Източник: http://luba4ko.wordpress.com/2009/09/12/74758500/
Червеноармейците насилваха колективно жените. На една жена се падаха по девет, десет, до дванадесет войника. Руснаците не гледаха и колко възрастна е жената. Например: младо момиче, майка й и баба й стават жертва на групово изнасилване в своя дом в покрайнините на Берлин…съветската човеконенавистна пропаганда, която умишлено подстрекаваше към насилвания и убийства пропагандираше това дори и за малолетните германски деца. Същите тези, които вършат това преписват на германците жестоки грехове, които не са верни (като човешкия сапун – един безпочвен мит, пуснат от съветската пропагандна машина и опроверган от десетки учени например), за да прикрият собствените си – като избиването на офицерите в Катинската гора.
Евреинът на име Иля Еренбург в едно от своите обръщения към съветската войска казва:
„Убивайте! Убивайте! В германската раса няма нищо друго освен зло; нито сред тези, които вече живеят, или между плода (неродените бел. ред.), само зло! Следвайте завета на другаря Сталин. Унищожете фашистките зверове веднъж завинаги. Унижете и стъпчете гордостта и честта на германските жени. Третирайте ги като своя законна плячка. Убивайте! Неустоимо движете напред, храбри бойци на Червената Армия.“
Нещо повече: Иля Еренбург с гордост се хвалил, че са избити приблизително 2,000 000 (два милиона) деца от червено армейците следвали тези зверски заповеди в името на другаря Сталин и Съветския Съюз. От изнасилване били застрашени, а и наранени, дори 12-годишни тийнейджърки. Урсула фон Кардорф е чула история за един млад аристократ, който щом узнал, че възлюбената му била изнасилена пет пъти от пет различни руски войника, прекратил всякакви отношения с нея. „Всички жени бяха изнасилени – пише Волф – никой берлинчанин не остана и с ръчен часовник“.
По оценка на две от най-големите берлински болнични заведения, числото на жертвите на изнасилвания от съветски войници се колебае от 95, 000 до 134, 000 жени. Един доктор направил сметка, че в Берлин били изнасилени приблизително 130 хиляди жени. Бруталните групови самоубийства довели да самоубийството на поне 40,000 от тях. Броят на смъртните случаи в Източна Германия е много по-голям, ако се отчетат един милион и четири хиляди изнасилени жени източна Прусия, Померания и Силезия. В цялостен мащаб (цяла Германия) можем да заключим, че са били изнасилени приблизително 2 милиона жени, много от които многократно унижени и насилвани!
За повечето червеноармейци изнасилването на германки станало неотменно и продължително радостно веселие. Млад съветски инженер, влюбил се в една 18-годишна германка чул история от нея как в нощта на 1 май офицер от Червената Армия я изнасилил. Той пъхнал дулото на пистолета си в устата й, за да бъде сигурен, че тя няма й да си помисли да се съпротивлява.
Германските жени скоро осъзнали, че вечерно време, или както те го нарекли „часовете на нещастието“ по градските улици не е препоръчително изобщо да се мяркат. Те стават затворнички и пленнички в собствената си родина, страхувайки се да не бъдат осакатени, убити и изнасилени от червеноармейските вечно-пияни гадове. Единственото време, в което жените излизали вън от домовете си било, рано сутрин, когато руските войници спали дълбоко след поредната си пиянска вечер, така че било значително по-безопасно за тях.
Ема Корн – жертва на зверско изнасилване разказва преживяното:
„Части на Червената Армия дойдоха в града ни на 3-ти февруари. Когато съветските войници слязоха в мазето, където се криеше цивилното население опряха автоматите си в мен и още две жени. Казаха ми да лапна дулото на автомата и след това ме изнасилиха дванадесет руснака. Другите войници изнасилиха останалите две жени. През нощта в мазето дойдоха още 6 мъртво-пияни войника и изнасилиха всички жени до една. На 5 февруари дойдоха 3 войника, а на 6 февруари – 8 пияни войника, които освен, че ни изнасилиха, но и ни биха.“
Друг свидетел разказва как в една нощ видял как млада германка тичала по улицата, бягайки от двама пияни руски танкиста и крещяла „Страх ме е! Света Мария, страх ме е!“. За тези изнасилвания, за тези зверства и геноцид над германските жени в съветско време било забранено да се пише и говори. Днес обаче знаем как руснаците са влизали в болниците и са изнасилвали всички жени, включително бременните майки, а след това са ги убивали, заедно с плода в корема им, попречвайки им да дадат живот на още един ариец, който тотално ги превъзхожда, както физически, по ген и по дух. Руснаците мразят германците, тъй като самите те осъзнават, че са по-нисши и че германеца ги превъзхожда напълно. И до днес руски ветерани от войната отказват да говорят за тези си зверщини, което не трябва да ни изненадва.
Имало обаче малки изключения на руснаци, които не искали да изнасилват германките и да ги измъчват, бият и всячески тормозят. Те обаче не били считани за „достойни“ от другарите си и често били пращани в конц. лагери като Гулаг, понеже били един вид „предатели“.
Драги български читатели, на подобен зверски духовен и физически геноцид и мъчение бе подложена и българската жена, когато Червената Армия навлезе и окупира България след 9.IX.1944 г. Една окупация – която 45г. ни бе представяна като мирно влизане на един уж „братски народ“. Мирно влизане, което доведе до хиляди грабежи, убийства, изнасилвания и всякакви престъпления срещу българския народ.
Изготвил: Любомир Болгар,
12 септември, 2009
