Социалната политика в Третия Райх

1. Социални осигуровки

Германските социални осигуровки обхващат осигуровки за болест, злополука, безработица и пенсия Вън от това, понастоящем се изготвя проекта за една обща осигуровка за старини на цялото население.

Осигуровката по болест е въведена в 1883 год. Учрежденията, които извършват тази осигуровка са 4 500 автономни болнични каси (местни, околийски, каси при предприятията, минни и морски болнични каси). Задължително осигурени са всички работници и онези служещи, чиито годишен доход не надхвърля 3 600 Р.М. Болничните каси гарантират свободен лекарски преглед, лекарства и лечебни средства, болнични грижи болнични пари, седмична помощ, семейни помощ и помощ в случаи на смърт. От вноските, които са определени според размера на заплатата, работодателят плаща 1/3-та осигуреният – 2/3^-ти.

През 1937 год. приходите от всички болнични каси възлизаха на 1 644.3 милиона Р.М.

Осигуровката в случай на злополука съществува от 1884 год. Осигурители са главно автономни професионални кооперации, държавата, Националсоциалистическата германска работническа партия и общините. Тези места, които поемат осигурителния риск, са длъжни да предпазват от злополука. Задължително осигурени са работниците, служещите, чираците, калфите на всички предприятия, в които съществува опасност от злополука, както и всички други споменати в закона лица. Помощите се състоят в преглеждане на болни, грижи за занаята, пенсия, болнични пари, дневни пари, семейна помощ за времето докато липсва работоспособността на члена от семейството, пари за погребение и пенсия за наследниците на починалия. Средствата се сбират от работодателите, съобразно с големината на техните предприятия.

През 1937 г. приходите възлизаха на 418,3 мил. Р. М

                                    От тях вноски.............390,7 мил. Р. М

                                    Разходите възлизаха на...367,1 мил. Р. М

                                    Имущества..................462,5 мил. Р. М

Осигуровката за пенсия обхваща три клона: инвалидна осигуровка за работници (основана 1889 год.), за служещите (основана 1911 год.) и осигуровката за рудокопачите, работниците и служещите при мините (произхожда от осигуровката на рудокопачите от Средните векове). Задължително осигурени са всички работници и онези служещи, чийто месечен доход не е по висок от 600 Р. М. Без да бъде задължително, всеки германски държавен поданик, в страната или вън от нея, може да се осигури. Помощите еж: инвалидна пенсия при загубване на работоспособността, пенсия за старост (след 65 год.), пенсия за оставените наследници, помощи при женитба за осигурени жени и лечение. Вноските са определени според размера на надницата или заплатата и се внасят: половината от работодателя и половината от работника.

Държавата плаща известни суми и поема върху себе си гаранцията за всички осигурителни задължения.

Също така и самостоятелните занаятчии са задължени от 1 януари 1939 год. да бъдат осигурени. Правото на избор, към кое осигурително дружество ще се осигурят, е техно право. (Професионална или частна осигуровка).

Осигуровката в случай на безработица се въведе в 1927 год. Тази осигуровка се смета задължителна за всички работници и служещи, чиито месечен доход не надхвърля 600 Р. М. Свободни са от тази осигуровка заетите в земеделието, горското стопанство, вътрешното риболовство, всички домашни прислужници и чираци. Помощта за осигуровката против безработица се плаща незабавно, т. е още от първия ден настъпилата безработица, не по желание, разбира се, и за неопределено време. От започването на войната могат вече да получават помощ за безработица и лица, които не са осигурени. Размерът на помощта се определя според класирането на заплатата или надницата. Вноските се носят половината от работодателя и половината от работника. Тъй като безработицата от няколко години е почти премахната, средствата на осигуровката против безработица се употребяват за подобрение на помощите при осигуровката за пенсия, отчасти за гарантиране на заеми за сключване на бракове и помощи за деца, и, отчасти, за други социални задачи.

2. Заеми за женитби и помощи за деца

За поощряване на браковете Райхът отпуска заеми до 1000 Р. М. на кандидати  за брак, които са подали заявление за създаване на семейство. Този заем е безлихвен. Заемът има предназначение за обзавеждане на дома. Той се плаща на месечни вноски по 1% от цялата сума. При раждането на всяко дете опрощава се по ¹/₄ от заема. До края на декември 1940 год. са раздадени такива заеми на една обща сума от 1,02577 милиона Р. М.

Освен съпружеските заеми селското население получава от 1938 год. още и едни особени заеми и допълнителни помощи за обзавеждане. До края на декември 1940 год. са изплатени 106 522 броя заеми за обзавеждане и 31 336 такива като допълнителни помощи за същата цел на сума 81,77 милиона Р. М. Семействата с повече деца получават от държавата постоянни помощи за деца, ако техният годишен доход не е по-висок от 8,000 Р. М. Помощите за деца не се връщат обратно. Те са предвидени за балансиране на семейните разходи и се дават въз основа на социални и политически съображения. Тези помощи влизат по 10 Р. М. месечно за третото и четвъртото дете и по 20 Р. М. за всяко друго дете по-нататък.

Числото на постоянните помощи за деца възлиза:

През 1936/37 год. кръгло на...... 300 000

През 1937/38 год. кръгло на...... 500 000

През 1938/39  год. кръгло на......2 500 000

През 12.1940 год. кръгло на........2 841 650

Общата сума, която е изплатена от м. август 1936 год. до края на декември 1940 като постоянни помощи за деца, възлиза на 1 081,94 милиона Р. М.

От 1 януари 1941 год. помощите за деца са значително увеличени. Числото на правоимащите деца е приблизително 5 милиона и годишната сума на постоянните помощи за деца възлиза на около 600 милиона Р. М. годишно, която сума се постоянно увеличава.

Освен тези постоянни помощи за деца от 1935 год. се плащат още и единични такива, а от 1938 год. и помощи за образование, които също така не се връщат обратно. От октомври 1935 год. до края на декември 1940 год. са изплатени общо 1 099 479 еднократни помощи за деца на обща сума 322 330 милиона Р. М. От април 1938 год. до края на декември 194 год. са одобрени всичко 289 214 случаи на помощи за образование на една обща сума от 49 100 милиона Р. М.

3. Зимна помощ

Делото на германската зимна помощ бе създадено през 1933 год. от Фюрера. То има за задача в „борба против глада и студа" да даде на нуждаещите се граждани, покрай държавните и общинските грижи достатъчно стопанска помощ. Делото на зимната помощ е израз на германската народностна общност Това дело е изградено върху принципа на доброволната жертва и готовност. Средствата се сбират по желание от всеки или пък чрез продажба на разни значки и пр. Особено значение имат ония жертви, които се правят в известни неделни дни, когато всеки доброволно се отказва от едно ядене в полза на това дело. (Тази неделя се казва неделя на жертвата). В тази неделя всички германци в домовете си или в гостилниците ядат само едно ядене, приготвено обикновено в една тенджера за всички. Спестените по тоя начин разноски се дават за зимната помощ.

Сбраните средства се раздават под формата на предмети, хранителни продукти, въглища, дрехи и др. или пък под формата на чекове.

Приходите от пожертвуванията възлизат:

4. Помощ „Майка и дете"

Помощното дело „Майка и дете" е създадено през 1934 год. като рожба на Националсоциалистическата благотворителност. Неговата задача е да се грижи за всички здрави и нуждаещи се семейства, особено за майките и децата. Особени благотворителни сдружения, основани в всички общини, дават семейни помощи, жилищни помощи и др.; пращат майките и родилките в почивни станции; децата се изпращат от градовете в селата на почивка; води се борба против смъртността между бозайничетата чрез практически помощни мерки от всякакъв вид и чрез подготовката на майките. Тази детска смъртност от 7,7 % през 1933 год. бе намалена на 6% пред 1939 год. За помощното дело „Майка и дете'" от 1935 до 1940 год. са поставени на разположение.60 милиона Р. М. от средствата на зимната помощ. (От тях само през 1939/40 год. 343 милиона Р.М.) На края на 1939 г. броя на ангажираните хора в това дело възлизаше на 25 000 платени и почти 3 000 почетни жени - служителки; от тях – 1 600 народни гледачки, 500 млади ръководителки и 7 600 забавачки в забавачниците. До 1939 год. бяха препратени на курорт в почивни станции 2 000 000 деца и повече от 800 000 нуждаещи се от лечение такива бяха подслонени в домовете на Националсоциалистическата благотворителност.

5. Жилищно и заселническо дело

В пределите на стария Райх имаше в началото на 1939 год. кръгло 18,1 милиона жилища. От тях 8,6 милиона се падаха на малките жилища (48%) с една до три стаи (включително и кухнята). От 18,1 милиона жилища 13,4 милиона или 74%, бяха построени преди края на световната война (старостроени квартири) и 4,7 милиона или 26%- новостроени квартири, които бяха построени след световната война. През 1938 год. бяха построени кръгло 306 000 жилища с един капитал от кръгло 2 милиарда Р. М.

Жилищното строителство, след световната война, се намираше изключително в ръцете на частни строители и частни строителни предприятия. Днес, обаче, особено в градовете, се строят много жилища от обществени строителни предприятия, обществени, публично правни тела и учреждения.

След стабилизиране на валутата (1924 год.) липсата на жилища (вследствие на войната) изискваше високи строителни разноски и високи лихви за капиталите, за да можеше държавата да даде една помощ за жилищното строителство. Само през годините от 1924 до 1931 бяха поставени на разположение кръгло 5 милиарда Р. М. за олихвяване на изостаналите ипотеки, които суми дойдоха вследствие на оправдано наложените данъци върху притежателите на сградите, за уравнение на печалбите от инфлацията. Освен това, по-нататък бяха добавени от общините, областите и др. обществени средства общо 3 милиарда Р. М. за жилищно строителство.

Тогава приблизително половината от това финансиране бе оспорвано от обществото.

Националсоциалистическата държава изразходва също така значителни средства за жилищното и преселническото дело. Тя го насърчи в три съществени форми:

1.Образуване на ново германско селячество (селски преселвания) и строеж на селски работнически къщи.

2.Строеж на „малки заселвания" - това са заселвания върху малки парчета земя, които служат на малоимотните да добият допълнителни доходи за издръжка на живота им.

3. Строеж на така наречените „народни жилища". Това са просто обзаведени наемни жилища в едноетажни или двуетажни постройки, които се отдават при низки наеми.

В рамките на тези насърчителни мероприятия Райхът дава, вън от намаляването на данъците, още и заеми, безлихвени или с малки лихви. При строежа на селски жилища за преселници насърчението за заселване отива още по-нататък. Тук се дават също така добавки. Райхът обръща особено внимание на това, щото покрай обществените средства, да бъдат използувани в голям обем и средствата на свободния паричен пазар, както и средствата на частните строители. Заради това държавата поема гаранциите по изостаналите ипотеки.

Спекулацията с земята е забранена. В случай на нужда, земята, която е предназначена да носи строеж, може да се отнеме срещу заплащане. В последните години германското жилищно строителство се усилва все повече и повече. Постройката на обширни и удобни жилища за германските работници, срещу един поносим наем, представлява една от най-важните задачи на германското жилищно строителство. Декретът на Фюрера от 15 ноември 1940 г. е от основно значение за бъдещите строителни задачи на Райха след войната. С разрешението на въпроса за жилищното строителство е натоварен държавният организатор на Националсоциалистическата германска работническа партия, Д-р Лай, като държавен комисар за Социалното жилищно строителство Наемите, както и другите тежести, които ще поеме един работник с едно ново жилище, требва да отговарят на изискванията за един здрав живот на многочислени семейства и да отговарят на доходите на широките слоеве от населението. За постигане на целта, в това направление са поставени държавни средства на разположение.

Жилищното и заселническото строителство за следващите години е подредено чрез общото планиране на страната, което има за цел едно смислено използуване на германското пространство.

6. Стопански и социален подем

От средата на миналия век до днес Германия се развива стопански като една индустриална страна, но, въпреки това, запазва едно значително земеделие. От доходите на индустрията и занаятите, понастоящем, живеят кръгло 2/5 от германския народ; от земеделието и горското стопанство - едва 1/5; от търговията - не напълно 1/6; и около 1/10 - от обществените служби и частните професии. към това идват хората без професии. Това са главно рентиерите, пенсионерите и такива, които живеят от благотворителни имущества или се поддържат от техни близки. Всички тия хора съставляват 13% от общото население. Най-после, има и 1,6 милиона хора, повечето жени, които живеят от домашна къщна служба.

Развитието в професионалната структура на германския народ, от 80-те години на миналия век, показва следните особени белези:

Разпределение на населението по стопански отрасли в

процент (само в стария Райх)

Участието на населението в земеделското и горско стопанство до сега постоянно е намалявало. Това се дължи отчасти на увеличаващата се продуктивност на земеделския труд (машини и изкуствено торене), който дава възможност една и съща площ да се обработва от по-малко хора; отчасти, обаче, това се дължи на напускането на земеделското стопанство и земята и възприемането на градските занаяти. От 1933 г. насам се полагат грижи за спиране това неблагоприятно развитие, защото за народа и стопанството е от жизнено значение запазване на селячеството. Индустрията и занаятите, въпреки тяхната бърза експанзия, имат нужда от работни сили, но покачването им не е така силно, в сравнение прираста на населението, както се наблюдава в търговията и съобщенията и в последно време в държавните и обществени и частни служби. Тук търговията си пробива път като самостоятелен занаят. Изграждането на съобщителното дело, постоянното нарастване на държавното стопанство и увеличаващото се благосъстояние позволяват, щото една голяма част от народа да навлиза в производство, което не служи непосредствено за покриване нуждите на живота (напр. хранителното, жилищното дело и нуждата за обличане).

Увеличението, пък, в групата самостоятелни без занаят, т. е. рентиери, пенсионери и пр., се дължи на обстоятелството, че през течение на десетилетията се е създало делото на народната осигуровка, а от друга страна - на остаряването на една част от народа.

Според социалното положение, германският народ се разделя както следва:

Повече от половината на трудещото се население принадлежи на работническото население. Чиновниците и служещите съставляват 1/5 част. Приблизително 1/6 част от германския народ принадлежи към слоя на самостоятелните.

Социалното разпределение на германския народ от

1882 г. в проценти (само в стария Райх).

Както стопанското разчленение, така и социалната структура на Германия се е силно променила в течение на десетилетията. Понастоящем изпъват следващите тенденции:

Слоят на самостоятелните намалява; слоят на работниците се увеличава, макар отчасти и много бавно. В замяна на това, по-чувствително е увеличението на чиновниците и служещите. Тяхното значение се е увеличило в последните шест десетилетия три пъти. Върху социалната структура на Германия остават да тежат и концентрацията в производството и нарастващото значение на търговията и кредитното дело и обществените осигуровки и т. н., както и на съобщителното дело, където административната дейност добива все по-голямо значение, както в частното, така и в държавното стопанство.

7. Приложение на труда

В средата на 1938 г., в Германия (стара) имаше 22,29 милиона работници и служещи. Числото на работниците възлизаше на 18.05 милиона, а това на служещите – 4,24 милиона. 31% от работниците и 40% от служещите бяха жени. Покрай работниците и служещите, 1,6 милиона души бяха чиновници.

В началото на 1933 г., в Германия имаше около 7 милиона души безработни работници и служещи. Повече от 1/3 от всички работници и чиновници тогава требваше да прекарват дните си в един дълъг празник. Една от първите цели на националсоциалистическото правителство бе премахването на безработицата. Две особени делови програми и особено строежът на държавните автомобилни шосета, които имаха за задача да съживят стопанската деятелност на страната, в късо време намалиха числото на безработните. През есента на 1935 г. бяха на лице само 1.7 милиона безработни; през есента на 1937 г. - само 496 000 регистрирани безработни. Непосредствено преди избухването на войната числото на безработните бе 34 000 (включително Австрия и Судетската област, където отпреди съществуваха 62 000 безработни). Касаеше се, при това, само за такива, които са безработни за късо време или са с ограничена работоспособност. На мястото на безработицата изникна нуждата от работна ръка, която се чувствуваше все повече и повече.

Ако безработицата можа така бързо да бъде отстранена, това се дължи на това, че от 1935 г. картината на германското стопанство, под въздействието на въоръженията, добиваше все по-определен вид. Задачата на втория четиригодишен план бе да направи Германия, по възможност, независима от най-важните сурови материали из чужбина и тая задача зае толкова работни ръце, че едно грижливо ръководство требваше да поеме и този така важен сектор от стопанството.

Планомерното направляване на трудовите сили става чрез подчинените на министъра на труда областни трудови бюра и работническите служби, които дават сведения по всички въпроси от кой и да е бранш. Тези бюра и служби, като имат пред вид държавните интереси (борба против емигрирането в чужбина, снабдяването на предприятията с работна ръка и т. н.), осигуриха една система от предписания, която бе така изградена до започването на войната, че съобщение за уволняване или спиране на работа можеше да става само с съгласието на трудовите бюра. Работническите служби, обаче, не се ограничават само с ръководството на съществуващите работни сили, но, чрез редица мерки, те се грижат да набавят и допълнителни работни сили.

Непродуктивните предприятия подлежат на ликвидиране, а на персонала се дава възможност за продуктивна работа. Трудовите бюра се грижат по-нататък да се даде препитание на всички, които нямат определено занятие. В болшинството си това са жени. Същите бюра полагат голямо старание в процеса за промяната в занаята, в което, впрочем, взима живо участие и Работническият фронт, както и големите предприятия. Тези бюра използуват най-добре служебните си задължения така, щото всеки немец да заема работа и при това на най-подходящото и най-необходимото място. По тоя начин се постигнаха големи икономии. Още по средата на 1938 год., когато се започна строежа на линията Зигфрид, за пръв път трудът стана задължителен и до средата на 1940 год. (значи далеч след започването на войната) 1,75 милиона работници бяха настанени временно на задължителна работа. Само през време на войната 900 000 души бяха служебно задължени и настанени на работа. Понастоящем само 500 000 души са служебно задължени като работници.

За да бъде по начало правилно ръководено настаняването на работа, на трудовите бюра е предоставено изключителното право за даване на свети, относно занаята и сведения за научните учреждения. По този начин трудовите бюра бдят върху действията на всеки занаят и върху правилното разпределение на прираста на всеки отделен занаят.

Назад