Какво представляват червеноармейците в Европа?‏

Източник: http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/05/genocid-dyshterite-na-germaniia-1.723077

Лагерът Ламсдорф, който функционира до есента на 1946г.:
 

Надзирателят-поляк Фурман убива 15 германски кърмачета, разбивайки главичките им едно в друго, нарочно пред очевидци, а комендантът на лагера Гимборски лично е разстрелял около 50 немци!
 

Пак за лагера Ламсдорф разказва лагерният доктор Ессер. Децата ден и нощ плачеха и крещяха от глад. Много от тях бродеха по лагера от прозорец на прозорец и просеха, но никой нямаше какво да им даде. Така ходеха, влачеха крака, изтъняваха като скелети вече увити в някакви дрипи, очите (клепките им явно) се отпускаха все по-надолу до мига, в който падаха под някой прозорец или ей-така на пътя с тих стон и край... Това бе резултатът от полската тактика - уморяване чрез глад и болест...
 

Лагерът за деца от Егерндорф на силезийската граница - разказва фрау Хермине Мюкуш. Слама нямаше, всички седяха на гол циментен под. Навсякъде се въргаляха мъртви деца, други плачеха от глад и жажда, а трети лежаха по ъгли безучастно... За 14 дни от 27 деца - умряха 26. Децата полагаха в големи ями по 5-7 във всяка. Всички деца умираха с открити очи и отворени усти, а в смъртния акт пишеше „Гладна смърт”!
 

Лагерът Потулице - разказва монахиня К.Е. - от 50 бебета останаха живи само 2... Който рано минаваше покрай бараките с малки деца чуваше само приглушен плач, за повече децата нямаха сили от глад. Едно 13-годишно момченце, доведено скоро в лагера чуло, че в бараките е 9-годишната му сестричка, с която ги разделили през 1945г. То отишло и двамата много се зарадвали на срещата им след почти 3-годишна раздяла, но надзирателят ги хванал и прекъснал радостта им, а момчето го биха само с ритници на земята, след което от вида му ми се свиваше сърцето...
 

А ТОВА...спестявам дългия разказ на фрау Л.К., която бяга откъм Източна Прусия от Червената „армия”, но не успява и пътя е прерязан, след което тя е принудена в двамата си сина един на 8 г., другия на 5 г. и малката си дъщеря да се връща обратно...Пътят е през реки, преминати с лодка и „заплащане” на поляци, пътя по който съветски войник на кон я кара тя и децата й да бягат, докато той язди до тях, пътят по който преминават през напуснати без жива душа бивши германски села, само с подивели котки, пътят по който 8 г. син дърпа малката каручка, а тя я бута отзад и в която са малкият й син, дъщеричката и някакъв „багаж”...А по пътя с тях тръгва бабичка, която също иска да се върне в Източна Прусия - бабичката не почива, когато те спират през няколко километра, защото върви бавно и за да не ги бави в почивките им тя бавно продължава, изпреварвайки ги, а после изостава...но бабичката не стига до селото, а остава на няколко км от него под един храст завинаги, и пак „но”, но сега се „почва”. Връщайки се в Шьонвийзе майката и трите й деца откриват, че дома им вече е зает и те остават в някаква полусъборена постройка от тавана, от която се вижда собствения им дом! Тя е принудена да работи на полето за поляците - новите господари, докато 8 г. син се грижи за другите две деца... Гретхен, дъщерята се разболява, но помощ няма, спестявам разказа как с кърпи „гаси” температурата на „горящото” хлапе, как няма термометър или какво да е лекарство, но и това не е края... Детето се парализира или просто спира да мърда - на 10-ти август точно на 10-годишнината от сватбата майка и дъщеря прочитат заедно молитва през нощта - детето само казва „Амин” и заспива... НО НЕ ЗАВИНАГИ... „И от този ден започна чудото за мен - Гретхен оздравяваше и укрепваше, нищо че 3 месеца бе парализирана - започнах да я взимам с мен на полето. Първо тя се научи да пълзи като бебе, а после пак да стои права, да ходи и отново да бяга!” НО И ТОВА НЕ Е ВСИЧКО. Есента на 1945 г. в селото идва полски офицер и на германците заявява, че ако искат могат да заминат с ешелон, изселени в Германия след войната... Германските жени от Шьонвийзе, понеже мъже няма - убити са или отведени за години в руски плен, та жените се събират на „съвет” и решават да не напускат селото... Наивно си мислят, че тук все някога ще се завърнат мъжете им, че ще има плебисцит, както е след ПСВ и за да не бъде предадено селото на Полша те трябва да останат да гласуват, а те патриотките не знаят, че никой няма намерение да пуска мъжете им, че в Ялта светът е поделен... Следва година на робски труд без пари, без храна почти, наместване на поляци в техните домове, глад, смърт, просия за храна поне за децата и на 15 декември вече 1946г. останалите жени и деца от пруското село Шьонвийзе са интернирани до Браунлаге в английската окупационна зона. Тя там поне намира след време мъжа си, семейството се събира...
 

Доктор Ханс Ендерс разказва за лагера до градчето Заац. Пет момчета на възраст от 14 до 16г. бяха обвинени от чехите, че са откъснали плодове до чешките казарми. Момчетата бяха съблечени и бяха нанесени на всяко по 25 удара с палка, после бях отведени до стената и застреляни...

„МАРШЪТ НА СМЪРТТА”
 

В края на януари 1945 г. жените и децата на Бреслау тръгват към градчето Кант, за да се спасят от приближаващите войски на Червената „армия”- условията: температура -16 С максималната на обед, сняг 50 см, силен пронизващ вятър, Кант на 25 км от Бреслау...
 

Първи тръгват да се евакуират ПЕША майките с деца, бутащи увити детски колички, първите километри се минават търпимо, но с нарастване на разстоянието силите отслабват, вятъра се усилва... Все повече майки изоставят количките и вече взимат малките на ръце. Студът обаче започва да настига своите жертви и първи са кърмачетата - живителната топлина не може да задържат, нито одеялата, нито майчината прегръдка, а бебенцата са най-податливи и нежни... Храната за малките -млякото в шишенцата се е превърнало в лед, други жени се опитват във виелицата да кърмят рожбите си...Започва да коси смъртта - някои майки носят вече мъртвите си деца километри, мислейки, че те просто спят... Майките започват да полагат мъртвите трупчета в снежните улеи на канавките от двете отстрани на пътя и това продължава с километри покрай целия път! Някои жени полягат до децата си и умират до тях, превръщайки се в обща могилка сняг, която напролет е разкривала своето „покривало”...но още продължава... Оказва се, че червените са пробили вече на запад от Бреслау и оцелелите трябва да се...ВЪРНАТ пак в Бреслау и отново по същия път, но на обратно!!!!!! И това не е всичко - в самия град в центъра му започват да проправят полоса за малки самолети-снабдители, като взривяват сградите встрани по централната улица, но тази полоса се разчиства и проправя от гражданското население и отново тия жени и ВКЛ. ВСЯКО ДЕТЕ НАД 10Г... и това не е отново всичко. Съветската авиация усетила веднъж „строежа” бомбардира и обстрелва, снишавайки се точно тези деца, жени и старци... обаче има и още?! Март 1945 г. на третата седмица от боевете на обкръжения Бреслау руснаците пускат фалшиво радиосъобщение на германски, че Вермахтът е пробил на юг коридор и призовават гражданското население да се изнесе натам и точно тогава, изчаквайки, откриват масиран обстрел в посочената част. Малко обаче са излъганите, защото Вермахтът в града успява да спре бягащите останали цивилни... А какво „прави” всъщност Вермахтът - бие се месеци, вкл. случай, когато един СС-унтерщурмфюрер се бие с ротата си часове в горяща сграда, задушени от пушек и при температура над +50 С, а ротата е обливана с вода през „почивките” от същите тия жени на Бреслау, докато други подават амуниции... После Бреслау пада... изнасилвания... лагери - първо руски, а после полски за германското население, а после какво... Бреслау днес е Вроцлав в Полша, а германски деца останаха ли???
 

СМЯНА НА ЕЗИК, ИМЕНА, ОТНЕТИ ОТ МАЙКИ, НЕПРИЗНАТИ ОТ ООН И МЧК!
 

26.06.1945 г. в Сан Франциско се приема харта на ООН и ТЯ ЯСНО ИЗКЛЮЧВА ГЕРМАНСКИТЕ БЕЖАНЦИ ОТ ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНА ПОМОЩ... ТАКИВА ЗА ООН НЯМА - УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ!!! Днес всеки негър в Африка е „по-бежанец” и „заслужава” повече помощ от и досега непризнатите германци след ВСВ...
 

Август 1941г. Сталин ликвидира Автономната република в Поволжието на „руските немци” и ги депортира в Сибир и Средна Азия.
 

Прага 1945г. Ф.Б. и неговата съпруга се добират трудно през града до бюрото на Международния Червен Кръст, за да се регистрират там, а служителят-чех им заявява:
 

„ЗА ВСИЧКИ НАРОДИ СЪЩЕСТВУВА ЧЕРВЕН КРЪСТ, А ЗА НЕМЦИТЕ - НЕ!”
 

Лагерът Шифелнайн - свидетелства Р.П. - Полската управа ЗАБРАНЯВА НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА МЪРТВО ГЕРМАНСКО ДЕТЕ ДА ПРИСЪСТВАТ РОДИТЕЛИТЕ ЗАЕДНО - РАЗРЕШЕНИЕ ИМА САМО ЗА ЕДИНИЯ ОТ РОДИТЕЛИТЕ, ВЪПРЕКИ МОЛБИТЕ НА МАЙКИ И БАЩИ.
 

Католическият свещеник Херман Еберт от Егер в лагера край Кладно МОЛИ ШЕФА НА ЛАГЕРА ДА ОПЯВА ГЕРМАНСКИТЕ МЪРТЪВЦИ - ОТКАЗАНО МУ Е ПРАВО НА ЦЪРКОВНА СЛУЖБА ОТ ЧЕХИТЕ С ДУМИТЕ: „НЕМЦИТЕ ЗА НАС НЕ СА ХОРА!”
 

НА ВСИЧКИ СВЕЩЕНИЦИ Е ЗАБРАНЕНО ДА ГОВОРЯТ НА НЕМСКИ ПРЕД НАРОДА СИ, НИТО ЕВАНГЕЛИЕТО, НИТО ПРОПОВЕД, НИТО „ОТЧЕ НАШ”...
 

Фрау А.Л. от окръг Лудиц иска да откъсне НЯКОЛКО ЦВЕТЯ от градината си - за да ги положи на гроба на брат си - новата „господарка” на дома – чехкиня, забранява!
 

На германското население е забранено ползването на тротоара - ходене само в канавките по улиците. На германските младежи е забранено посещение на кино, а на германските девойки са забранени танците. Германци не можели да притежават колело...
 

ИСТОРИЯТА НА АННА КЛАЙН - ОТНЕТА И РАЗДЕЛЕНА В ЮГОСЛАВИЯ

1944 г. тя става на 6 г., имала малко братче на 5 г. и сестриче на 9 г.... Бащата призован във Вермахта и изчезнал безследно на фронта, майка им отведена на принудителна работа в СССР през есента на 1944 г... Пролетта на 1945 г. сърбите пращат трите деца и баба им в лагер, където възрастната умира от глад и с дни лежи мъртва в слама с децата, после те са отведени в приют...тя разказва: „През това време там се научихме да говорим на сръбски, защото НЕМСКИЯ ЕЗИК БЕ ЗАБРАНЕН. Аз можех да си кажа няколко думи на немски със сестра си само в усамотен и скрит ъгъл. Ако ни хващаха, то ни наказваха жестоко. Нас ни лишаваха от обед или ни биеха. После ни разделиха... Първо взеха малкия ни брат в друг детски дом... Той плака с горчиви сълзи, та нали ние заменяхме майка му. После ни разделиха със сестра ми - изпратиха я в приют. Аз забравих немския и говорех само по сръбски.” И това се е правило масово с деца, след няколко години обаче по договор между ФРГ и Югославия се позволява изпращането на немските деца в Германия (ФРГ)... Още на гарата в Белград Анна Клайн среща брат си, но той не я познава, по-късно след тях се отправя и голямата им сестра.
 

Едва на гарата в Бад Херсфелде в Хессен срещат след 6 години раздяла майка си. „Аз чувам това сякаш е днес, как тя каза моето име и аз моментално осъзнах, че това е точно моята мама, макар преди това да не я разпознах веднага”
 

Да спомена, че етнически германци е имало и са прогонени от Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Италия, Хърватска и в земите на бившия СССР - Русия и Украйна!
 

Отношението на обикновените хървати, унгарци и словаци е било човешко...
 

- Горна Силезия до град Бойтен-голям камион - около него жени обкръжени от червеноармейци... Жените се качват в каросерията, плачейки... Недалече група деца, държащи се за ръце... Приклади и удари, жените качени в камиона и започват да пеят силезийска песен, а децата им протягат ръце вече пуснали се, войскарите ги заплашват с дула срещу деца...ридание и безкраен вой в края...Фрау Роземарии Брауншвайг от Бутциг: „Моите деца плачейки стояха покрай пътя, жените бяхме вън себе си от мъка-мъчеше ни мисълта, за изоставените ни деца, които можеше никога повече да не видим. Руснаците виждайки сълзите ни злорадстваха и викаха „В Сибир!”

ДА ЗАГУБИШ ЦЯЛОТО СИ СЕМЕЙСТВО И ГАВРА-УНИЖЕНИЯ
 

-Фрау Х.Х. от бранденбургския Сорау с внука си извървява „гладния” марш до р. Найсе. Двете й дъщери умират при съветското настъпление, а мъжа й е отведен от руснаците. Тя остава сама с внук си. В Котбус заболява малкият й син. След 6 седмици мъки умира: „За 3 месеца загубих всичките си любими хора - мъжът ми, двете ми дъщери и моят единствен внук. Сега стоях съвсем сама, без пари, бездомна и ненужна в чужд град.”
 

Пак лагера Ламсдорф, майка на три деца разказва: „Отделиха ме от 10-годишната ми дъщеря. Страдахме от ужасен глад, седмици живеехме без къшей хляб. Кърмачетата пищяха ден и нощ, докато глада не ги довършваше.” Тази жена загубва в лагера: 10-годишната си дъщеричка, мъж, майка, сестра, брат, две зълви и един девер – общо 8 души от едно семейство...
 

Катарина Халлер от германското селце Ной-Шове, западно от Белград. На 30-ти август 1945 г. е застрелян пред нея баща й, чийто труп не могат да приберат с дни от улицата - не им позволяват... 7дни по-късно умира свекърва й от глад, след 5 седмици на 7 октомври 1945 г. от глад умира баба й: „Тя беше на 76 години, но сърбите я подгонваха на работа в полето. След още 8 седмици от тиф умря моята майка.”
 

Моравския град Ландскрон, нотариусът Леополд Пфицнер съобщава: „Всеки немец трябваше да пропълзи на колене към стола на съдията!”- а съдията е чешки партизанин, разигравал измислен съд... В друго градче на Долна Силезия подобен „съд”-свидетелства писателката Л.К.: „Извършваха се публични екзекуции от „съда” на градския пазар - изискваше да присъстват всички германци, а близките жени на убивания мъж да измият кръвта от дървения под, както и да извлекат тялото му до каруца, в която се натрупваха убиваните.”
 

13 май, неделя. Свидетелства библиотекарят Ханс Креал: „Всички момчета от 14-годишни нагоре ги събираха на площадка и караха до падане да лягат и стават. Партизаните ги биеха с палки и камшик пред очите на събраните им родители, докато по момчетата не се появяваше кръв.” Не пиша многото случаи в книгата на бити деца отново пред родителите им или „обратният вариант”, масовите случаи, в които 8-годишни деца работят в полските конюшни, решейки коня на табуретка и падайки под него, когато животното се е извъртало, практиката бивши германски майстори да стават „чираци” на чехи и поляци, които не разбират от никакъв занаят, но са новите собственици на бившите германски работилници или отново масовата практика полски и чешки семейства да се нанасят в германските домове, пъдейки германското семейство, когато и да е и изпращайки го да живее в конюшнята или хамбара, но не за друго, а за да работи робски на новите господари. Да живееш в конюшнята на своя бивш дом... Случаят на Йохан Ван -15-годишен, който оцелява погребан жив и изровил се от група германски момчета, разстреляни и завързани едно с друго пред яма от словашки партизани, а самият Йохан имитира гърчове в агония, виждайки как се сгърчват телата на съучениците му... Пропускам и случаи на избити във вагони германски мъже като между дъските се вкарват дулата на автомати, а през разбита дупка около катинара – граната!
 

Пропускам „рутинните” ограбвания на часовниците - един червеноармейски глист има 12 часовника само на едната си ръка, не пиша случаите, в които руснаците изнасят буквално всичко - пиано след пиано, шевни машини, огледала, дори дамски шапки, ВЕНЧАЛНИ ХАЛКИ, златни коронки от избити зъби, 25 ХИЛЯДИ КНИГИ, ИЗГОРЕНИ В МУЗЕЙ, ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ, В КОЯТО РУСНАЦИТЕ СТРЕЛЯТ ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ В ПЛАТНАТА ОТПРЕДИ ВЕКОВЕ, а поляците измислят друго - германските бежанци сякаш безсмислено са принуждавани да бягат към границата, докато зад тях се движат празни каруци...вода на бягащите е отказвана... Хората бягат изнемощели и все повече изхвърлят от багажа си, който им тежи и тогава разбират всъщност за какво са каруците празни - за да съберат всичко след бягащия народ... „Разбира се”, изнасилванията продължават навсякъде и след 9 май 1945г. Просто този път спрях да ги превеждам и набирам тук - включително свидетелство на швейцарски гражданин в Судетската област: „Минавахме край отделно стоящ дом, изведнъж врата се отвори с трясък и оттам изскочи жена с широко отворени очи и разрошени коси. На ръцете си носеше момиченце на около 10 годинки със съвършено безумно изражение в очите. Майката крещеше: „Моето дете! Детенцето ми! Те изнасилиха моето дете!” След нея излезе червеноармеец с автомат и се усмихваше...”
 

Фрау Франци Шпринт от Данциг за данцигските девойки. Полски милиционери гонят поредната „порция” германски изселници от Данциг (бъдещия Гданск) и в една от почивките подбират най-младите момичета: „Ние чувахме как момичетата отчаяно пищят. Но не ги изнасилваха, а жестоко ги биеха. Било им заповядано да свалят дрехите си ПОД КРЪСТА (не над него), а после ги пребивали. През нощта пак ги биха... На следващото утро по телата на девойките не остана нито едно светло място.”
 

Сърбите в Белград ЗАБИВАТ НА КОЛОВЕ ГЕРМАНКИ-СВЪРЗОЧНИЧКИ в плен!
 

И ДВЕТЕ НАШИ „ЛИЦА”
 

При клането на 31 юли 1945 г. в Ауссиг (днес в Чехия), в това клане на немското население от чешка милиция и армия, в което майки с бебешки колички са хвърляни в р. Елба, бива убит и германец, който е скалпиран, а след това прострелян точно в корема. „Забележителното” е, че той бил антифашист прекарал 4,5г. в германски концлагер...
 

ГЕРМАНКА ОТ ЗЕНСБУРГ, СЕГА В ПОЛША, БИТА И ОТДЕЛЕНА В САМОСТОЯТЕЛНА КИЛИЯ, НАСИЛВАНА ДА ПОДПИШЕ, ЧЕ СТАВА ПОЛЯЧКА. ЧИНОВНИКЪТ ПОЛЯК: „ВИЕ ЩЕ ИЗГНИЕТЕ В КИЛИЯТА, АКО НЕ ПОДПИШЕТЕ”... ТЯ: „АЗ БЯХ ГЕРМАНКА, КОГАТО МИ БЕ ХУБАВО, ИСКАМ ДА ОСТАНА ТАКАВА И В ТРУДНИ ВРЕМЕНА, ДОРИ ДА МИ СТРУВА ЖИВОТА!”
 

Сега нямам време и слова за нашите деца, оцелели от Изток, оцелели бежанци и техните рожби вече във ФРГ-то. Това е друга и дълга тема - как те участват във възстановяването на следвоенна Западна Германия, как нямат обувки, дрехи им - дрипи, учебници нямат, как се овързват с въженца в одеяла вместо дрехи... Тия бежанци, всъщност са тикани на Запад от СССР неслучайно! Създава се т.нар. Революционна ситуация - глад, мизерия в западните окупационни зони. Целта е да се дискредитират съюзниците на Запад и да не могат да изхранят германския народ, докато руснаците да предложат храна на малкото, останали на Изток и така да призоват тия на Запад към „Революция” и брожение... НО СМЕТКАТА НА ИЗТОКА ИЗЛИЗА КРИВА - ГЕРМАНСКИЯ НАРОД НЕ СЕ ПОДДАВА И НЕ ЗАЩОТО Е СМАЧКАН, А ПЪРВО - ЗАЩОТО ЗНАЕ КАКВО Е КОМУНИЗМА - ИЗНАСИЛВАНИЯ, ГРАБЕЖ, ОСКОТЯВАНЕ И СМЪРТ! „НАШИЯТ НАРОД” НЕ Е ТОВА!
 

А КАКВО СА СЕГА ДВАТА МИ НАРОДА - ГЕРМАНЦИТЕ НЕ ЗНАЯТ ИСТОРИЯТА СИ, „ТЪНЕЩИ” В ДУХОВЕН ДЕКАДАНС, А БЪЛГАРИТЕ - СЛУШАЩИ АЗИС И ГЛЕДАТ ТУРСКИ СЕРИАЛИ. И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО НАШИТЕ ОБЩИ ГРОБОКОПАЧИ - ТУРЦИТЕ...!!!???
 

САМОУБИЙСТВО НА ЦЕЛИ СЕМЕЙСТВА СЛЕД ИЗНАСИЛВАНИЯ ОТ СЪВЕТСКИ „ВОЙСКАРИ”, 1945 г.:
 

500 ДУШИ ОТ ОКОЛО 4000 ДУШИ НАСЕЛЕНИЕ НА ЩРИГАУ - ЗАЩО ЛИ? ЗАЩОТО:
 

Жената на пощаджията Пфайфер обесва трите си деца на възраст от 8 до 13г., защото са изнасилени, а после сам се овесва на въжето!
 

47-годишна жена е заплашена да вземе със себе си старата си майка, сестра си, а до нея съседката и младата Фрау К. е накарана да вземе и дъщеря си на 11г. - насилвани цяла нощ до сутринта!
 

СЛЕД ТОВА СИ ОБЕЩАВАТ ДА СЕ УБИЯТ ЕДНА ДРУГА - ФРАУ К. ПОДГОТВЯ ВЪЖЕ, ОБЕСВА ДЪЩЕРЯ СИ ТРАУДЕЛ... ПОСЛЕ 47-ГОДИШНАТА ОБЕСВА МАЙКА СИ И СЕСТРА СИ - ТЕГЛЯТ ЖРЕБИЙ С ФРАУ К. И 47-ГОДИШНАТА ЖЕНА Е ПЪРВА НА ВЪЖЕТО... ОСТАВА МЛАДАТА К., ЗА КОЯТО ОБАЧЕ, ВЪЖЕТО СЕ ОКАЗВА ДЪЛГО ИЛИ ТЯ ВИСОКА ЗА НЕГО И ОЦЕЛЯВА СЛЕД ВОЙНАТА!
 

А КАК МАЙКА РАЗКАЗВА СЪС СВЕТНАЛИ ОЧИ ЗА УБИЙСТВОТО НА СОБСТВЕНОТО СИ ЧЕДО, ЗАЩОТО ТАКА ГО ОТЪРВАВА ДА НЕ БЪДЕ НАСИЛВАНО ИЛИ ПОЛУДЕЕ ОТ СЪВЕТСКИТЕ НЕЧОВЕЦИ, КАК САМО ТОВА Е ИЗХОДЪТ, КАК СЕ МОЛИ НА БОГ ДА ИМ ДАДЕ БЛАГОДАТТА НА СМЪРТТА... ТО Е РАЗКАЗ, ТО Е ИЗПОВЕД - ТРИ ЛИСТА... КАК ГО Е ЗАПИСАЛ АВТОРЪТ И КОМИСИЯТА НЕ ЗНАМ... АЗ КАК ГО ПРОЧЕТОХ ЗНАМ... ЕТО САМО КРАЯ ОТ НЕЙНАТА УСТА:
 

„13 ЖЕНИ И ДЕЦА СЕ ДОВЛЯКОХМЕ ДО СТАРИЯ АПТЕКАР И В НЕГОВОТО МАЗЕ ТОЙ КАЗА, ЧЕ ЩЕ НИ ДАДЕ КАФЕ... СТОРИ МИ СЕ ЧУДНО И ГО ПОПИТАХ. ОТГОВОР НЕ ПОЛУЧИХ. ТОЙ САМО КАЗА: ПИЙТЕ КАФЕТО!... А НИЕ СЕ ДОСЕТИХМЕ, ГЛЕДАХМЕ СЕ СЪС СВЕТНАЛИ ОЧИ И ПОЧНАХМЕ ЖАДНО ДА ПОГЛЪЩАМЕ КАФЕТО. НИКОЙ НЕ МИСЛЕШЕ ЗА ДРУГО, А САМО ЗА ПОКОЙ И ИЗБАВЛЕНИЕ - ДАВАХМЕ НА ДЕЦАТА СИ ВЪОДУШЕВЕНИ И ВЪЗВИШЕНИ, СЯКАШ МИСЛЕХМЕ, ЧЕ ИМ ДАВАМЕ НАЙ-ДОБРОТО, ЗА ДА ГИ ИЗБАВИМ ОТ СТРАШНОТО ЗРЕЛИЩЕ - ДА БЪДЕМ УБИТИ ПРЕД ТЯХ, А ТЕ ИЗНАСИЛВАНИ... ГОВОРЕТЕ, КАКВОТО ИСКАТЕ, НАРЕЧЕТЕ МЕ МАЙКА-УБИЙЦА, НО В ОНЗИ МОМЕНТ АЗ ЧУВСТВАХ, ЧЕ ЗАЩИТАВАМ ДЕЦАТА СИ, ЧЕ НЕ ИМ ЖЕЛАЯ ЗЛОТО, А САМО ЛЮБОВ И ПАК ЛЮБОВ!... НИКОГА, НИТО ПРЕДИ ТОВА, НИТО СЛЕД ТОВА, НЕ СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛА В ТОЛКОВА БЛИЗКО ДО БОГА СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА!!!!!!...... ДНЕС СЪМ БЛАГОДАРНА НА БОГ, ЧЕ ВСЕ ПАК НЕ УСПЯХ - ДОЗАТА ОТРОВА В КАФЕТО СЕ ОКАЗА ТВЪРДЕ МАЛКА!!!
 

Бомбардировката на Дрезден - разказът на две семейства е дълъг, но накрая:
 

Франц Хайман е с жена си и трите си деца... Пред очите му, във въздуха, от бомба полита съпругата му с бебето - най-малкият му син, а той остава жив с двете си други деца и дърпайки една количка с тях тегли с единствената си ръка вън от града хлапетата... Другата история е на Фрау Мехтиг, бягаща при бомбардировката по почти разтопения горещ асфалт и подметната от взрив пада върху дъщеря си, която носи на ръце... Падайки тя убива собственото си дете и вижда, че е бездиханно още тогава, но започва пак да бяга, изправена ръце, за да го погребе поне човешки.
 

КОГАТО ТОЙ ПОГРЕБВА ЖЕНА СИ И СИНА СИ, СЛУЧАЙНО ТЯ ИДВА ДО НЕГО И ПОДАВА ЕДИНСТВЕНАТА СИ ДЪЩЕРЯ - ТАКА СЕ ЗАПОЗНАВАТ И ПОСЛЕ ЗАЖИВЯВАТ В ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА... А НАПУСКАЙКИ ДРЕЗДЕН, Й ТЕГЛИ С ЕДНА РЪКА КОЛИЧКАТА С ДВЕТЕ МАЛКИ ДЕЦА ОСТАНАЛИ БЕЗ МАЙКА, ДОКАТО МАЙКАТА ОСТАНАЛА БЕЗ ДЕТЕТО СИ ИМ РАЗКАЗВА ПРИКАЗКИ ЗА ДА ЗАСПЯТ..........
 

Свещеник Георг Готтвалд от Грюнберг:
 

„В моя дом се скриха много момичета и жени изнасилени от 20 до 40 пъти в този ден. Имаше садистични убийства и лично сам видях труповете и сам ги заравях после: жени с разпрани кореми, с разкъсани полови органи и отрязани гърди.”
 

Свещеникът разказва и как застрелват трима негови братя-свещеници. Първият, защото имал високи ботуши и червените помислили, че е или от СС или богат капиталист, вторият застреляли, когато понечил да си изкара четката от джоба, а третият, защото се опитал защити малко дете, момче, което ония искали да убият и след, като убиват свещеника застрелват и детето по „първоначалния замисъл”...
 

Манастир Найсе-Нойланд - Горна Силезия:
 

Свещеник свидетелства за убиването на 9-годишно момиченце, което заслонило с тялото си майка си, когато червени посегнали да я насилват пред малката. Войниците застрелват детето!...
 

Град Левенберг-св. Фрау Хедвиг Роземан:
 

„Една жена изнасилваха, докато бебето й бе в ръцете и ревеше. 45-годишна учителка ми каза, че ще се самоубие, защото не може да живее повече с изнасилванията, които руснаците правят с нея, а до нея в леглото лежи 81-годишната й майка!”
 

Отново свещеник от манастира Найсе свидетелства за другия женски манастир на орденските сестри: „Хвърляха ги на земята, ритаха ги с крака, удряха с приклади и ги биеха с пистолети в главите, докато сестрите не губеха съзнание, обляни в кръв по лицата и главите, тогава можеха да правят това, което войниците искаха. Изнасилиха дори няколко 80-годишни старици-монахини, напълно парализирани, което бе непостижимо извращение и гавра за моя ум!”
 

Март 1945 – Колберг - свидетелства Фрау Лотте Герлах:
 

Пристанището пълно с бежанци почти само жени и деца, градът обкръжен от червените и под обстрел, кораби евакуират в хаоса хора... Близо до тях взрив от артилерийски снаряд отхвърля майката и малкият й син на камъните наблизо... Остава по чудо 7-годишната дъщеричка... Малката падна на колене и галеше на майка си лицето с думите: „Мамичка стани...мамичка стани!”...После посегна и започна да тресе малкия си брат: „Хенсхен, Хенсхен, кажи нещо!”...Майка и син бяха мъртви. Един матрос подхвана момиченцето и го взе в лодката. Той плачеше!
 

Края на януари 1945 – Силезия - св.Фрау Ербих:
 

Бежанци натъпкани във влак се евакуират пред настъпващите червени насилници.. „Около мен имаше старици, загубили разсъдъка си - те вече не помнеха името си, откъде са! Една млада жена, сядайки във вагона след блъскане изтърва кърмачето си право под колелата на движещия се влак. Тя полудя и се наложи да я завържат.”
 

1 февруари1945-Бранденбург-св. Фрау Едита Мюллер:
 

Бежанци от Дросен наблъскани във влак, който е застигнат от червени танкове... Започва обстрел по влака... „Притиснахме вратите...Преминахме през буквално локва кръв и през детска количка, опръскана с кръв! Бягахме към близката гора вън от влака... Родители викаха децата си по име... Деца - родителите си. Мяташе се някаква жена - рана в главата и бе отнела разсъдъка.” Загиват над 200 души от пасажерите.

Село Лосен - окръг Бриг-долна Силезия-св. Карл Тифферт:

„Веднага започнаха да изнасилват жените... Рентнер Шолц и неговата жена убиха от бой с лопати... Една майка се опитваше да защити 12-годишната си дъщеря и веднага я застреляха, а момичето изнасилиха. Мъртвите се въргаляха навсякъде като животни. Дни никой не смееше да излезе и да ги погребе, за да не го убият или да я изнасилят.”
 

Село Поссен, окръг Бунцлау, Долна Силезия - св.Фрау Декварт:

„Завлякоха ме в някаква стая. Разкъсаха ми дрехите и се нахвърлиха отгоре ми. В тази нощ ме изнасилиха мисля около 25 пъти... На другия ден търсих мъжа си и го намерих застрелян там, където ни разделиха. В следващите дни ме изнасилваха ежедневно по 7-8 пъти. Днес съм болна и душевно и физически. Никога няма да забравя безобразните монголски лица на съветските войници.” Курт Лахман, тогава 13-годишен, казва как убиват леля му : „Един руснак я влачеше от къщата навън. Тя започна да се защитава, а той стреля в гърдите й... Чичо я сложи ранена в каруцата, но руснакът скоро се върна и отново стреля веднъж в нея, но тя нещо мърдаше - тогава онзи я заудря с приклада и пак стреля за последно в нея.”
 

Януари 1945 – Вайденвердере - Силезия:
 

Поредната изнасилена жена намира и застреляния си от червените мъж за „по-сигурно” в сърцето и главата... Половин ден рие гроб и то в градината на собствения им дом. Към нея се приближила непозната мълчаща жена и когато едната влачила и положила в гроба мъжа си другата подала тригодишно дете, застреляно от съветските „войници”, а първата го положила в гроба до краката на мъжа си без дума и без името му дори.
 

19-годишна от град Щригау:
 

Има цял разказ за каквото помни и какво не помни от шока за няколко дни, но само ето тази част за главния герой - руско лайно, лейтенант,: „Руският лейтенант пиян нареди на майка ми да излезе от стаята, но тя не мръдна и остана... Той просто я застреля отдясно в челото, тя умря за миг, падайки в ръцете ми, по мен и по леглото течеше нейната кръв. Лейтенантът я избута от ръцете ми на пода и после ме изнасили в същото това легло, а на другия ден не помнеше и се учудваше на липсата на мама!”
 

КОЙТО КАЖЕ, ЧЕ ТОВА СА ПРАВИЛИ И ГЕРМАНЦИТЕ В РУСИЯ МОГА ДА МУ ДОКАЖА, ЧЕ НЕ СА ПРАВИЛИ НИКОГА ТОЧНО ТОВА...
 

КОЙТО КАЖЕ, ЧЕ И ЕДНИТЕ И ДРУГИТЕ СА СТРАДАЛИ - АЗ ЩЕ РЕКА: ЗАЩО ЗА ТЯХНОТО СЕ ЗНАЕ, А ЗА НАШЕТО – НЕ?...
 

ОКРЪГ ФРИДЕБЕРГ/ГРАДЧЕ БЕРЛИНХЕН:ВЛИЗА ЧЕРВЕНОАРМЕЕЦ И СРЕД ГРУПА ГЕРМАНСКИ БЕЖАНЦИ, МАЙКИ И ДЕЦА ПОСОЧВА 13-ГОДИШНО МОМИЧЕ. ТО НЕ МРЪДВА, ОНЗИ КАЗВА - ИМАТ 5 МИНУТИ МОМИЧЕТО ДА ИДЕ В ДРУГАТА СТАЯ, АКО ЛИ НЕ - ИЗБИВА ВСИЧКИ БЕЖАНЦИ... И ПОЧВАТ ДА ГО УГОВАРЯТ ДА ИДЕ... МАЙКА МУ СТОИ ОТСТРАНИ В ШОК... МОМИЧЕТО ОТИВА. СЛЕД 5 МИН. ОНЗИ Я ... НО НЕ СЕ УДОВЛЕТВОРЯВА. НЕДОВОЛНО Е КОПЕЛЕТО... ДАВА 13-ГОДИШНАТА НА ДРУГ ВОЙНИК, А СЕ ВРЪЩА И ВЗЕМА МАЙКАТА НА ДЕТЕТО. А ТЯ Е БРЕМЕННА И ПОЧВА НЕЯ. В ЕДНА И СЪЩА СТАЯ СА МАЙКА И ДЪЩЕРЯ, ИЗНАСИЛВАНИ ОТ ДВАМА ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИ...

СВЕЩЕНИК БАРКОУ СВИДЕТЕЛСТВА(ЩЕ ГО ПРЕВЕДА):”ОТ КЪЩАТА СЕ ЧУВАШЕ ВИЕНЕ/КРЯСЪЦИ, А ПРЕД ДОМА БАЩА НА КОЛЕНЕ МЪЛВЕШЕ: ЧУВАТЕ ЛИ, ТЕ ИЗНАСИЛВАТ 12-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ЗА 5-И ПОРЕДЕН ПЪТ!”...
 

-10 МАРТ 1945. ЛАУЕНБУРГ: В ТАЗИ НОЩ ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИТЕ ИЗНАСИЛВАТ МАСОВО ГЕРМАНКИ ПО 45 ДУШИ, ДОРИ ВЗВОД НА ЖЕНА... ДЕСЕТКИ ЖЕНИ ПРОСТО УМИРАТ СЛЕД ТОВА. И ТАКА ПО УЛИЦИТЕ ПРЕД БЛИЗКИТЕ СИ И ПРЕД ОЧИТЕ ИМ... СЛЕД ТАЗИ НОЩ НА СУТРИНТА 600 ГЕРМАНЦИ, ТЕХНИ РОДНИНИ СЕ САМОУБИВАТ СЛЕД ВИДЯНОТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ОТ ДЕЦАТА ИМ НА ТЕЗИ ЖЕНИ И МАЙКИ...
 

СЕЛЦЕ БЕРВАЛДЕ: ФРАУ М.Х. НЕ ИСКА ИМЕТО И ДА СЕ ЗНАЕ. В ХАМБАР БИВА ОБЕСЕНА СЕСТРА Й, МЪЖЪТ НА СЕСТРА Й И ЗАДУШЕНИ В СЛАМАТА ДВЕТЕ ИМ ДЕЦА. ТЯ ОТ ПОБОЙ С ПРИКЛАДИ ГУБИ СЪЗНАНИЕ И ТОВА Я СПАСЯВА... СВЕСТЯВА СЕ, ВИЖДА ТРУПОВЕТЕ И ОТИВА КЪМ РЕКАТА ДА СЕ САМОУБИЕ... ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКИ ОФИЦЕР Я ХВАЩА ЗА КОСАТА И ИЗВЛИЧА ОТ ВОДАТА, НО НЕ ЗА ДА Я СПАСИ, А ЗА ДА Я ...НЯКОЛКО ДНИ ТАКА, А ПОСЛЕ МУ ОМРЪЗНАЛО И Я ДАВА НА ПОДЧИНЕНИТЕ СИ...
 

УЧИТЕЛ ОТО ФРИЧ НА КОРАБ „КАРЛСРУЕ” Е С ТРИМАТА СИ ВНУЦИ, ЖЕНА СИ И ДЪЩЕРЯ СИ...ЧЕРВЕНА ПОДВОДНИЦА ТОРПИЛИРА КОРАБА, ДАВЯТ СЕ МАСОВО... ТОЙ СЕ СПАСЯВА, ИЗМЪКВАТ ГО МОРЯЦИ ОТ ДРУГ КОРАБ... ТОВА Е КРАЯ ЗА ЖЕНА МУ, ДЪЩЕРЯ МУ И ДВАМА МУ ВНУЦИ... ТРЕТИЯТ Е НАМЕРЕН В ТРЮМА, ЗАВИТ В ОДЕАЛЦЕ ОТ СЪЩИТЕ ТИЯ МОРЯЦИ СПАСЕН... ДЕТЕТО Е БИЛО НА 2,5 ГОДИНКИ, БЕБЕ И МОРЯЦИТЕ КАЗВАТ, ЧЕ СЕ Е ДЪРЖАЛО С ДВЕ ВКОПЧЕНИ РЪЦЕ, УДИВИТЕЛНО ЗДРАВО И ДОБРЕ НА НЯКАКЪВ ОТКЪСНАТ ПЛОТ...
 

ФРАУ КЛАРА ЗАЙДЛЕР СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ДАНЦИГ(И ТОВА ЩЕ ПРЕВЕДА):”ЕДНА МЛАДА ЖЕНА С ДЕЦАТА СИ СЕ ЗАСИЛИ ДА СЕ СКРИЕ, БЯГАЙКИ КЪМ НЯКАКВА МАЗА,НО Я ХВАНА ЦЯЛА БАНДА (ЧЕРВЕНОАРМЕЙЦИ. ДЕЦАТА КРЕЩЯХА:”МАМА, МАМЕНЦЕ!” ТОГАВА ЕДИН РУСНАК УБИ ВСИЧКИТЕ ДЕЦА, ЗАСТРЕЛВАЙКИ ГИ. МАЙКАТА ПОСЛЕ МНОГОКРАТНО ИЗНАСИЛВАХА, СЛЕД КОЕТО БЕДРАТА Й БЯХА ЦЕЛИТЕ ПОДУТИ.ТЯ НЕ МОЖЕШЕ ВЕЧЕ ДА ХОДИ И ИЗПЪЛЗЯ КЪМ РЕКАТА ЗА ДА СЕ УДАВИ.”
 

-ДВАМА МАТРОСИ, ОЦЕЛЕЛИ ОТ „ВИЛХЕЛМ ГЮСТЛОВ” РАЗКАЗВАТ: „ЕДНА ЖЕНА, СПАСЕНА ОТ ТЯХ В СПАСИТЕЛНАТА ЛОДКА, ИДВАЙКИ В СВЯСТ КАТО В ОПИЯНЕНИЕ ИМ КАЗАЛА: -ПЪРВОТО Й ДЕТЕ ПРИ ТОРПИЛИРАНЕ НА КОРАБА БИЛО ЗАТРУПАНО ОТ ПАДАЩ БАГАЖ В КОРАБА... ВТОРОТО Й ДЕТЕ, ИЗЛИЗАЙКИ НА ПАЛУБАТА ГО ПОМИТА ИЗПАДНАЛАТА В ПАНИКА ОГРОМНА ТЪЛПА... ТРЕТОТО, НАЙ-МАЛКОТО, Е БИЛО В РЪЦЕТЕ Й... КОГАТО СКАЧА ВЪВ ВОДАТА. ГОЛЯМА ВЪЛНА ГО ИЗХВЪРЛЯ ОТ РЪЦЕТЕ Й В НОЩТА И ТЪМНАТА ВОДА... ЖЕНАТА РАЗКАЗАЛА ТОВА НА ДВАМАТА МАТРОСИ, ПОСТОЯЛА, ПОГЛЕДАЛА ПРАЗНО И МАЛКО СЛЕД ТОВА УМРЯЛА...
 

ЩЕ СПЕСТЯ РАЗКАЗА НА ФРАУ И.К. ОТ ГУМБИННЕН, БЕЖАНКА... КАК МИНАВА В ЗИМАТА И БУРЯ КИЛОМЕТРИ ПЕШ, КАК ГУБИ ВЪЗРАСТНИЯ СИ БАЩА - КАК РОВИ, ЗА ДА ПОГРЕБЕ БАЩА СИ ДО НЯКАКЪВ ПЪТ, А НЕ МОЖЕ, ЗАЩОТО Е ЛЕД И КАМЪК ЦЯЛАТА ЗЕМЯ... И ДА! КАК РАЖДА МЪРТВО ДЕТЕ С ПОМОЩТА НА ЕДИН ВОЕНЕН ДОКТОР...
 

-ЩЕ СПЕСТЯ И КАК НА ЕДНА ГАРА ГЕРМАНСКИ СВЕЩЕНИК ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕ МОЛИТВА ЗА 30 ДЕЦА ПРОСТО ЗАМРЪЗНАЛИ ПО ПЪТЯ В ОТКРИТИ ВАГОНИ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1944-1945...ВЛАКА НАМАЛИЛ, НО НЕ СПРЯЛ, ЗА ДА БЯГАТ ХОРАТА ОТ ИДВАЩИТЕ И ЧУВАЩИ СЕ НАЗАД ЧЕРВЕНИ ТАНКОВЕ, А ДЕЦАТА В ДВИЖЕНИЕ СА БИЛИ...ИЗХВЪРЛЕНИ ДА КАЖА ТАКА...ТА ИМАЛО ЛИ Е КОЙ ДА ГИ ПОГРЕБЕ, САМ СВЕЩЕНИКА САМО МОЛИТВА Е ПРОЧЕЛ...
 

ГРАД РЬОСЕЛ, 29ЯНУАРИ1945, ФРАУ Е.С. РАЗКАЗВА КАК ЖЕНИ И СТАРЦИ СА СЕ МОЛИЛИ „О БОЖЕ МОЙ, ДАЙ НИ ДА УМРЕМ!” СЛЕД ПЪРВИТЕ ИЗНАСИЛВАНИЯ ХОРАТА СА БИЛИ ДЪРЖАНИ НАБЛЪСКАНИ ЗАЕДНО. ВЛИЗА ЧЕРВЕНОАРМЕЕЦ И СИ „ИЗБИРА” БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДЕН ЛИ Е, НОЩ ЛИ Е... ФРАУ Е.С. РАЗКАЗВА КАК СЛЕД ПЪРВАТА НОЩ ОЩЕ НЕИЗНАСИЛЕНИ МЛАДИ МОМИЧЕТА СА СЕ САМОУБИЛИ, ЗА ДА НЕ ПОПАДНАТ В РЪЦЕТЕ НА ЖИВОТНИТЕ ЧЕРВЕНИ... СЪС СТЪКЛА СА СЕ САМОУБИВАЛИ, УМРАЙКИ В СТРАШНИ МЪКИ И ГЪРЧОВЕ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ СТЪКЛОТО НЕ Е ВЛИЗАЛО ТОЛКОВА НАВЪТРЕ В КОРЕМА ИЛИ ГРЪДТА...
 

ФРАУ ЙОЗЕФИНА ШЛАЙТЕР РАЗКАЗВА КАК ЕДНО МОМИЧЕНЦЕ, ВНУЧКА СЕ Е МОЛИЛА НА СТАРИЯ СИ ДЯДО ДА Я УБИЕ НЯКАК ИЛИ ЗАДУШИ СЛЕД КАТО НА ТОВА ВЕЧЕ НЕ-ДЕТЕ, А НАСИЛА СТАНАЛО „ЖЕНА”, СА СЕ ИЗРЕДИЛИ ОНИЯ, ЖИВОТНИ ЛИ, (ДА НЕ ОБИЖДАМ ЖИВОТНИТЕ, НЕ) НЕ ЗНАМ КАКВИ...
 

НЕММЕРСДОРФ: НАЙ-МАЛКАТА ИЗНАСИЛЕНА И УБИТА СЛЕД ТОВА Е БИЛА...НА КОЛКО? А?... НА КОЛКО?... НА 8 Г. И ТОВА МЕЖДУНАРОДНА КОМИСИЯ ОТ МЕДИЦИ ГО Е УСТАНОВИЛА... А НАЙ-ВЪЗРАСТНАТА - НА КОЛКО?... НА 84Г...
 

-МОГА ДА ПИША ЗА РАЗСТРЕЛ С КАРТЕЧ, ЗА ГРАНАТИ ХВЪРЛЕНИ В ЦЪРКВА С ХОРА, ЗА ЗАПАЛЕН ГЕРМАНСКИ МЪЖЕ СЛАВА НА БОГ ПОНЕ НЕ ЖЕНИ, ЗА ТОВА КАК ЧЕРВЕНИТЕ ВКАРВАТ ТЕЛЕФОННА НА СЛУШАЛКА НА ЖЕНА ЕДИ-КЪДЕ СИ...ПОСЛЕ ЩИК ПАК ТАМ... ЗА КАКВО ЛИ НЕ... НО ЩЕ СПРА...
 

КАК НАПИСАХ ДОТУК ВСИЧКО ТОВА ЛИ - СЪС СТУДЕНИ РЪЦЕ ЕДВА, ЕДВА. И СЕГА СЪМ НЕ УМОРЕН, А СКАПАН. НЯМАМ ДУМИ.
 

СЛЕДВАЩИЯТ ПЪТ НЕ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ ТИЯ ОТ ИЗТОК СА АРМИЯ...НЕ!... АРМИЯ ОТ ИЗНАСИЛВАЧИ - ТОВА ДА!!!!!!!!!!

ТОВА БЕШЕ ОТ КНИГАТА:
DIE FLUCHTLINGE
(Die Vertreibung der Deutschen im Osten)
ot Gunter Boddeker 1980 Herbig Verlag...
 

Тая книга ми е сега в ръцете. От нея набрах, каквото можах... тя е 400 стр... Аз набрах това, за което имах сърце, за повече не мога...
 

ЕТО ТОВА Е ИЗТОКА ПОНЯКОГА, АЗ ЗНАМ...
 

Назад