В защита на Хитлер и националсоциализма

от д-р. Уилям Пиърс‏

Втората световна война бе големият повратен момент в колапса на Запада. По-специално, ако Великобритания, Франция или Америка - имаха почтеност, да се противопоставят на евреите и да откажат да бъдат въвлечени в техния световен заговор срещу Германия, нямаше да има световна война, а само война между националсоциалистическа Германия и комунистическият Съветския съюз. Германия щеше да спечели, комунизмът щеше да бъде ликвидиран, а това би било началото на края за евреите навсякъде.

Вместо това, западните мъже са били убедени от своите политици, от юдео-християнските свещеници и еврейските манипулатори на общественото мнение сред тях, да вдигнат оръжие срещу германските си братя в нечестив кръстоносен поход за изкореняване на националсоциализма, така че евреите и комунистическото раково образование, което отприщиха в света, да оцелеят. Преди Втората световна война Западът беше все още жизнеспособен; след войната не беше.

Катастрофата от 1945 г., с триумфа на световното еврейство и неговите съюзници, направи неизбежно отварянето на шлюзовете за имиграцията на не-бели във Великобритания и САЩ; унищожаването на американските бели държавни училища; влизането в сила на законите понижаващи бялата свобода на сдружаване и правото на белите работодатели и наематели (и с тях правата на белите служители и наематели); възхода на феминизма, хомосексуалността и употребата на наркотици; разпадането на традиционната семейна структура; смесването на расите; извращаване в изкуството, музиката, литературата и драмата, като култура на юдео-демократичната-Холивудска „Шлок“ култура (еврейска филмова промивка на мозъци). Това също така доведе до развитието на метастази на тумора комунизъм в огромни райони на Европа и възхода на злокачествената ционистка власт в Палестина - сила, която със сигурност ще бъде подбудител на Трета световна война.

Дълг на тези от нас, които все още се надяват, че достатъчно здравите гени за едно ново начало, могат да бъдат спасение от предстоящия хаос, е да разберат истината за Втората световна война; за личността Адолф Хитлер и за неговата идеология - националсоциализма, от унищожението, на който, логично последваха злините накратко описани по-горе. Затова NATIONAL VANGUARD често пуска статии по тези въпроси и ще продължи и за в бъдеще.

Що се отнася до „социализма“ в националсоциализма, не позволявайте да бъдете измамени от своите врагове, сред които са привържениците на юдео-капиталистите, със сигурност няма нищо общо със семитския социализъм, който Маркс и роднините му наложиха. Първият лозунг на националсоциалистите на Хитлер беше „общият интерес преди личния интерес!“ Те вярваха, че всеки немец, дали собственик на фабрика, или чистач, трябва да постави интересите на своя народ и раса пред личните си интереси. Това имаха предвид под „социализъм“ в националсоциализма.

Те също така вярваха, че е отговорност на Водача на нацията да се занимае с физическото здраве на всеки член на нацията - не да се погрижи за интереси на специфични групи или да спечели състезание за популярност сред капризните и лесно колебаещи си маси.

Тези вярвания определят расовата, икономическата и образователната политика на правителството на Хитлер. Това правителство е „социалистическо“, с това, че е посветило голяма част от усилията си за подобряване на икономическото благосъстояние на работническата класа и средната класа на германците, както и расовото качество и расовото съзнание на цялата нация. Но тя не се опита да наложи някакво изкуствено „равенство“ на своите граждани, или на положение или доходи. И това не обезкуражи предприемаческите дейности на отделните германци, доколкото тези дейности, не са вредни за националните интереси. Частната собственост не само остава неприкосновена в националсоциалистическа Германия, но правителството въвежда нови мерки, които да позволят на малките фермери да се избегнат загубата на земята им от лихвари.

Дали това е „социализъм“, или не, NATIONAL VANGUARD със сигурност не е срещу него. Никога няма да победим ционизма, докато белите американци не поставят расовите интереси пред своите лични такива.

Назад