Източник: http://bg.altermedia.info/?p=11913
Инструкциите на Москва за контрапреврат между юни и септември 1923 г. не се изпълняват от БКП. Нещо повече, шефовете на Интернационала създават организация за ликвидиране на българските националисти от ВМРО.
Москва се гневи на БКП и на Димитров за мекушавата им позиция при преврата довело на власт правителството на проф. Александър Цанков ( 9 юни 1923 г. ) и ги предупреждава да започнат революционна офанзива. Това става ясно от документи на ИККИ ( Изпълнителен комитет на Комунистическия интернационал) със седалище в съветската столица. Макар че през 1926 г. кабинетът на проф. Цанков от партиите на Демократическия сговор си отива по тактически съображения, отделни акции на извадената извън закона БКП продължават с променлив успех.
Със залавянето на хористът Симеон Кавракиров, много по-късно, през 1932 г., воеводите на Иван Михайлов ( ВМРО ) разкриват нелегална комунистическа организация сред българите от Македония…
Но каква е сгъстената политическа атмосфера преди преврата на 9 юни 1923 г. девет години по-рано? Въздухът в страната е наистина наелектризиран. Много националисти, военни, и по-либерално настроени, но с патриотична закалка българи, се събират под ръководството на проф. Цанков. Те се подготвят да турят край на диктаторските методи използвани от Стамболийски, чието правителство все повече се ориентира към болшевиките в Съветска Русия и да се прекъснат в зародиш болшевизацията на БКП, наставлявана от Коминтерна.
На 9 юни 1923 г., патриотите се въоръжават и части на армията, командвани от офицери, верни на съсловната си организация Военния съюз свалят загубилото всякаква мярка правителство на Стамболийски. Премиерът се прощава с живота си през време на смутовете, които следват. Професор Цанков образува ново правителство.
Изглежда, че БКП е получавала инструкции да използва тези моменти на пълно смущение и бъркотия, и да завземе властта. Но предизвиква учудване, че тя стои мирно и не предприема нищо. Ръководителите и може би, са изненадани от бързите събития, може би членовете и все още не са вдигнати на бойна нога, за да нападнат и предизвикат улични стълкновения. Освен всичко, комунистите разчитат на значително увеличение на ефективите си, след падането на Стамболийски. Считали са, че е закономерно, селяните от Земеделския съюз, лишени от своя водач, да се присъединят към тяхната партия. Комунистите обаче се оказват измамени в надеждите си, но не се обезкуражават. След септемврийските събития от 1923 г. партията им е вън от законите, но те тайно продължават подмолната си дейност.
В Москва следят тези събития с внимание и безпокойствие и предполагат, че нещата ще вземат съвсем друг обрат. Нищо такова не се случва и укоряват шефовете на БКП за деветоюнското им поведение. Още на 4 май, същата година, Изпълнителният комитет на Коминтерна им пише: „Никога не забравяйте, че победата не ще ви дойде, ако не направите нищо за това, тя трябва да се желае на всяка цена. Не стига само да се прави пропаганда и агитация. Вие трябва да дебнете всичките благоприятни случаи, за да се хвърлите в действие и започнете офанзива”.
След свалянето на Стамболийски, самият Димитров получава строги предупреждения. Блестящият ученик, на когото от Коминтерна възлага толкова големи надежди, е за учителите си едно горчиво разочарование. После той не ще пренебрегне нищо, за да забравят московските му наставници неговата мекушавост, която бе показал в юнските дни.
Критиките на Коминтерна са придружени с много ясни инструкции за бъдещето. Григорий Зиновиев – председателят на Коминтерна, отправя към всичките му секции един циркуляр, в който се чете между другото: „Последните български събития са един опит от голяма историческа важност за БКП. Съжаляваме, че трябваше да се констатира – целта е пропаднала.
Така е – мечтата за комунистически контрапреврат, отива на кино.
Няколко часа след преврата, който даде властта на Сговора, ЦК на БКП дерайлира от пътя и отправя до съмишлениците си една директива за неутралитет. В какво положение се намират работниците, щом тяхната собствена партия чрез висшия си орган ЦК им дава още в началото на събитията заповед да не взимат оръжие?
Българският централен комитет, който е начело на комунистическото движение на Балканите дава доказателство за неизвинителна небрежност на московските си ментори. „ Не трябваше нито една секунда да се забравя – продължава циркулярното обръщение - че нейната цел ( б.р. – на БКП ) бе да се образува едно работническо-селско правителство и ние му натякваме (б. р. – на ЦК), че се беше оставил да се ръководи от един несъобразен лозунг и го обвиняваме, че беше отстъпил от борбата в един момент, който му предлагаше възможността за победа…”
Комунистическата партия в Германия също осъжда твърде строго поведението на българските комунисти. На 10 август 1923 г. техният вестник „Червено знаме” (Ротефане) пише: „Централният комитет на ГКП не би могъл по никой начин да мисли по същия начин, по който БКП настоява, че при дадените условия, при които се произведоха събитията на 9 юни 1923 г., не є е било възможно да действа другояче. БКП показва една неизвинителна слабост, прокламирайки неутралността си при падането на правителството на Стамболийски и задоволявайки се да изложи единствено искания в тези моменти на голям смут, които тя би могла много добре да използва.
Извършената грешка е още по-голяма, защото БКП чрез предшествениците си минаваше за една от най-изпитаните, най-верните към марксистката доктрина …”
Разбира се, Москва не смята, че каузата и в България е загубена. Цялата грешка
за претърпяната несполука на 9 юни бе отхвърлена от ЦК на БКП, на която Зиновиев
написа: „Гражданската война е още в началото си в България. При все, че борбата
не е спечелена, има още време да се заеме изгубеният терен. По наше мнение,
необходимо е: 1) Да се признае извършената грешка чрез прокламацията ви за
неутралитет пред партията; 2) Да се задушат външните разногласия, които могат да
отслабят вашата акция по време на противозаконието, което вие сега смело трябва
да атакувате; 3) Да се подготви пътят към споразумение със селските елементи,
взимайки участие във вашата акция с ръководителите на бившата партия на
Стамболийски…
Дълг на БКП е да подбужда непрекъснато работниците и селяните към
революцията”.
Събитията, девет години по-късно
В първите месеци на 1932 г. Симеон Кавракиров, хорист в театъра в София, е отвлечен от членове на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), това крило, което е под началството на Иван Михайлов. След приключването на Първата Световна война, македонците, които са разпръснати в три различни страни поради промяната на границите, и създаването на кралска Югославия, не престават да се борят, за да получат национална независимост. През последните години обаче беше се формирала в редовете на ВМРО една опозиция, която става причина много пъти за кървави сблъсъци. След като залавят някои от тях, михайловистите намират оръжия, маркирани със сърп и чук, и според вида им познават, че това е руско оръжие, произведено от съветска фабрика.
По тази следа те достигат до Кавракиров. Заловеният признава, че е член на нелегалната комунистическа революционна организация („Централния македонски национален комитет”), дело на Коминтерна, който набира последователи между македонските работници и селяни. За да достигнат своята цел, комунистите си служат с хитра тактика – ласкаейки аспирациите на македонците, те ги карат да вярват, че желаят единствено за тях национална и социална революция, която ще възстанови отечеството им, разделено от Ньойския договор. Злоупотребявайки с незнанието на тези бедни и препатили хора, те им възхваляват Украйна, тъй наречената независима република, част от Съветския Съюз, като една идеална държава.
През април 1924 г. лондонският „Таймс”публикува кореспонденция за конференцията на Коминтерна на 29.12.1923 г. и на 2.01.1924 г. в Баден, близо до Виена, която хвърля светлина върху интервенцията на Съветите на Балканите. Редица видни комунисти взимат участие в тази конференция, като Рют Фишер и Феликс Нойман – известни трибуни на германската КП. Делегатите постигат съгласие по точката, че промишленият пролетариат е числено много слаб на Балканите, за да може Коминтернът да се облегне на него. В директивите на конференцията се казва, че трябва да се подклаждат верските национални и расистки вражди, които във всяко време са разкъсвали тези страни, за да се създаде благоприятна атмосфера за болшевишка революция.
Вдъхновявайки се от тези предначертания и в съгласие с бивши съратници на Стамболийски, емигранти от България, Коминтернът създава своя балканска секция, под името „Македонски централен национален комитет”, преструвайки се, че има за цел постигането на независимост на Македония.
В действителност новият комитет се залавя да изтребва един след други мнозина от
членовете на ВМРО, които му пречат да разпространява комунистическите идеи.
”Аферата Кавракиров” съвсем се разплита, когато той, измъчван от похитителите
си, признава за известния Григор – мистериозна личност, чийто заповеди е
изпълнявал. Григор е нелегалното име, под което се подвизава Васил Х. Танев –
по-късно вплетен в Лайпцигския процес заедно с Георги Димитров и Благой Попов
през 1932-33 година.