Българска национална рота. В условията на изострящата се „студена война” между Изтока и Запада БНК и лично д-р Г. М. Димитров отделят особено внимание за организиране на Българска национална рота 4093 към НАТО, създадена през април 1949 г. Атлантическият пакт възниква като необходимост за съхранението на Запада от опитите за нарушаване на статуквото от Москва, установено в края на Втората световна война, и за разширяването на съветизацията в други страни в света. През 1951 г. към НАТО се формират доброволчески роти от политически емигранти от България, Русия, Албания и Чехословакия. Балтийските страни, Югославия, Румъния и Унгария нямат сформирани отделни роти, а доброволците от емиграцията от посочените страни се включват в българската или в другите роти. При тогавашните конкретни условия, когато се говори за предстояща война, идеята е да се формира освободителна армия от политическите емигранти от страните на Източна Европа, намиращи се под владичеството на Съветския съюз.
Създаването на българската доброволческа рота към НАТО датира от 20 декември 1950 г. – в казармите на Цайлсхайм до Ешборн, в покрайнините на Франкфурт на Майн, в американската окупационна зона -съгласно заповед номер 53, издадена от Главната квартира на Върховното командване на американските въоръжени сили. Ротата е предадена към Северното военно командване, зачислена в 112-и Военен център. От април 1953 г. ротата е преместена в град Ешборн. От края на годината и в началото на 1951 г. доброволците се набират от българската политическа емиграция в Гърция, Турция, Франция, Италия и др. страни. Повечето от тях, 116 души, са прехвърляни в продължение на няколко месеца във военната база от самолети на американските въоръжени сили (ABC). Други са пристигнали там с помощта на различни транспортни средства. Според сведения на Първо главно управление на ДС лицата, които трябва да бъдат включени в българската доброволческа рота, се подбират от Ценко Барев и се одобряват от д-р Г. М. Димитров.
Българската национална доброволческа рота наброява 200 души -4 взвода от по 40 души за охрана на поверените обекти и общо 1 взвод администрация, включващ персонала от всички отдели. Ротата е в състава на американските въоръжени сили. В началото командир на ротата е кап. Ст. Бойдев, син на убития от комунистите ген. Бойдев, а зам. командир – кап. Борислав Панайотов Бойчев. И двамата обаче са назначени в състава на американската армия с чин лейтенант. За времето от април 1952 г. до 1957 г. командир на ротата става лейтенант Борислав Бойчев, от март 1957 г. до разформирането на ротата – 20 юни 1964 г., командир е лейтенант Димитър Вълков Кръстев. Взводни командири са лейтенантите Атанас К. Атанасов, Сево Севов, Вълко Г. Вълков, Лозю Хаджидимитров и съответно старши сержанти към всеки взвод. Лекар на ротата е д-р Красимир Станчев, бивш офицер от българската войска, националист. Според сведение на Първо главно управление на ДС кап. Бойдев е бил сменен като командир на ротата поради това, че е бивш член на легиона и привърженик на монархистите и националистите. Повечето от войниците в ротата били също от политическата принадлежност на командира. Командирът на ротата е получавал 800 западногермански марки, помощник-командирът – 600, фелдфебелите по 450, подофицерите – 250, а войниците от 180 до 250 западногермански марки.
Знамето на българската национална доброволческа рота е българският трикольор. А отличителните белези на войниците и офицерите са: униформа „А”, черна, която се използва при изпълнение на служебния дълг и през свободното време; униформа „Б”, черна, която се облича при тренировка. Също така има и тъмносива униформа, която е за военни паради и представителни случаи, и униформа в маслиненозелен цвят, която се ползва само при изпълнение на служебни задължения. През зимата всеки войник получава специално яке, шинел и шапка. От униформите всеки войник и офицер получава по два комплекта. На дясната страна на якето се прикрепва цветна емайлирана пластинка, на която на фона на американското знаме е изобразен българският трикольор. На лявото рамо на униформата има емблема с бродиран надпис „Българин” на фона на американския флаг.
Българската рота е подчинена на правилника на американската армия и по образеца на пехотна военна рота е с двама съветници – капитан и старши сержант. Спазват се обаче българските обичаи и национални традиции. В градината пред ротата са насадени и грижливо се отглеждат български рози, със свещеник се провеждат тържествените коледна и великденска служба, честват се българските национални празници, годишнината от обесването на Н. Петков и др. Българската освободителна рота просъществува близо 15 години, до 1964 г. Няколко пъти е посещавана лично от д-р Г. М. Димитров.
И все пак каква е основната задача на ротата и за какво е създадена? Ротата има освободителен характер и се формира с цел при конкретни условия да участва в освобождението на България от комунистическата робия. Д-р Г. М. Димитров, който се счита за създател на ротата на свободата, в своята реч на 13 септември 1953 г. пред офицерите и войниците казва: „Цивилни и в униформа, ние всички сме войници на фронта на народа, на фронта на най-великата освободителна борба, която българският народ е започнал в своята история! Защото сравним ли настоящето с миналото, жертвите на настоящето са големи”.
Създаването на българската рота в системата на НАТО по замисъл и цели има националноосвободителен характер. Предвидено е да се използва само когато се постави задачата чрез военни действия да се освободи Източна Европа от съветско владичество. Затова не отговарят на истината даваните на Първо главно управление на ДС сведения, че ротата подготвя групи за „диверсионни действия за България” и е в „услуга на империализма”.
Проф. Диню Шарланов