предателство от БКП и нейните български ръководители. Предателство, останало ненаказано, както и това през 1963г.

 

Докога ще си затваряме очите пред такива национални предателства? Защо няма съд за това? Печели ли България от това? Отговорът е „НЕ”! Само губи, губи и то много губи! Докога ще търпим безобразията на тази престъпна партия? Кога нашите политици ще станат добри и ще пораснат за голямата политика, за да не стават за посмешище пред наши и чужди.

 

За малцинствата от други националности, дошли в България по свое желание без всякакво насилие или по покана от българската страна, дошли поединично или на групи да търсят препитание, дошли като бежанци, изгонени от страната си или бягащи вследствие смяната на режима и приети в България от хуманни чувства, не им дава право да претендират за малцинственост, след като те доброволно са приели българско гражданство, приели са българското законодателство, създали са поколения и както е прието във всички цивилизовани държави, са станали натурализирани българи от еди какъв си произход. Ползвайки се с всички права на български граждани, те са длъжни: да изпълняват българските закони, да посещават българските училища, да усвояват българския език, който е задължителен за всички български граждани, живеещи постоянно в България. На обществени места, митинги, събрания, конгреси, сборове българският език е задължителен.

 

Извън училището всеки е свободен да учи какъвто език желае, в къщи да говори на езика, който си иска, да изповядва религията си.

 

А за тия, които смятат, че не принадлежат към българската нация и са с друго етническо съзнание, Българските национални легиони смятат, че могат да напуснат България, без да им се правят спънки от държавата, след като уредят нещата си съгласно българското законодателство. На тяхно място България може да прибере, да оземли желаещите да се върнат в родината си българи от Украйна, Бесарабия, Таврия и други, намиращи се вън от пределите на отечеството.

 

Никой не ще ни помогне да се измъкнем от пропастта, в която ни натика комунистическата партия, нито пък ще изплати дълговете, направени пак от нея, освен ние самите - обикновените хора, свикнали да изплащат греховете на некомпетентни и престъпни управници. Ние сами в най-голяма степен ще трябва да си помогнем, защото съседи или велики сили няма да сторят това заради черните ни очи, без да имат някаква, и то не малка изгода. Изгода, която може би десетки години ще ни кара да бъдем с понижено национално самочувствие, с чувство на срам и такова на некадърност.

 

Жалкото засега е, че този изстрадал и страдащ народ не можа да получи поне морално удовлетворение от това да бъдат наказани виновниците, ограбили и докарали България до това окаяно състояние. Състояние, от което още дълго време няма да излезем заради боричканията на партии, групировки и хора с користни цели за добиране до властта.

 

По какви причини, господа депутати, един закон (например тоя за земята) за 7-8 години се изменя 16 пъти, за другите да не говорим. Това плод на некомпетентност ли е, или на некадърност? Кога ще свърши този кошмар? Кога в България ще има закони - кратки, ясни и дълготрайни. Закони, които да нямат тълкуване, закони, които с еднаква сила да се налагат от съдебните органи и върху силните на деня и върху слабите, обикновени хора, върху финансово могъщи и финансово слаби хора, върху влиятелни и най-обикновени личности. Трябва ли да има банкова тайна и защо?

 

Не прикрива ли тази банкова тайна капитали, придобити по незаконен начин, чрез спекула, кражби, рекет и хитро скроени търговски и банкови операции? Нали в демократичната ни държава всичко ще бъде прозрачно, открито, без тайни, за да се знае кой какво прави, как го прави и в чий интерес го прави?

 

До кога по всички въпроси ще търсим чужденци да ни учат какво да правим и как да го правим? Къде са нашите учени, нашите професионалисти, нашите политици сами да решават проблемите на България? Стига сме се самоунищожавали, стига сме се чувствали като народ от по-нисше качество! Стига сме чакали да ни се подава като на просяци! Проблемите в повечето случаи трябва сами да си ги решим с труд и умение.

 

Докога законите ще бъдат либерални за престъпниците? Докога криминални, стопански, финансови и държавни престъпници ще се разхождат свободно, ще бъдат в парламент, в правителства?

 

Няма ли най-после да се намерят българи честни, работливи, компетентни, нравствени и скромни, които да застанат начело на нашата държава, да поемат лична отговорност със съвест, необременена от партийни догми и интереси, пропити от обич към народ и родина, към нейните национални идеали и интереси, и изведат България от този хаос?

 

Отговорът е „ДА”! Има такива българи. Но поради системата за подбор на управляващи, чрез партии, гонещи партийни и лични интереси, със своята скромност, честност и безпартийност те остават незабелязани и пренебрегнати.

 

Борбата на Българските национални легиони е и за издигане стандарта на живота ако не повече, то поне с 1-2 степени по-висок от тоя в съседните страни. България да стане привлекателна. Потисканото национално самосъзнание в останалите извън пределите на Отечеството, да се пробуди, да набере мощ и желание за присъединяване към майката родина.

 

НАШАТА БОРБА

 

П Р О Г Р А М А

на БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ - кратък разбор

 

 

1. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ ВОДЯТ БОРБА ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ В ЕДНА ЕДИННА ДЪРЖАВА ОКОЛО ИДЕАЛИТЕ И ИНТЕРЕСИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО, ОЗАРЕНИ ОТ ОРЕОЛА НА СЛАВНОТО МИНАЛО.

 

 

 

Доказали своя родолюбив и борчески дух, Българските национални легиони винаги неотклонно следват националните и държавните идеали и интереси на българския народ, бидейки винаги в челните редици на борбата за обединението на българската нация и за благоденствието и.

 

Националното чувство и любовта към всичко българско, реакцията срещу неправдите, наложени на Отечеството ни от великите сили, са основните двигатели в борбата на Българските национални легиони. Борба срещу обезверяването в националните ни идеали, борба срещу отпадналото българско самосъзнание вследствие на проникналите разрушителни комунистически идеи; борба против нищетата, обхванала огромна част от народа ни. Крайната цел и същността на нашата борба е стремежът за осигуряване на всестранния възход и успех на българската нация, защото българският народ е носител на изключителни качества, които могат да се развихрят само тогава, когато обединението и пълната независимост възтържествуват, и че разрешението на всички други въпроси, включително и социалния, са само условия и стъпала по пътя на крайната цел.

 

Начините, по които Българските национални легиони смятат да осъществят поставената задача, са главно следните:

 

а) Чрез възпитаване на младите поколения в здрав национален дух, всаждане в душите им готовност за борба, труд в името на Родината и непоколебима вяра в победата по пътя на пълното овладяване на страната в стопанско и културно отношение, за постигане на идеалите - вътрешно и външнополитически.

 

б) Изграждане на един мироглед сред българите, за да се постигнат единомислието и единодействието на народа ни, което ще му даде необходимата мощ в културно, стопанско и политическо отношение, нещо, което ще му докара и успех както във външнополитическо отношение, така и във военните дела.

 

в) Водене на една истинска реална външна политика, съобразена с нуждите и интересите на държавата и в условията на международния живот и сочи пътя към постигане най-напред на най-необходимото и реално постижимото, вярвайки, че по този начин постепенно, планомерно и на етапи ще се осъществи нашият национален идеал в неговата цялост, най-лесно и най-сигурно.

 

2. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ ИЗДИГАТ ИДЕЯТА ЗА ВЪЗХОДА И БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И Я ПОСТАВЯТ В ОСНОВАТА НА ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ ОТРИЧАТ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМА ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ЯВНИ И ТАЙНИ ПОДЕЛЕНИЯ И ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ПРОЯВЛЕНИЯ.

 

Под НАЦИЯ разбираме една общност от люде, които имат еднакъв произход, говорят един и същи език, минали през едно общо политическо и културно развитие и имат съзнанието, че принадлежат на едно цяло.

 

Съществените признаци на една нация (които едновременно ще представляват и разграничителните белези на една от друга нация) са:

 

а) ОБЩ ПРОИЗХОД. Това е тъй наречената биологична страна на нацията. В основата на всяка една нация стои известен преобладаващ племенен биологичен елемент, определящ основата, върху която се очертава националният характер. Той е толкова по-установен, колкото, от една страна, биологичната основа е по-чиста, и от друга, колкото единението е по-силно.

 

Единението до много голяма степен може да запълни празнината, създадена от нееднаквия произход. Колкото той е по-различен, толкова е по-необходимо духовната връзка да бъде по-затегната. Това става чрез системно национално възпитание на основата на едно всестранно изучаване и възвеличаване на националната история. Особено за нас, българите, поради смесения ни произход. Въпросът за засилване на народното единство по този начин е една необходимост, която, за съжаление, само нехайството на управниците не е забелязало.

 

б) ОБЩА ЗЕМЯ. Влиянието на географията върху националния характер и националното единство намира широко признание. Дори от някои автори е издигнато като пръв фактор в националната история. За нас, българите, тя е един от важните елементи. Известно е, че географията оказва силно влияние върху характера на населението. Достатъчно е само да погледнем планинците (балканджиите), полянците, северняците и южняците, живеещите във вътрешността на страната, и тези край морето, за да забележим голямо влияние на географията върху хората.

 

Географията е оказала силно влияние и за очертаване вътре в нацията на няколко клона. Така у нас географията и до известна степен кръвта са повлияли за очертаването сред нашия народ на следните клони: мизийци, тракийци, родопчани (помаци), шопи, македонци, добруджанци. Всичките те са българи по кръв и по съзнание, обаче природата е повлияла за появяването на различия в характера, вида, местни обичаи, нрави, диалект в говора.

 

Това, че нашите главни реки са насочени към Бяло море и земите около тях са населявани от векове от българи, ни обяснява ясно защо от векове насам нашият народ се стреми към него и не ще престане никога, докато съществува.

 

в) ОБЩ ЕЗИК. Приблизително от средата на 18-ти век езикът започва да се смята като най-съществен признак на нацията. И наистина, в езика на една нация намират отражение всички особености на народната общност. Връзката между езика и националната култура си взаимодействат при създаването и развитието си. Най-силната обединителна връзка на членовете на една нация е езикът, защото в него намира отражение еднаквостта на мирогледа, на отношението към света, на мисленето. „Езикът, казва Блунчили, е най-святото благо на всяка нация; най-добре в него тя изразява своята особеност”.

 

За нас култът към езика не е нов. Още през 9-ти век, през времето на Борис I, се съзнава грамадното значение на родния език за запазването на нацията, като израз на което се яви създаването на българската азбука и книжнина. Нашето Възраждане от средата на 18-ти век (написването на Паисиевата история), до извоюването на свободата става под знака на една дейна борба за запазване и развитие на българския език.

 

Има ли български език и писменост, ще има българска нация, ще има и България. Изчезнат ли те, няма да има нито българска нация, нито България.

 

Любовта към родния език трябва съзнателно да бъде насаждана. Трябва да се положат всички усилия за обогатяването на нашия книжовен език, като постепенно и последователно да се изхвърлят чуждиците и да се заменят с народни или новообразувани думи. Нашите народни говори са толкова богати с прекрасни и благозвучни думи. И до днес у нас съществува нехайство по отношение чистотата на българския език.

 

г) КУЛТУРНО ЕДИНСТВО. Неговото значение за създаването, запазването и развитието на нацията е грамадно. Съдържание и израз на културата се явяват националният бит (нрави, обичаи, вярвания), обществена уредба, народното творчество, мирогледът, науката, религията. Чрез тях се създава и се затяга духовната връзка между членовете на нацията, и то не само между живите, но и между тях и онези, които някога са творили националната култура; създава се чувство на общност в усилията и делата между предишните и сегашните поколения.

 

д) ДЪРЖАВНО ЕДИНСТВО. Един от най-важните фактори за образуването на нациите е съществуването на отделна държава. Силите и възможностите, които има държавата, влияят по един чувствителен начин върху елементите, очертаващи и обуславящи съществуването на нацията. Това става чрез просветната и културната политика на държавата, чрез организацията на държавните учреждения (войска, стопански институти, правосъдие, администрация и пр.).

 

е) СПОМЕНИ И СЪЗНАНИЕ ЗА ОБЩА ИСТОРИЧЕСКА СЪДБА. Тук изпъква особено силно значението на националната ни история. Общите борби, общите идеали, постижения и страдания, споменът и култът към националните герои, споменът за бляскавото минало - всичко това свързва днешните с миналите поколения, създава съзнание и чувство за общност и единство. Отец Паисий е чувствал всичко това и написва цялата си история върху противопоставянето на бляскавото минало и печалното настояще, на прекрасните качества на нашия народ, в сравнение с отрицателните черти на гърци, турци, сърби. Събуденият интерес на нашето историческо минало довежда до засилване на националното самочувствие, до създаване на народното училище и до нашето Възраждане. Ето защо Паисиевата история е особено актуална и до днес, когато наши сънародници благоговеят пред чуждото и сервилничат на не особено добре настроени към България страни.

 

Миналото е пълно с поуки за всеки един народ. Колкото съобразяването с тях е по-голямо, толкова и вероятността за избягването на направени вече грешки ще бъде по-голяма. Изучаването на миналото и неговото възвеличаване е най-мощното средство за засилване на народностното самочувствие, то е един от главните фактори за създаване, запазване и засилване на националното единение. Учебниците по българска история, особено след 9 септември 1944г., се пишеха от комунисти, които съзнателно омаловажаваха всичко, което би могло да засили националното съзнание. Затова нашата история не можа да изиграе онази възпитателна и национална роля, която би могла. И днес този въпрос стои открит и чака своето разрешаване. Колкото по-рано се намери отговор, толкова по-добре за българщината.

 

ж) РЕЛИГИОЗНО ЕДИНСТВО. Влиянието на религията преди е било извънредно голямо както по света, така и у нас. Благодарение на религията и на голямата религиозност на българите преди и по време 500-годишното турско робство се е запазила българщината. Днес, за голямо съжаление, вследствие на насаждания 50 години от комунистите атеизъм, младежта се увлече в най-различни секти и учения и с насмешка и презрение се отнася към християнските добродетели.

 

Почитането на гробовете на едни и същи прадеди, вярването в едни и същи богове създават благоприятно условие за сливането им в народност. Историята ни дава множество примери за това (древните гръцки, германски, славянски и други племена). Нека споменем само най-голямото влияние за запазването на евреите като народност - тяхната религия.

 

След като имаме предвид определението, което дадохме на понятието „нация”, нека да дадем определение и на понятието „национализъм”.

 

Национализмът предполага наличността на национално чувство и национално съзнание, но не се покрива с тях. Неговата отлика от тях ние поставяме на друга плоскост: плоскостта на действието, на борбата, на службата, на подвига. За нас национализмът не е блян, не е мечтание, не е съзерцание. За нас той е активно съдействие по пътя на националната мисия, той е борба за постигането на националните цели и идеали, той е борба за издигането на чисто българското, за неговото усъвършенстване, за да стане конкурентоспособно, той е борба за държавно, национално и културно единство, той е борба за стопанско развитие и напредък, той е борба за благоденствието на целия български народ,а не на част от него, той е борба за възстановяване и запазване суверенитета на България. Това е определението, което даваме за понятието „национализъм”. За съжаление, нашите политици включват в понятието „национализъм” такива крайни изяви, като шовинизъм, и разглеждат национализма като „потенциално опасен и вреден”. Липсват интелектуални колоси на национализма като Георги Стойков Раковски, Левски, Ботев, Петър Мутафчиев, Симеон Радев, Димитър Талев, проф. Владикин и други, които да му предадат обществена легитимност, да го превърнат в дълбоко осъзната същност на българската интелигенция, а и на цялата нация. Усеща се липсата на български национализъм, който като стабилна обществена сила да коригира вредните залитания, увлеченията по чужди ценности, раболепието и политическото безгръбначие. Днес има националисти, но истински национализъм в политиката липсва. Това бяло петно БНЛ искат да го запълнят.

 

„Шовинизмът” проповядва превъзходството и господството на една нация над друга.

 

Да се бориш за собствените си земи, поробени след неправдите на „мирните” договори, натрапени на България от Великите сили, не е „шовинизъм”. Това е дълг на всеки българин, на всяко българско правителство.

 

 3. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЕ БОРЯТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БОРЧЕСКИ УСТРЕМ СРЕД БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ, БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И НАСОЧВАНЕ КЪМ ВЪЗТОРЖЕНА И ЧЕСТНА СЛУЖБА ЗА ВЪЗХОДА И БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА НАЦИЯТА.

 

Младежта е била и сега трябва да се върне на първата линия в борбата за нещо по-добро, по-хубаво, по-светло. Тя е изразителка и носителка на духа на дадена епоха. Младежта гори от ентусиазъм, в нея кипи романтично чувство за борба, победа, подвиг. За младежта идеите не са сухи формули, за нея те не са и лозунги, лишени от съдържание. За младежта те са цветя от градината на бленувания по-добър свят, които е достатъчно да бъдат понесени, за да поразят всички със своя блясък и да бъдат присадени към действителността. В своето увлечение по хубавото и доброто младежта често попада в пътища, които я довеждат до грешки заради идеи с антибългарска насоченост, внасяни отвън, грешки, които биват изкупувани не само от нея, но и от обществото.

 

Нашата младеж, която преди Освобождението понесе и изнесе на плещите си нашето Възраждане и освободителните борби, след него похаби много ценни усилия и даде много излишни жертви в името на отвлечения идеал на комунизма, пренебрегвайки действителността, пренебрегвайки народа и неговите ценности, неговото минало, неговия бит и идеали. Тя трябва да разбере, че единственият път, който води към истинското служение на българския народ, минава през Панагюрище, Батак, Перущица, Клисура, минава през Шипка, минава през Сливница, през гробовете на борците за нашата свобода и обединение, през българското село, през града, през българската казарма, че този път трябва да мине и да обхване земите, обитавани от българите през вековете, че по този път ще се развихрят всички скрити и потаени сили на народа, което ще доведе до ценни постижения, които неминуемо ще прехвърлят границите на държавата ни.

 

Чрез Българските национални легиони българската младеж, съкровището на българската нация, нейният най-свиден цвят и най-скъпа надежда да тръгне по пътя на българската нация. Процесът на осъзнаването да се развива все по-бързо, все по-дълбоко и да обхваща все по-широки кръгове от нея. Тя трябва да отгледа в себе си устрема, себеотрицанието, готовността за труд и водена от своето живо чувство и бодро съзнание за национален дълг, да слезе сред своя народ, да го вдъхнови и да го поведе към възход. Да влезе сред българите от поробените ни земи и да повдигне смачканото им национално самосъзнание.

 

Българските национални легиони си поставят задача да вдъхнат борчески устрем сред българската интелигенция, да я подготвят за всестранно национално строителство, за да може тя с идеализъм да се посвети на общото национално дело. Идеите за обществено преустройство и нов обществен морал могат най-добре да се понесат от родолюбивата интелигенция, те могат да намерят своето приложение с нейно съзнателно творческо въздействие. Едно истинско демократично строителство не може да стане без участието и активното съдействие на всички български граждани. А това съдействие може да бъде добито и от българската интелигенция, която, отърсена от чуждото влияние и вдъхновена за творчество в полето на националното благополучие, с личен пример ще спечели българското гражданство за националното строителство. Така тя най-добре ще изпълни своя дълг към българския народ подобно на своите предшественици - просветните и революционните дейци преди Освобождението, което ще създаде основата за нашето ново национално Възраждане.

 

4. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЕ БОРЯТ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ДА ДАДЕ НА МЛАДЕЖТА ЗДРАВО НАЦИОНАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ И ОНИЯ ЗНАНИЯ, КОИТО ЩЕ Я УЛЕСНЯТ В БОРБАТА СЪС СУРОВАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ЗА ДА ИЗРАСНЕ КАТО ИСТИНСКА СТРОИТЕЛКА НА ДУХОВНИ И ВЕЩЕСТВЕНИ БЛАГА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ.

 

Държавата отдавна е разбрала грамадното значение на училищното дело за бъдещето на една нация и че бъдещето на една нация се гради от училището, затова е взела образованието в свои ръце. Новата държава признава и държи личността да развие способностите, които има заложени в нея. Но същата тази личност трябва да чувства дълга, да твори и да работи за обществото, на което е член. За създаването и насаждането на този дълг за работа, за преуспяването на нацията е необходима намесата на държавата в образователния процес по начин, щото младежта да живее непринудено с духа на нацията, с нейното минало, с нейните идеали, с вяра в бъдещето й. Българските национални легиони са за издирване на даровити деца, които да бъдат поставени в условия, които да им дават свободно да развиват заложбите си.

 

Лошите страни на нашето училище особено след 1944г., при заграбване на властта от комунистите, са:

 

а) Претрупаната програма.

 

б) Пренебрегване на възпитателното значение на националната ни история. Даване възможност на социалисти, комунисти и хора със слабо национално съзнание да пишат и да преподават българската история. Исторически и политически събития да се пишат и преподават през погледа и идеологията на болшевизма, социализма и комунизма.

 

Всяка държава сама пише историята си нае базата на исторически истини, документи и действителни събития, засягащи нацията, затова Българските национални легиони са против всякакви опити българската история да се пише и да се видоизменя съвместно с чужди народи и държави.

 

в) Чужденци да преподават по български език.

 

г) Хора с противодържавни и противонационални разбирания да стават учители на българските деца, да получават заплати от държавата, да подкопават основите й.

 

д) Отсъствие на общообразователно възпитаване на учениците в етично поведение, морал и християнски добродетели.

 

е) Принизен авторитет на учителите, довел до неуважението на учениците към тях.

 

ж) Никакъв контрол в училищата по отношение на тютюнопушенето, а напоследък и от тъй нареченото „зарибяване” с наркотици. Явление, вредно и опасно за здравето и живота не само на учениците, а и на народа като цяло.

 

Тези са едни от главните недостатъци на нашето училище, които му пречеха и пречат да осъществи задачите, които нацията възлага на него.

 

 5. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СМЯТАТ, ЧЕ ТЕЛЕСНОТО ЗДРАВЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ОСОБЕНО НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ ЩЕ ОБЕЗПЕЧАТ ЖИЗНЕНОСТТА НА НАЦИЯТА, НЕЙНАТА ВЯРА В СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ И ГОТОВНОСТТА Й ДА БРАНИ ЕДИНСТВОТО, ЧЕСТТА И ЦЕЛОСТТА НА НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА.

 

Лошите условия, сред които живее и се развива голямата част от нашият народ, оказват силно отрицателно въздействие върху здравното състояние на населението. Системното недохранване, общото обедняване, лошата организация на здравеопазването и невежеството в здравно отношение понижават общата здравна устойчивост и са причина за увеличената заболяемост и за високата смъртност.

 

От друга страна, е необходимо да се полагат грижи за телесното развитие, като се строят игрища и площадки за спортуване както за училищата, така и за извънучилищната младеж. Спортуване и игри трябва да обхванат голяма част от младежта, ако не и цялата, за да бъде отклонена от кръчмите, от тютюнопушенето, от алкохола, от наркотиците, от сектите. Девизът „здрав дух в здраво тяло” да се превърне в действителност.

 

6. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЕ БОРЯТ БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ЦЪРКВА ДА БЪДЕ НА ОНАЯ ВИСОТА, КОЯТО НЕЙНАТА ЗАДАЧА НАЛАГА, ДА БЪДЕ ЗАПАЗЕНА И УКРЕПЕНА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА НА НАШИТЕ ДЕДИ.

 

Ние няма да се спираме върху историята на нашата църква. Знаем и осъзнаваме огромната историческа мисия на православната ни национална вяра, църква и език за съхранението и запазването на българщината, за което на Бог и на тях правим поклон до земята.

 

Преследването на богомолците и забраната младежите да посещават църквите и да слушат проповедите за християнските добродетели и морал създадоха условия емисари на различни секти и наркомани да отровят нашата младеж.

 

За да провеждат своята атеистична политика, комунистите назначиха патриарх Максим - комунист, който със своето сляпо подчинение на комунистическите си господари остана като бледа сянка в църковния живот на българското православие.

 

Комунистите-социалисти със своя морал и атеизъм, със своя егоизъм и алчност, със своята бруталност и цинизъм са причината младите хора да стават наркомани, престъпници, крадци, да мразят българското, да бягат от родината, когато тя има най-голяма нужда от тях.

 

За да се възстанови вярата в християнството и в неговите добродетели, днес държава, общини, общественост са длъжни да подпомагат с всякакви средства и да подкрепят служителите на православната ни църква за построяване на църкви в села и градове, където по една или друга причина няма храмове, особено в населените места със смесено етническо и верско съзнание. Светият Синод да се изчисти от служители, обременени с комунистическото минало. Свещенослужителите със своя морал и с действията си да бъдат за пример, с който църквата да привлича младите хора.

 

Дай, Боже, и в бъдните векове да бъде България, да бъде българската нация - просперираща, силна, обединена, а народът - здрав и благоденстващ!

7. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЕ БОРЯТ ПРОТИВ ПАРТИЗАНЩИНАТА, КОРУПЦИЯТА ВСРЕД ВИСШИТЕ И НИСШИ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА, ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗЛОЖЕНИЕ, ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГОЛЯМА И ЗДРАВА ОБЩЕСТВЕНА СИЛА, ЦЯЛОСТЕН ИЗРАЗ НА ВОЛЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

 

Партизанщината - груб, егоистичен стремеж на една партия или лице за завземане на властта с нечестни и некоректни средства.

 

Тя е неизбежна последица от партиите. Партиите според теорията трябва да бъдат изразители на идеите и интересите на гражданите от отделните и различни съсловия.

 

Единствените средства у нас, за съжаление, в борбата за властта са били и са изключително безогледните обещания, интригите, лъжите, личните нападки, клеветите, подкупите.

 

Веднъж добрала се до властта, партията бърза да настани своите привърженици на държавната трапеза, за да разберат, че не напразно са я подкрепяли. Всеки от тях бърза да се облажи, колкото се може повече и по-бързо, докато партията им е на власт.

 

Унесени в партийните борби, в борбата за власт и лични интереси, на нашите политици не им е оставало време да се занимават и да устояват на световната политическа сцена националните идеали и интереси. Затова и до днес България няма НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ и ПРОГРАМА, с която да се съобразява всяка партия, дошла на власт, а изпълнявала собствената си такава, макар и да е във вреда на държавата. Ярък пример за това е управлението на България от комунистическата партия близо половин век и докарала я до просешка тояга, без да бъде наказана.

 

Българските национални легиони се стремят да бъдат обществена организация, която да се яви като истинска изразителка на идеите и интересите на нацията, а не на отделна партия. Да се бори срещу всички, които рушат държавата и нейния престиж, срещу спекулативния капитал, срещу престъпността.

 

Тази организация изисква къртовска работа сред широките слоеве на народа, чрез едно истинско апостолство, чрез денонощна борба с отрицателното, с невежеството, с егоизма и низкия материализъм, чрез системна работа за издигане на масите на едно по-високо равнище - национално, културно, стопанско, морално. Личен пример, лични жертви, овладяване на себе си, силна вяра в успеха на делото, безкористно служене, скромност и храброст, достойнство и дисциплина, подготвеност и широк поглед върху нещата - ето това оказва силно въздействие върху обществеността.

 

8. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СМЯТАТ СЕЛОТО ЗА НАЙ-ЗДРАВА ОСНОВА НА ДЪРЖАВАТА И СТОПАНСТВОТО И СЕ БОРИ ЗА НЕГОВОТО СТОПАНСКО И КУЛТУРНО ИЗДИГАНЕ, ЗА ВРЪЩАНЕ НА ЗЕМЯТА НА ЗАКОННИТЕ СОБСТВЕНИЦИ.

 

Селото не е само източник на стопански блага: то е един неизчерпаем източник на човешки сили, то е най-здравият пазител на националния дух и традиции, то е най-главната опора на държавата, на нейната независимост и мощ. Селото е спасявало от гладна смърт българския народ след националните катастрофи благодарение на това, че се е запазвало непокътнато.

 

За голямо съжаление след идването на комунистическото правителство след 1944г. земята на селяните бе взета и след 45-годишно комунистическо управление селото изпадна в състояние да не може не българския народ, а себе си да изхрани. Това е вече национална катастрофа, национална катастрофа без война.

 

Сега, когато се търсят причините за тази национална катастрофа, трябва да се върнем 50 години назад. Те са плод на комунистическите управници още от 9 септември 1944г.

 

Българските национални легиони са за незабавното връщане на земята на законните й собственици, и то с документ за собственост.

 

За отпускане на безлихвен или в най-лошия случай, дългосрочен нисколихвен земеделски кредит, употребен за купуване на земеделски инвентар, за подобрение на самото земеделско стопанство, а не за други цели.

 

Държавата да защитава земеделските производители от некоректни търговци. Да ги пази от дъмпингови цени на внасяни некачествени стоки.

 

За полагане на особени грижи за засилване на скотовъдство като допълнително или самостоятелно занятие, пак с помощ от държавата.

 

Получилите земята си граждани са длъжни в тези кризисни времена да я обработват, за да дава тя селскостопанска продукция, независимо дали чрез кооперативна, дадена под аренда или лична обработка, но да бъде рационално използвана.

 

В обезлюдените села да се създадат условия за привличане на безимотни граждани, като се използва съществуващият сграден фонд.

 

Издигане на образованието за засилване на общокултурните и земеделско-приложните познания на населението чрез училища, курсове и др.

 

Създаване на условия за развитието на домашната индустрия, с което ще се оползотворят излишната работна ръка и свободното време, главно през зимата.

 

С такива мерки, систематически и добросъвестно прилагани, Българските национални легиони смятат, че въпросът за извличане на нашето село от тежкото положение, в което се намира сега, ще бъде най-сполучливо разрешен.

 

9. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СА ЗА ЕФИКАСНА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ТРУД. ТРУДЪТ Е ПРАВО И ГОРДОСТ НА ЛИЧНОСТТА, НО И НАЦИОНАЛЕН ДЪЛГ. СИЛАТА НА ДЪРЖАВАТА ЗАВИСИ ОТ ДОБРАТА УЧАСТ И ВОЛЯ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ БЪЛГАРИ.

 

Нашият народ е известен със своето трудолюбие. Но има голяма опасност да не би това трудолюбие да бъде спънато или задушено от лошите условия, в които се намира сега нашата икономика и властващият хаос.

 

Мерките, които трябва да се вземат за покровителството на труда и за премахване на безработицата, се изразяват главно в:

 

а) Създаване на производства и откриване на работни места, за което по най-бърз начин малките и средни фабрики и предприятия да влязат в частни ръце и час по-скоро да заработят. Големите заводи с държавно участие да бъдат поставени под особен контрол на държавата и да заработят с пълна мощ, като произвеждат висококачествена продукция.

 

б) Създаване на поминък за селото, с което ще се задържи там излишната работна ръка и ще се привлекат работници от града.

 

в) Участие на работниците в печалбите на предприятието, което ще ги стимулира да влагат повече старание при производството на продукция с високо и конкурентно качество, а от там и по-голяма печалба, и по-високо възнаграждение.

 

г) Определяне на справедлива заплата в зависимост от квалификацията, чрез сключване на колективни или лични трудови договори при определяне на минимална заплата и надница. Права и задължения на договарящите се страни.

 

д) Точно спазване на работното време, постепенно намаляване на работната седмица, платен годишен отпуск за всички работници и служители, оползотворяване на извънработното време чрез курсове за подготовка на друга професия в случай на безработица, повишаване културното и гражданското равнище на работниците като спорт, игри, кина, театри, самодейност и др.

 

е) Точното прилагане на социалното законодателство.

 

ж) Широко приложение на задължителни обществени осигуровки като: работнически пенсии за старост и инвалидност, за безработица, болест, смърт, злополука, майчинство. Минималната осигуровка не трябва да е по-малка от минимума за съществуване.

 

з) Държавата да обърне особено внимание на чуждите - гръцки, турски и други фирми, нарушаващи Кодекса на труда, като: използване на детския труд, ниското заплащане, невнасянето на осигуровки и други нарушения. Държавата е длъжна да защитава интересите на гражданите си от посегателства на чужди и наши.

 

10. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЧИТАТ КАПИТАЛА ЗА НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО.

 

Под контрола на държавата капиталът служи на частната инициатива и интереси в рамките на общото благо. Частната собственост е една необходимост за обществото. Тя представлява един мощен двигател по пътя на народното благосъстояние. Стремежът към лично благополучие е заложен у всеки човек. Тласкан от него, човекът допринася за все по-голямо развитие на икономиката и на културата, а с това и за всестранното издигане на своя народ.

 

Срещу онези, увлекли се в корупция и по спекулативни сделки за бързо забогатяване, държавата трябва да се намесва навреме и да ги наказва с цялата строгост на закона.

 

11. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СА ЗА СИЛНА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ, ИЗГРАДЕНА ВЪРХУ ПРИНЦИПИТЕ ЗА ПРАВО, ОТГОВОРНОСТ, АВТОРИТЕТ, КОМПЕТЕНТНОСТ, МОРАЛ И ПОВЕДЕНИЕ В ОБЩЕСТВОТО.

 

Държавата има свой основен закон - КОНСТИТУЦИЯ, определяща нейното обществено и държавно устройство, избирателна система, принципите за организация и дейност на държавните органи, правата и задълженията както на гражданите, така и тия на държавата към своя народ. Българските национални легиони са за разделянето на властите, но са против ненаказуемостта и несменяемостта на членовете на прокуратурата и съда при наличие на нарушаване от тяхна страна на законите и на конституцията. Нали и те са граждани на Република България и съгласно конституцията всички са равни пред закона.

 

Наблюдават се абсурдни неща: заловени престъпници, рекетьори, убийци, стопански и финансови нарушители в особено големи размери, срещу парични гаранции свободно и необезпокоявани от никого се разхождат и продължават своята дейност. Минават месеци, години, нещата заглъхват във времето и накрая престъпниците доказват своята „невинност”. Очевидно е, че прокуратура, следствие, МВР нещо не са в ред. Единомислие, единодушие и задружност в действията при тях липсват, което пък довежда до извода, че някои от тях обслужват мафиотски интереси или законите са хилави вследствие на слаб парламент и на слабо правителство. При тази несъгласуваност залинява дейността на горните институции, властта отслабва, а народа страда. Настоящата конституция има много пропуски и несъвършенства, за което тя трябва да бъде коригирана и допълнена.

 

Компетентността е абсолютно задължителна за всяка национална икономика, за всяко правителство. Тя изисква научни и практически знания, добросъвестност, чувство за отговорност, морал и етика. За голямо съжаление, като че ли тези качества липсват у нашите политици и управляващи.

 

При съществуващата в момента криминална, финансова и стопанска престъпност Българските национални легиони са за отмяна на мораториума върху изпълнението на смъртни присъди.

 

Силата на закона задължително да бъде над силата на парите, за да не бъде законът паяжина, в която да загиват малките, а големите благополучно да се промъкват.

 

12. ЕФЕКТИВНО И СПРАВЕДЛИВО ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСИЧКИ БЕЗ ОГЛЕД НА СЛУЖЕБНО ПОЛОЖЕНИЕ, ФИНАНСОВА МОЩ И ЛИЧНИ ВРЪЗКИ.

 

За постигане на такава справедливост законите трябва да бъдат много ясни, точни, разбираеми. Тълкуването им създава условия за деформиране по време на съдебния процес и при прилагането им. Справедливото прилагане на законите повдига авторитета и доверието на народа към съдебната система и силата на държавната власт. Равнопоставеност на защита при съдебните процеси.

 

13. БЮРОКРАЦИЯТА - тази реактивна сила, която забавя решаването на въпросите навреме, създава недоволство у хората и затруднява развитието на нацията, трябва да бъде премахната.

 

Бездушното отношение на общински, областни и държавни чиновници към тежненията на гражданите да бъде квалифицирано като нарушаване на служебния морал и етика. Гражданите трябва спокойно, без страх и притеснение да отиват в учрежденията и да поставят въпросите си, а служителите да се отнасят с подобаващо за възпитани хора поведение.

 

14. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ЗАПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО.

 

Здравото семейство е оная най-малка, но и най-важна обществена единица, която създава поколение, грижи се за правилното му възпитание, за оформяне на ония човешки добродетели като труд, честност, морал, етичност, национална гордост, необходими при оформянето на индивида в ранните му години, което от своя страна допринася и за повишаване общата култура на нацията.

 

Уважение на родителите и на възрастните, които със своята мъдрост, набрана от дългия житейски опит, могат да бъдат полезни съветници на младите поколения.

 

Закон за защита на децата от недобросъвестни родители. Закон за носене на отговорност от родителите за престъпления, извършени от малолетните им деца. Родители, създали поколение, са длъжни до навършване на пълнолетие да се грижат за прехраната, за възпитанието и поведението му в обществото и на улицата.

 

15. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СА ЗА СИЛНА, МОДЕРНО ВЪОРЪЖЕНА И БОЕСПОСОБНА АРМИЯ.

 

През последните десетина години военният потенциал на България спадна рязко. Причините, от една страна, са в икономическата криза, от друга, от стриктното спазване на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, подписан от Желю Желев и Андрей Луканов на 19 декември 1990 г. в Париж.

 

Становището на редица военни експерти е, че по разрушителните си последици за националната ни армия той спокойно би могъл да се сравни с Ньойския диктат от 1919 г.

 

По заповед на неокомунистическото правителство на Жан Виденов /1995-1996/ Генералният щаб разработва „военна доктрина”, съгласно която евентуалният агресор би могъл да бъде атакуван сама на наша територия, без да бъде преследван и атакуван извън границите ни.

 

Днес във всички въоръжения нашите съседи ни превъзхождат, при това не само количествено, но и качествено. Само в периода 1990-1993 г. Гърция е прибавила още 1216 танка, 1051 бронетранспортьора, 2080 зенитни ракетни системи, 160 изтребителя, 10 фрегати, 1 ескадрен миноносец, 16 десантни кораба и много други. През същия период Турция се е сдобила с още 2852 танка, 2698 бронетранспортьора, 5700 зенитно-ракетни системи, 334 изтребителя, 245 хеликоптера, 50 свръхмодерни щурмови самолета, 11 фрегати, 2 подводници, 454 артилерийски системи и т.н. Югославия допреди разпадането си имаше армия и въоръжения като едни от най-добрите в Европа.

 

Цифрите показват, че въоръженията на тези държави са нараснали значително над равнищата както на определените от Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа, така и на тези на България, която в този период не е купила нито един кораб, нито един танк, нито един самолет, а дори е унищожавала от наличните си такива. Всичко това поставя редица проблеми на България, като се има предвид, че Балканите се смятат за особено опасна зона и че са влошени отношенията между Турция и Гърция. А и още повече днешното нестабилно положение в Косово.

 

Храбростта и боеспособността на Българската армия от миналите войни е всеизвестна на всички вражески армии, срещали я на бойните полета. Без пленено бойно знаме, без загубена битка в защита на националните идеали на Отечеството за разлика и срам на политиците ни.

 

Службата в армията - отечествен дълг, задължителен за всички. Българската казарма да бъде ковачница за храброст, мъжество, чест, доблест и патриотизъм на българската младеж, която свято да пази подвизите и заветите на дедите, обвити в лаврови венци.

 

Силната и боеспособна армия респектира и охлажда болни амбиции на недоброжелателните съседи. От друга страна, всява вяра, надежда, сигурност и спокойствие на народа и нацията в неговия съзидателен труд.

 

 16. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЕ БОРЯТ СРЕЩУ СЪЗДАВАНЕТО НА ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ НА ЕТНИЧЕСКА ОСНОВА, СРЕЩУ ОПИТИТЕ НА ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ СИЛИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ НАЦИОНАЛНОСТИ НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ (ШОПСКА, ТУРСКА, КАРАКАЧАНСКА, МАКЕДОНСКА, ПОМАШКА, ВЛАШКА, ЦИГАНСКО-РОМСКА)

 

Българските национални легиони застават срещу опитите на други държави да разширяват своето присъствие върху наши територии чрез създаване на национални малцинства /Родопите, Пиринска Македония/, Лудогорието и другаде/, върху посегателството срещу идеите на тракийското, Кирило-Методиевото и други исторически наследства и върху дейности, принадлежащи на нашата страна, като военнопромишления комплекс, атомната енергетика, транспортните комуникации и др.

 

Нашите съседи неотстъпно поставят проблеми на България с което се опитват да ни притискат, но те задължително трябва да чуят и нашите аргументи. Аргументи от исторически незаконното заробване на наши земи, жестоката асимилация на българското население, безпощадната борба за обезбългаряването от тях на земите ни, останали извън границите на България, и въобще срещу българщината.

 

Опитите за създаване на национални малцинства са с далечен прицел - да се създадат условия за иск на административни автономии върху части от България, а оттам - и на нови държави.

 

Лансирането на идеята, че националните етнически групи имат право да формират някакъв тип „политическа общност” повече или по-малко автономна в рамките на държавата, несъмнено ще доведе до крайно неприятни последици.

 

Интеграционните идеи винаги са били подчинени на нечии национални интереси.

 

Великите сили чрез външната си политика, чрез армиите си се стремят да направят света сигурен за своите икономики и да го държат отворен за културните си атаки.

 

Политици, управляващи, учени и цял народ трябва да се противопоставят за пресичане още в зародиш на тези противодържавни действия.

 

 17. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СЕ БОРЯТ АРХИВИТЕ НА БКП-БСП ДА БЪДАТ РАЗСЕКРЕТЕНИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ЗАПОЗНАТ С ТЯХ.

 

В период на демокрация за партията, която половин век е управлявала страната и я е довела до това окаяно състояние, не бива нищо да се скрива, нищо да се премълчава.

 

Членовете на Политбюро, Централният комитет, генералният секретар и всички, свързани с безобразията, извършени от тях към държавата и народа, да бъдат съдени. Насилственото създаване на македонска нация в годините 1944-1948 и насилственото връщане на бежанците от освободените земи след горната дата в Титовата Югославия и решението на Политбюро от 4 декември 1963г. за присъединяване на България към СССР като 16-та република, да се гледа като национално предателство и виновниците, партия и личности да бъдат съдени.

 

18. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ ДЪРЖАТ ПАРЛАМЕНТ, ПРАВИТЕЛСТВО, ПРОКУРАТУРА И СЪДЕБНА ВЛАСТ ДА БЪДАТ ПРОЧИСТЕНИ ОТ БИВШИ ЧЛЕНОВЕ НА БКП.

 

Не може хора, служили години на комунистическата партия, клели се във вярност на Коминтерна, оправдавали кървавите злодеяния на съпартийци и началници за избиването на десетки хиляди български граждани, и национални предатели, да бъдат допускани по етажите на местната и на държавната власт.

 

19. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ РАТУВАТ И СЕ БОРЯТ ПРАВИТЕЛСТВАТА НА БЪЛГАРИЯ ДА БЪДАТ ОТ ЛИЧНОСТИ С БЪЛГАРСКО ЕТНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ И С КАЧЕСТВА, ПОДОБАВАЩИ НА ЕТИЧНИ И ВЪЗПИТАНИ БЪЛГАРИ С ИЗЯВЕНИ СПОСОБНОСТИ В ПОЛИТИКАТА, ИКОНОМИКАТА, СТОПАНСТВОТО - ЗНАЕЩИ И МОЖЕЩИ КОМПЕТЕНТНИ ПРАВИТЕЛСТВА, ОСВОБОДЕНИ ОТ БРЕМЕТО НА БЮРОКРАЦИЯТА И ПАРТИЗАНЩИНАТА.

 

 

 

Още с Освобождението ни България непрекъснато плаща: на Турция като васално княжество; на Турция, Гърция, Сърбия, Румъния след Междусъюзническата война; пак на същите съседи след Ньой без Турция; на Гърция и Югославия след Втората световна война, а сега този народ изплаща и дълговете, направени от комунистическата партия по време на 50-годишното й управление.

 

Докога? Докога този народ ще търпи и ще понася лишенията, нанесени му от „големите” политици? Докога ще правим мили очи на съседите ни, като замъгляваме истините от историческото ни минало, за да не ги засегнем или обидим? Кога ще наберем сили да се изправим и без страх да кажем всичко, което ни е тежало повече от век? Докога нашето образование ще търси начини, за да заобиколи истините в нашата история? Българските национални легиони развиват просветната си дейност, като запознават младите поколения с истината без страх, че ще кажат историческите истини, с които съседите ни и някои от великите сили, не че ще се съгласят, а може би и остро ще реагират. Ще ги заболи, но такава е истината. Повече от век живеем с мъката за Източна Тракия, Западна Тракия, Македония, Добруджа, Западните покрайнини и с болката от жестоката асимилация и от геноцида над българите, останали там.

 

20. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СА ЗА ИЗРАБОТВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ И ПРОГРАМА.

 

Всяка организация, партия или коалиция, заставала досега начело на държавата, се е ръководила изключително от идеологията и от интересите на партията си, затова Българските национални легиони смятат, че при съществуването на национална идеология всички добрали се до властта са длъжни да изпълняват нея. Тук съревнованието между кандидатствуващите ще бъде начинът, средствата, времето за нейното изпълнение.

 

21. ДЕМОГРАФСКИЯТ СРИВ И ЗАСТАРЯВАНЕТО НА НАЦИЯТА БОЛЕЗНЕНО БЕЗПОКОЯТ БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ.

 

Отрицателният прираст на всяка нация я води до израждане, а оттам - и до изчезване. Затова дълг на българските правителства е да създават условия за увеличаване раждаемостта всред българите. Дълг на всички е нацията да бъде пазена от турцизиране и циганизиране, за да не бъдем съдени някога от историята.

 

22. БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ СА ПРОТИВ ПРОДАВАНЕ НА ЗЕМЯ НА ЧУЖДЕНЦИ.

 

Достатъчно много български земи са във владение на чужденци и на чужди държави, затова не е необходимо българската, нашата земя да се продава на хора с чуждо етническо съзнание, дори и да са наши съседи и с двойно гражданство.

 

За земи се водят войни, дават се жертви, пролива се кръв, а ние да я продаваме. Това е вече престъпление, това е грях.

 

Тази изстрадала земя, напоявана с потта на обработвалите я векове българи, напоявана с кръвта на същите при отбраната и, напоявана със сълзите на бащи и майки, деца и съпруги, за загиналите си синове, бащи и любими. Тази земя, приютила костите им за вечни времена, земя, която храни всички нас, която ще храни и поколенията българи, не бива да се забравя, не бива да влиза в чужди ръце, а да бъде пазена като светиня, като зениците на очите ни.

 

Нека пак да припомним завета на дедите ни и никога да не го забравяме!

 

ЕДИН ЗАВЕТ ОСТАВИЛИ СА НАМ ДЕДИТЕ, ВЕЛИК ЗАВЕТ, НАПИСАН С КЪРВАВ МЕЧ - ДЕЦА НА РОДЕН КРАЙ ПАЗЕТЕ СИ ЗЕМИТЕ, ПАЗЕТЕ ГИ ОТ БЛИЗО И ДАЛЕЧ...

 

Вярно е, че съдбата на малките народи се е диктувала и диктува от интересите на Великите сили. Най-потърпевша от всички е България с нейното геополитическо място. Хулена, наказвана, ръфана от алчност на съседи и злоба на Велики сили, България все още съществува и диша, макар и с половин бял дроб, но със силно и здраво сърце.

 

Българските национални легиони смятат, че нашите политици и дипломати са длъжни отлично да са запознати с историята ни, с допуснатите грешки в минало, както наши, така и тия на Великите сили по отношение на България, за да могат аргументирано да оспорват решения и компетентно да защитават и да устояват българските идеали и интереси.

 

Българските национални легиони са за добросъседски отношения, но нито политиците, нито народът, не трябва да забравят лукавостта, алчността, омразата и злобата им, насаждана от векове, а и сега към България и към българщината. Политиците ни сега трябва да се отнасят много внимателно към всяко споразумение с тях, както политическо, така и стопанско.

 

Трябва ли да се откажем от земите, векове обитавани от българите, а сега поробени? Трябва ли да забравим нашите сънародници, изпитали жестоката асимилация, а времето да заличи веднъж завинаги тези земи в съзнанието на поколенията? Българските национални легиони смятат, че това не бива да се допусне. Там трябва да се поддържа българщината. Времената се менят, световните събития следват своя исторически път, а надеждата умира последна. Вярваме в бъдещето на България! Всички трябва да вярваме! Но за това е крайно необходимо, задължително дори, особено сега българският народ да осъзнае необходимостта от изграждане на един мироглед, който ще обезпечи единомислието и единодействието на всички по външната политика. Не само да го осъзнае, а и да го осъществи. Това наистина ще бъде огромно постижение на нацията и резултатите няма да закъснеят.

 

Действителността днес е такава, че парламент, правителство, партии и движения са с диаметрално противоположни виждания. При тази действителност кога и как ще може да се изгради този мироглед, зависи изключително от тях.

 

Това е наложително, за да се издигне България в очите на света. И когато на световната политическа сцена стане въпрос за България, към тази малка страна всички да се отнасят с внимание, уважение и голямо доверие.

 

Българските национални легиони се борят да доведат тези идеи до всеки град, до всяко село, до всяко семейство, до всеки българин, за да може България да се отърси от тази фатална партизанщина, от този нисък материализъм, от егоизъма, обхванал народа, от отрицателното, и България, и българщината се съхранят в бъдните векове. За всичко това са необходими време и борба, желание и действие, средства и честност, твърдост, постоянство и търпение.

 

Великите сили, победителки в Първата световна война, не направиха ли грешка със създаването на федеративната република Югославия? Югославия, където след седем десетилетия се стига до гражданска война с десетки, може би стотици хиляди жертви, с много кръв, много мъки и лишения, за да възстановят държавния си и национален суверенитет народите от федерацията? Словенци, хървати, Босна и Херцеговина, Черна гора.

 

Трябваше ли България да бъде толкова жестоко наказана и след Втората световна война с отнемане на освободените си земи, заради това, че беше на страната на Германия? Какво би станало с България, ако се беше обявила срещу нея? Как България можеше да спре германската армия, която с наше или без наше съгласие минаваше като лавина и заливаше Европа и която Съветският съюз - този колос от пространство, природни богатства и милиони войска можа да я спре едва пред Москва благодарение на голямата американска помощ от храни, кораби, самолети, танкове, автомобили, машини за военните заводи, средства.

 

Какво можеше да направи и ако се беше опълчила срещу Съветската армия? Армията, чрез която комунизмът се настани трайно в отечеството ни и за 45 години го опустоши - стопански, политически и морално.

 

И в двата случая тези, които запазиха България от пожара на войната, за благодарност комунистите ги избиха.

 

Къде останаха справедливостта, хуманизма и правдата на Великите сили, за които тръбяха по цял свят? Къде останаха четиринадесетте Уилсънови точки при подписване на мирните договори? Защо Великите сили не се намесиха в следвоенните години в Германия, Унгария, Полша, Чехословакия, когато съветските танкове газеха и убиваха всичко, изпречило им се на пътя, само и само да не се даде на тези народи свободата, за която излязоха с голи ръце срещу червената армия.

 

Защо Великите сили не забраниха комунизма, след като знаеха за всичките му безобразия и престъпления срещу човечеството.

 

Сега вече се отчита като грешка, но съгрешилите няма кой да ги накаже, защото са велики, защото са големи, защото са силни, защото тяхно е правото да съдят и да наказват, а не да бъдат съдени. Няма правда, няма хуманизъм, има само интереси и всичко се свежда до тях. Когато бъдат те застрашени, се действа твърдо и безкомпромисно. Силата налага волята си, правото на по-силния.

 

Защо България е упреквана и жестоко наказвана, когато в името на идеала и интересите си е действувала, за да обедини нацията в етническите си и исторически граници? Но нали е малка и слаба, ще-не ще трябва да приеме това, което й се наложи, защото нейните интереси не са в интерес на тия, които са защитавани от великите, от силните.

 

И ние, българите, искаме да бъдем богати, да живеем добре, да сме силни, но не да налагаме волята си над други народи, а да пазим Отечеството и нацията си от чуждо посегателство.

 

Грешките, допуснати от Великите сили по отношение на България в миналото с нейното разпокъсване, в резултат на което са създадени условия за жестоката асимилация на народа, останал в поробените ни земи, днес в условията на демокрация и прокламираните - хуманизъм, правда, права и национален суверенитет, тези велики сили би трябвало да се отнесат с разбиране към изпадналата в беда България и безкористно да помогнат за нейното излизане от тресавището, в което се намира сега. А не да ни поставят в унизителното положение да се молим. Ние сме били горд народ и такъв трябва да останем, за да се запазим като нация.

 

Българските национални легиони смятат, че сега дълг на всички българи е единението около идеите, идеалите и интересите на нацията и народа.

 

Българските национални легиони се обръщат към всички български граждани, неподвластни на партии и престъпни групировки, и най-вече към българската младеж с будно национално съзнание, младежта, в чиито ръце са съдбините на нацията, на България, да се обединим около идеите на Българските национални легиони за бъдещето на нацията, за благото на народа ни, за безоблачното бъдеще на поколенията и за небезболезненното излизане от настоящото състояние на България и да застанем като скала срещу домогванията на партии, партийни коалиции и отделни личности до властта за постигане на користните си цели, срещу стремежите за обединяване на левите сили и личности, които в миналото със своята политика и действия вкараха България в тресавището, а сега, стремейки се уж да я извадят от него, се стремят да извличат ползи за себе си, за оглавяваните от тях партии и групировки и за интереси на тъмни субекти и чужди сили.

 

Обръщаме се специално към ВАС - българската младеж: Надеждата на България сте вие - нашите деца, внуци, правнуци и поколения, които ще създадете: заемете позициите, които ние, съгласно биологичните закони напускаме. Борете се и работете за просперитета на България и за благоденствието на нацията, живейте и работете за идеала на Българските национални легиони и ще бъдете щастливи и доволни, а България, нацията и историята ще ви бъдат признателни.

 

ЗА БЪЛГАРИЯ!

 

 

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я:

 

1. Историческите събития и деятели - 1929г. - Петър Ив. Пешев

2. Нашата борба - издание на легион Иван Асен II - гр. Варна 1938г.

3. Кои сме и за какво се борим 1938г. - Ив. Дочев

4. Духът на нашата борба - издание на главното водачество на СБНЛ

5. Осем години легионна борба - 1939г. Ив. Дочев

6. Съюз на българските национални легиони - 1976г. Желязко Колев

7. История на нова България - 1991г. Ник. Станев

8. Корона от тръни - 1991г. Ст. Груев

9. Конференцията в Букурещ и букурещкият мир от 1913г. - 1992г. Симеон Радев

10. Списание „Нация и политика” 1993-94-95 г. Константин Цанев

11. Последните изказвания на Любен Костов , март 1994г. - един от тримата създатели на СБНЛ

12. 1963г. - Отричането от България. Стенограма от Пленума на ЦК на БКП от декември 1963г. за присъединяването на България към Съветския съюз - издателска къща „Огледало” - 1994г.

13. Шест десетилетия борба срещу комунизма за свободата на България - 1995г. Ив. Дочев

14. Спомени на още живи легионери

15. Македония под сръбско иго 1913-1941г. - Стоян Г. Бояджиев

16. Погърчаването на българите в Беломорска Македония - издание на „Македония прес” - 1998г. Ст. Бояджиев

 

 

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

 

 

 

1. Увод стр I - II

2. Верую на БНЛ IV

3. България след Априлското въстание 1

4. Създаване на съюза на младежките национални легиони 6

5. Структура на СБНЛ 32

6. Връзките на СБНЛ с други организации 34

7. „Комунистическият рай” и антидържавната дейност на БКП 36

8. Илюзията за рухването на комунизма 40

9. Българските национални легиони днес 47

10. Нашата борба - платформа за програма на БНЛ 54

 

 

СИМВОЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ

 

КРЪГЪТ - Планетата Земя и присъствието на България в историческите й и съвременни граници.

 

ЛЪВЪТ - Силата на българския дух, съхранил България и нацията, а замисленият му поглед - тъгата по останалите под робство земи и народ.

 

 

З Н А Ч К А Т А:

 

КРЪГЪТ - Планетата Земя.

ЧЕРВЕНОТО ПОЛЕ - Стремежа на болшевизма за комунизирането и.

СТРЕЛКАТА - Легионерската мълния, поразяваща комунизма в България.

 

 

Назад