Младежките националистически организации в България (1934-1944)

Източник: http://bg.altermedia.info/?p=4170

Сред голяма част от българското общество и научни среди съществува мнението, че поражението през 1918 г. води до крах на национализма в България. Това твърдение до голяма степен е мит. То е вярно, само ако се приеме, че преди Войните за Национално Обединение национализмът е бил господстващата политическа идеология в страната. В такъв смисъл силното влияние на левите идеологии, в лицето на земеделци[1] и болшевики, след поражението, наистина може да се приеме за отстъпление на националистическите идеи.

Напротив, сключването на Ньойския мирен договор, партизанството, пораженството обхванало някои слоеве от българското общество, както и възходът на противонародностните болшевишки идеи (основани на класовата борба) и управлението на земеделци (дружбашите), които на свой ред издигат своя версия на класовата борба – съсловната[2], служи като катализатор за обособяването на националистическите елементи в собствени организации. Горепосочените причини, практически остават валидни през целия период между двете световни войни и са непрекъснат дразнител за националистическите организации. Първите организации с националистическа насоченост, макар все още неполитически, действат още от края на Голямата война. От една страна, това са организациите на войните от запаса - Съюзът на запасните офицери (СЗО) и Съюзът на запасните подофицери (СЗПО). Те са практически неизчерпаем източник на кадри за всички националистически организации в междувоенния период. Въпреки че там има хора с най-различна политическа ориентация (по правило без земеделска и комунистическа), всяка армия по принцип е генератор на национализъм. Именно хора от тези организации оказват неоценима помощ при установяването на реда в страната след преврата на 9 юни 1923 г.
Друг подобен източник, въпреки различния си произход, са организациите на българите от откъснатите територии и изселниците от тях. От всяка българска земя има поне по една организация, с такава насоченост – от Македония, от Добруджа, от Тракия, от Западните покрайнини.

През периода 1923-25 г. се образуват първите две сериозни организации с политическа насоченост. Първи е Българският Народен Съюз „Кубрат” (БНСК), образуван през 1923 г. (официално, а иначе през 1922 г. ). Той е създаден като бойна организация на офицери-ветерани от войните, които трябва да защитават реда през тези смутни години от българската история. Особено активно участват в потушаването на септемврийските събития (така са били наричани тогава) от 1923 г. Сред основателите на организацията са генерал Вл. Вазов, героят от Дойранските боеве, генерал Г. Тодоров, последният главнокомандващ на Българската войска през войната (след като генерал Никола Жеков поради болест вече не е в състояние да заема тази длъжност) и генерал Б. Сирманов. Тази организация е националистическа, макар и не точно политическа. В нея са участвали членове на всички „партии на реда”, т.е. на Демократичния Сговор. Допускало се е членството на лица с небългарски произход, макар да им се е отреждало място по периферията. Доста от членовете са били масони. Основните и характеристики са: военна, родолюбива, антипартийна, монархическа. Макар да не успява да постигне голямо влияние, нейното значение за българския национализъм е безспорно.

Другата подобна организация е Съюзът „Българска Родна Защита” (СБРЗ). Той е образуван между 1923 и 1925 г. Това е най-голямата националистическа организация през периода между двете световни войни (обхваща до 100 хиляди членове по едно и също време). Тя оказва огромно влияние върху националистическите организации, които се създават и развиват през 30-те и 40-те години. Като идейна насоченост и характер притежава чертите, вече отбелязани за БНСК. Естествено има някои отлики. В идеен аспект, разликата се състои в отношението към масоните и малцинствата и особено евреите. СБРЗ не ги допуска в своите редици и води пропаганда срещу тяхното участие в обществения живот на страната. Основанието за това е, че те не могат да бъдат истински членове на народностната общност. Едните поради своя произход, а другите поради масонската клетва, която полагат. По отношение на самото устройство на организациите също има различия. И двете организации са йерархични, тъй като са военни, но в СБРЗ много повече се набляга на култа към личността на водача, който за тях почти през цялото време е ген. Иван Шкойнов. Освен това „Родна защита” е отворена и към хора, които не произлизат от военните среди.

Знамето на СБРЗ е черно, със златен лъв в центъра. Над него, в дъгообразна форма пише:”България над всичко”, „Всичко за България”. Двете са разделени от свастика. Под лъва има букви ”РЗ” за „Родна Защита”. Присъствието на свастиката е озадачаващо. Предполага се, че е заемка от Националсоциалистите в Германия, тъй като по това време (20-те години) в България все още няма изследвания на този символ и неговото използване от българите. Такива се появяват чак през 30-те години и се свързват с дейността на историческото дружество „Българска Орда” около индустриалеца Димитър Съсълов. В същото време е факт, че националсоциализма отстъпва по влияние на фашизма, в България и цяла Европа, чак до идването на Хитлер на власт в Германия през 1933 г. Възможно е присъствието на свастиката да е свързано с използването на символа от подобните на СБРЗ организации в Германия (свастиката се използва не само от Националсоциалистите – заслугата за нейното популяризиране е по-скоро на многобройните Freikorps, които я употребяват, а „Родна защита” прилича по-скоро на тях, отколкото на NSDAP) и откриване на неговото присъствие сред българското везмо.

Родозащитниците носят черна униформа. Поздравяват се с вдигната дясна ръка и думите „За България!”, като отговорът е „За нея ний живеем!”. Черната униформа и поздравът с ръка явно е заимстван от фашистите в Италия.
През 1928 г. се създава и организация от съвършено различен тип. Това е Всебългарският съюз „Отец Паисий” (ВСОП). Докато БНСК и СБРЗ са централизирани военизирани организации, които практически са плод на кадровия потенциал на Българската войска, ВСОП е творение на българската интелигенция. Организацията е по-скоро културно-просветна и демократична по своето устройство. Там са събрани едни от най-големите умове на тогавашна България. Целта им е защита и развитие на националното самосъзнание и култура. Плод на нейната дейност са огромен брой книги и други издания, посветени на националните въпроси. За тяхната дейност е показателен фактът, че мнозина нейни членове са били убити от комунистите след 1944г., въпреки че едва ли някой от тях някога е използвал оръжие, различно от писалката.

Тези три организации определят облика на българския национализъм през 20-ге години и се явяват предвестници на новата националистическа вълна от „третото поколение” (т.е. тези неучаствали във войните за Национално Обединение) през 30-те и 40-те години. Въпреки своята условност, вододелът между двата периода в историята на национализма през 1923-1944 г. Се явява превратът от 19 май 1934 г. Две от тези три организации практически не го преживяват, въпреки номиналното си съществуване и след това. Третата - ВСОП оцелява поради своята същност на елитарна обществена неполитическа формация, близка по идеи на превратаджиите и въобще висшите слоеве около двореца. СБРЗ и БНСК изчезват поради това, че изживяват своето време. Техният характер е доста сходен. Това са преди всичко боеви организации, които са в своя разцвет през „бурните години” между 1923 и 1928г., когато страната е на ръба и проявата на нерешителност в борбата с болшевишките елементи би означавало нейното пропадане. А организации, съставени от военни, още повече преминали през 6 години практически непрестанни военни действия (от 1912 г. до 1918г. ) имат именно тази решимост. Но към 1930 г. напрежението в страната спада и нуждата от тях е преминала. А те не са в състояние да реагират на променилата се обстановка. Те не успяват да се превърнат в политически организации и да предложат своя завършена политическа философия и идея за управление на страната. Тези организации, са носител на „идеологията” (до колкото може да се нарече така) на Българската войска. А задачата на армията е да защитава държавата, а не да я управлява. При това положение СБРЗ и БНСК търсят решение на своята идейна недостатъчност във фашистките идеи, които до голяма степен приемат (това важи особено за „Родна Защита”)[3]. Не бива обаче да се смята, че това обръщане към фашизма е самоцелно. Просто той изглежда идейно най-близък на тези организации. Носенето на униформи, ритуалната символика, маршовете, отричането на демокрацията, национализмът, антикомунизмът са неща естествени за всяко движение от такъв характер в Европа по това време. Все пак всички изброени неща са характерни за всяка една войска. Нима може да се говори, че някоя армия в света е демократична? А членската маса на СБРЗ и БНСК е била съставена от ветерани от фронта.

При това, преди да обвиняваме българските военизирани организации и техните европейски събратя, за неполитическите им действия, не бива да забравяме, че те действат в неполитическа среда. От 1918 г. до 1925г. (към 1925 г. напрежението вече намалява и спорадичните комунистически атентати са по-скоро израз на тяхното безсилие) Европа от Русия до Рейн е обхваната от революционен кипеж. Като гъби никнат болшевишки метежи. В Германия и Унгария са образувани комунистически републики. Полша и Прибалтийските държави, наскоро получили независимост, са нападнати от Червената армия. По това време идеята за световна социалистическа революция е в ход. А демократичните институции показват своята неспособност да се справят с комунистическата опасност дори в страни като Италия и Франция, които излизат победителки от Голямата война. В този исторически момент именно твърдото действие на военизираните организации на ветераните от фронта спасява Европа.

В началото на 30-те години, в България започва организационното преизграждане на национализма и стъпването му на нови основи. Макар доста различни от партиите и антипартийни по своята насоченост, новите организации имат много по-силен политически елемент от предходните. От грешките се вади поука. Идеологическата недостатъчност е до голяма степен преодоляна и в изданията от 30-те и 40-те години вече няма да срещнем толкова често директното позоваване на националсоциализма и фашизма, когато трябва да се предложи начин за действие. Новите националистически организации се постарават да не се ограничат само до защита на реда в държавата, а да предложат своя собствена идея за държавното управление.

Основните националистически фактори през периода 1934-1944 г. са три организации – Съюзът на Българските Национални Легиони (СБНЛ), Български Младежки Съюз „Отец Паисий” (БМСОП) и Ратници за Напредъка на Българщината (Р.Н.Б.). СБНЛ се заражда между 1925 и 1930г., когато студенти, членове на „Родна Защита” основават студентска корпорация „Цар Симеон”. Постепенно в рамките на организацията се създават множество младежки групи, наречени легиони. През 1930 г. се взема решение тежи младежки легиони да бъдат обособени н организация, различна от „Родна Защита”. Тя е учредена на 13 юли 1930 г. под името Съюз на Младежките Национални Легиони (СМНЛ). По-късно името се променя на СБНЛ. Интересното в случая е, че образуването на СМНЛ не е точно отцепване от „Родна Защита”. Изглежда организацията-майка не е имала нищо против това. В бъдеще тя оказва всестранна помощ на младежката организация. В същото време влиянието на СБРЗ върху Легиона винаги е било осезаемо, което се забелязва в голяма част от символиката му.

БМСОП води своето начало от ученическите групи, които се образуват в няколко софийски мъжки гимназии от родолюбиви ученици, които се опитват да се противопоставят на навлизането на комунистически идеи в училищата. По това време вече съществуват легионите, но бъдещите отец-паисиевци не одобряват методите на легионерите и по-точно склонността им да решават доста проблеми чрез сбивания с ремсистите. Тези гимназиални групи възникват приблизително по едно и също време и скоро установяват контакт една с друга. Тъй като чувстват най-близки до себе си ВСОП, през 1930 г. те се свързват с него и под покровителството му през 1932 г. се създава БМСОП.

Р.Н.Б. се създава най-късно – на 19юли 1936 г. В неговата основа стоят 5 души – проф. Асен Кантарджиев, Петър Габровски, Иван Гьошев, Климент Далкалъчев и Захари Стоилков.

Проф. Асен Кантарджиев е забележителна личност. Син на генерал Кантарджиев, самият той достига до чин полковник. По време на Войните за Национално обединение 4 пъти е награждаван с Медал за Храброст. Следва политически науки, право и агрономия в България и Германия. Специализира в САЩ, след като печели Рокфелерова стипендия. Има трудове по военно дело. Председател е на хор „Гусла”. Ректор е на агрономическия факултет на СУ. Безспорно най-авторитетната личност сред националистическите водачи и единственият достоен да носи тази титла. След избирането му е несменяем Водач на Р.Н.Б. Преди да постави началото на ратническото движение, е финансирал БМСОП, като с неговата помощ са били издадени първите материали и е написан химнът на младите отец-паисиевци. Прави опит да постигне обединение между БМСОП и СМНЛ.

Петър Габровски е съратник на проф. Кантарджиев от времето, когато двамата са били масони. Излизат от ложата заедно, като привличат и писателят Змей Горянин (който също става ратник, макар от АІV – виж по-долу). По-късно Габровски става министър на вътрешните работи.

Иван Гьошев е един от основателите на „Въртоп” – организацията на българите от Западните Покрайнини.

Климент Далкалъчев и Захари Стоилков са бивши отец-паисиевци и автори на „Идейния законник” на БМСОП.

Р.Н.Б. се създава като отговор на недостатъците на СБНЛ и БМСОП.
Макар изглеждащи доста подобни и имащи повече общи, отколкото различни идеи, всяка от тези организации развива свое лице и особености и удовлетворява желанията на различни групи от хора. Така или иначе, въпреки че са разделени, трите организации спечелват за националната кауза внушителен брой хора, които иначе, биха останали аполитични и неорганизирани.

СБНЛ по своя социален състав най-много се доближава до този на комунистите и социалистите. Това са младежи от долната средна класа, от селяните, от работниците. Може би това е причината, техните силови сблъсъци с комунистите да са най- яростни и най-чести. Факт е, че поради своите особености, членовете на Р.Н.Б. и особено на БМСОП твърде рядко прибягват до физическа разправа с левите елементи.

БМСОП е съставен от младежи от висшите слоеве и интелигенцията. По правило те са по-образовани от легионерите. До голяма степен това предопределя дълбоко неконфликтния характер на тяхната организация, което от своя страна им носи благоразположението на властите и висшите слоеве. В едно свое издание (в-к „Проглед, 27. ХІ.1941г. ) ратниците пишат: „Ние не сме паисиевски зайчета, гризачета и плутократчета …”

За Р.Н.Б. е трудно да се даде точна характеристика на социалния състав. Това до голяма степен се дължи на тайния характер на организацията, както и на различния и произход. Докато СБНЛ и БМСОП в идейно отношение са доста близки, като основното различие е в методите, което се държи до голяма степен на социалното положение на техните членове, при Р.Н.Б. нещата не стоят по този начин. Тъй като там човек става член, едва след като е поканен, не може да се твърди, че има някаква закономерност по отношение на социалния им състав. Все пак трябва да се има предвид, че те са се стремели да привличат най-добрите в своята област професионалисти.

Своята символика и основни лозунги СБНЛ приема директно от „Родна Защита”, като по-късно се правят и някои промени и добавки. От СБРЗ се взема черната риза, поздравът (вдигната дясна ръка и думите „За България!” с отговор „За нея ний живеем!”), както и лозунгите „България за българите”, ”България над всичко”, „Всичко за България”. От „Родна Защита” идва и свастиката в герба на СМНЛ, който представлява лъв, стъпил върху кръг със свастика. Плод на самостоятелното развитие на легионерите са посланията „Национално мощна и социално справедлива България”, „Прелом в душите, прелом в сърцата” и др. Също така, след смяната на името на организацията от СМНЛ на СБНЛ се променя и нейният символ. Лъвът вече е стъпил върху червен кръг, пресечен от мълния. Червеният кръг представлява стремежът на комунизма да властва на Земята, а легионерската мълния е тази, която го поразява. Независимо от това, гербът със свастиката се употребява от някои местни организации и от алтернативни ръководства (при честите дрязги в Легиона) доста след промяната на символа. Както се забеляза при легионерите, символът избран от всяка организация, показва нейната основна насока, която при последните е антикомунизмът. При БМСОП нещата стоят по същият начин. Техен знак представлява зелен щит с факел, който гори в червено-бял пламък. Това е доста красноречиво, за предимно културно-просветния, характер на отец-паисиевците. Техният основен лозунг е „Чрез Българщината, за България”. Поради това че организацията има не военни, а интелектуални корени, при нея отсъства отдаването на почит и специален поздрав.

Знакът на Р.Н.Б. е Богарът. Той представлява кръг, с вписан в него кръст. Това е вариант на свастиката, особено често използван от древните българи и скандинавците – така нареченият „Слънчев кръг”. Това е и причината, те да го изберат за свой знак, тъй като е „употребяван от прабългарите и славяно-българите като знак на слънцето, възраждането, победата и съвършенството изобщо. … Той е за нас глас и насока от прадедите ни. … Заедно с това, Богарът е за ратниците знак на борбата срещу разрушителното партизанство, родоотстъпничеството, марксизмът, чуждата пропаганда, социалната корист и всички противобългарски стремежи.”. поздравът на ратниците е изпъната напред дясна ръка[4], или пречупена под ъгъл от 900 в лакътя (съкратен поздрав) и „Борба!”, на което се отговаря „Победа!”. Основни лозунги на Р.Н.Б. са „Напред и нагоре”, „Мощна и справедлива България”, „Общобългарският интерес над личния”, „Социално наляво, национализмът – напред”, „Нова граница между честта и безчестието”, „Победа на Българщината или смърт”, „България на българите”, „Ний идем”.

Всяка от организациите, развива различен род дейност, съобразно своя характер. Общото и за трите е участието в ежегодните протестни шествия на 27.ХІ. срещу Ньойския мирен договор (ратниците не участват под формата на организация, поради конспиративния си характер), въпреки честите намеси на полицията. СБНЛ, се занимава предимно с противодействие на комунистическите идеи в училищата и казармите, като както по-горе споменах, това често прераства от устна във физическа схватка. Легионерите издават голямо число вестници, като основният е „Прелом”, но практически всеки техен клон, особено в големите градове има свое издание. Иначе, СБНЛ не може да се похвали с много теоретични и задълбочени разработки. От „Родна Защита” остава и любовта към показните прояви от рода на маршове и шествия. Иначе доста често се правят и походи, които за днешния човек може би изглеждат невероятни. Тъй като легионерите правят големи събирания, а техните членове не са богати, не са един и два случаите, когато легионерските походни колони изминават повече от 300 километра в едната посока (например от София или Варна до Велико Търново). Сред дейността на СБНЛ трябва да се спомене, че те сътрудничат активно с войската и организират курсове по военна подготовка за своите членове.

Най-характерната проява на БМСОП е организирането на групи, които се включват в прибирането на реколтата в семействата, където мъжът или синът е мобилизиран във войската (след 1940г. ). В това начинание участват хиляди отец-паисиевци, които съвършено безплатно и на собствени разноски (включително храна) оказват помощ на селяните. Идеята се разраства след 1941 г. и присъединяването на Македония и Беломорието, които стават основен обект на такава помощ. Друг момент е организирането на гладни дни – членовете на БМСОП даряват сумата, която биха похарчили за обяда си на сираци и приканват останалите хора да сторят същото. Иначе освен това се правят и обичайните за всяка организация сказки, беседи и пр. Основният орган на БМСОП е сп.”Млада воля”.

Ратниците за напредъка на Българщината, въпреки своя закрит характер са особено активни. Техните действия са насочени предимно срещу прояви, които смятат за обидни за българската чест и достойнство. Често се случва, да бъде възпрепятствано провеждането на лекции, изложби, концерти и пр. Например през 1938 г. провалят две лекции на проф. М. Попов, който застъпва противни на техните теории за произхода на българите и расовата им принадлежност. Обществени прояви на евреи, било с българско или чуждо поданство също са техен прицел. Полицията им приписва погромите над еврейски магазини на 19, 20 и 21 септември 1939г., в които участват над 20 хил. души – самите ратници никога не признават това. За ратниците заслужава да се отбележи, че развиват най-пълно своите идеи, под формата на 103 брошури от поредицата „Ратническа библиотека”. Иначе официалният им орган, макар директно това да не е посочено никъде, е „Пролом” – Двуседмичник за напредъка на Българщината, който излиза само в 12 броя.

Показателни за всяка от организациите са вътрешноорганизационните начала, според които те работят.

СБНЛ навсякъде в своята пропаганда възхвалява водаческият принцип и го прилага в своето вътрешно устройство. Но по своя характер Легиона е по-скоро демократична организация, тъй като при определянето на водача е заложено изборното начало. Така или иначе, вместо единодействие заложената идея за единоначалие води до непрекъснати вътрешни противоречия. Практически през преобладаващата част от своето съществуване СБНЛ е с повече от един върховен център. Това става по причина, че легионерите не успяват да излъчат нито една наистина силна личност, която да може да поеме отговорността да стане истински водач. В известна степен за такъв може да се приеме Иван Дочев, но той освен голяма амбиция, не притежава останалите нужни качества. В това отношение най-добри резултати постига ген. Хр.Луков, но той не произлиза от легионерските среди.

БМСОП по своя характер е демократична организация, която смята, че водаческият принцип е неприложим за България. По техните думи българинът не е нито толкова мързелив като италианеца, нито толкова дисциплиниран като германеца, за да може да бъде управляван от един водач.

Р.Н.Б. е организацията с най-своеобразна структура и организационни начала. Тук водаческият принцип е ръководещ, но се осъществява по начин коренно различен от този на легионерите. Първоначално ратниците се управляват не еднолично, а от 5-членен щаб, поради мнението, че не поста създава водача, а водача – поста. Само година след създаването на Р.Н.Б. обаче, реалният лидер заема полагащото му се място. В този смисъл това е единствената организация, която има щастието начело да стои човек, който наистина има нужните качества, да бъде водач – проф. Ас. Кантарджиев. До голяма степен на неговата личност се дължи факта, че ратниците никога не се разцепват и за тях не е характерна честата смяна на линията на поведение, присъща на останалите организации от това време.

Другата основна причина за това е начинът на изграждане на Р.Н.Б. Проф. Кантарджиев е бил масон и изгражда своята организация по начина на действие на масоните. Ратниците имат пирамидална структура, която се изгражда от горе на долу. Изборното начало е изцяло премахнато, за сметката на строга йерархия. При това, потайността е характерна организационна черта. Редовият ратник познава само 5-те човека от неговата група плюс гостуващи лектори. Нагоре в системата нещата стоят по същия начин. Връзката между равнищата става по желание само на горните. Нарежданията се спускат и изпълняват. Тази структура позволява на ратниците да преживеят безболезнено 9.ІХ.1944 г. за разлика от легионерите, които дават многобройни жертви, поради открития и дори демонстративния си характер. Наборът на членове става по инициатива на организацията. Обикновеният човек няма към кого да се обърне, ако желае да стане ратник. Той трябва да бъде поканен да стане част от Р.Н.Б., като при това има едногодишен период на наблюдение и полагане на изпит по ратническия шифър. При подбора на членове се действа на елитарен принцип. Ако е решено да се проникне например в някакъв еснаф, се предлага първо на най-добрия майстор. Ако трябва де се навлезе в някое училище, като цел се избират отличните ученици. Авторитетът на организацията се основава на авторитета на нейните членове. Приетите членове също не са с еднакво положение в организацията. Всеки от влиза в определен клон от АІ до АVІ. Те са съответно АІ-Ударен – хора, които не са на наемна работа и са стопански независими, АІІ – Клетков – държавни служители или други наемни работници, АІІІ – Идеен – тук се изготвят пропагандните материали на Р.Н.Б. и разработките по важни въпроси, АІV – Общ – тук влизат приятели на Р.Н.Б. – влиятелни хора с авторитет, които не са редови членове – всеки от тях е имал отделен човек за връзка с организацията, АV – Женски, АVІ – Школски.

С този си начин на работа, Р.Н.Б. първо се предпазва от проникването на случайни хора и второ си осигурява качествен човешки потенциал.

Трите организации, успяват да привлекат в своите редове внушителен брой хора – над 100хиляди по едно и също време.

Членовете на СБНЛ се движат между 30 и 50 хиляди души, като общо през неговите редове преминават повече от 150 хиляди. БСОП никога не се стреми към масовост и членовете му рядко надхвърлят 10 хиляди души.

Да се определи броят на ратниците е наистина проблематично. Целият им архив е изгорен по заповед на Водача в навечерието на съветската окупация на България. С най-голяма достоверност са цифрите на полицията, която отбелязва 40 хиляди активни членове във върховата година – 1941 г. Общите моменти в идеите и целите на организации са следните:

- Свободно и Независима България – Българската държава да е достатъчно мощна, за да води самостоятелна политика. Българският народ да запази своята културна идентичност и да не попада под чуждестранни вредни влияния.

- Национално обединение и отхвърляне на ограниченията на Ньойския договор върху България.

- Социална справедливост.

- Антикомунизъм.

Последните две до голяма степен се разглеждат заедно. Комунизмът се приема за безспорно зло, тъй като е средства за прокарване на чуждо влияние в България и проповядва класова борба, вместо народно единство. В същото време се разбира, че най-доброто средство за пресичане на комунизма е лишаването му от основание за съществуване, т.е. да се решат проблемите на наемните работници. Приема се, че за възхода на комунизма голяма вина има егоистичният капитал. Решението на въпроса за постигане на народно единство е създаването на по-справедлива социална система, която от една страна да не отнема стимулите и плода на труда на индивида, а от друга да не позволява появата на социално напрежение.

Въпреки тези общи черти, трите организации поставят сериозно въпроса за единодействие между тях едва в началото на 1944г., но в крайна сметка не достигат до съвместна работа.

Причините за това са няколко. От една страна между тях има идейни различия. Те са основно по въпроса за малцинствата и по-специално евреите и въпроса за принципите на устройство на страната. Например ратниците заемат последователна позиция срещу евреите, като не позволяват те, както и представители на съседните ни народи да стават техни членове. Това мнение, макар не в толкова категорична форма се застъпва и от легионерите. За разлика от тях, БМСОП не поставя такива ограничения. Докато Р.Н.Б. и СБНЛ (с условия) застъпват водаческото начало, БМСОП е с демократични разбирания. Може да се приеме, че Р.Н.Б. и БМСОП са на двата полюса, по отношение на идейните различия, докато СБНЛ е някаква преходна форма, но по-близка до ратниците. Това обаче не обяснява факта, че отец-паисиевците и легионерите винаги са били склонни да си сътрудничат, но не и с ратниците.

Средствата, с които си служат организациите, също са различни. Това беше споменато като причина за разделението между СБНЛ и БМСОП. Тук трябва се има предвид съвършено различните методи на работа на Р.Н.Б. в сравнение с тези на другите две организация. Не трябва да се пропуска и фактът, че те си поставят различни цели. Докато БМСОП не желае или по-скоро не успява да се развие като политическа организация, и легионерите и ратниците имат свои собствени представи за това как трябва да бъде управлявана Българската държава. В един момент дори е изглеждало, че СБНЛ ще успее да се добере до държавната власт, посредством ген. Хр.Луков, но убийството му от комунистите осуетява тези им планове.

Не на последно място по значение стоят личностните и организационните търкания. Отношението на ратниците към Легиона се основава на крайно негативното им мнение за личността на Иван Дочев, който те смятат за абсолютен кариерист. Легионерите от своя страна обвиняват ратниците, че са масонска организация. Също от значение е това, че Р.Н.Б. се създава като отговор на недостатъците на СБНЛ и БМСОП. Така ратниците гледат с пренебрежение, от една страна, на легионерите поради елитарния си характер, „бебешкия” (по думите на проф. Кантарджиев) им национализъм, голямото текучество и попадането на случайни хора в техните редици, а от друга на отец-паисиевците, поради „плутократичната им същност”.

Така или иначе е вън от съмнение фактът, че трите организации успяват да обхванат значима част от българското население и така да спечелят идейната битка с комунизма[5]. Едва ли някой се съмнява, че без Червената армия, в България никога нямаше да се установи комунистическо управление. В крайна сметка дори когато изходът на войната е почти ясен и руските войски са на стотина километра от България, комунистическата партия няма поддръжници дори колкото само една от тези три организации.

Но след като тези организации са били толкова силни, защо в крайна сметка не са успели да наложат своите възгледи за управлението на страната? Отговорът може да се търси в самата същност на националистическите организации. Първо – дори не въодушевени, те са монархистки настроени. Да не забравяме за важащото тогава триединство Бог-Цар-Отечество. Второ – нито една от тези организации, включително Р.Н.Б., което е било системно тормозено от властта, никога не са поставяли въпроса за насилствено вземане на властта. А когато някое действие на държавната власт е съвпадало с възгледите на някоя от организациите, то то е било плод на съвпадение.

В обобщение, национализмът през 30-те и 40-те години, успява да надрасне в идеен аспект боевите организации от 20-те години и да изгради свое собствено лице, имащо общо с господстващите по това време в Европа фашистки и Националсоциалистически идеи, но без съмнение българско и отговарящо на българските условия и изисквания. А специално, по отношение на БМСОП, общото между него и Националсоциализма и Фашизма се състои единствено в идеите, общовалидни за всеки вид национализъм[6].

Автор: Г. Цвятков

Източници:

„Нарекоха ги фашисти” – Н. Г. Алтънков, 2004г.

„Пропаганда на фашизма в България 1922-1934г. ” – Гергана Величкова, 2002г.

„Български младежки съюз „Отец Паисий”” – Сборник спомени, статии и документи, 2002г.

„Верую и искания на Р.Н.Б.”, 1937г.

Назад