20 април - велика дата за България и ариеца!

Източник: http://straight-edge-bulgaria.blogspot.com/2012/04/20.html

Защо този ден е велик за нашия народ и държава?

На този ден в миналото са се разиграли и случили събития, които впоследствие са оказали влияние на нас и нашата държава. Ще споменем само някои от тях, които са по-откроителни.

Да започнем с 20 април 1876 година: – Копривщица, часът на бунта настъпва. Гърмът на първата пушка разбужда цял един народ. Избухва Априлското въстание. Лети Каблешковото писмо, поемат го треперещи от вълнение апостолски ръце. Сълзите на главния войвода Волов спират гласа му със зов за борба. Бенковски зачита Огнените думи на Кървавото писмо и обявява часа на свободата. Впоследствие се разразяват битки, които вземат много жертви от наша страна, но жертвите не биват напразни.

Потушено с кръв и пожарища, Априлското въстание от 1876 година оставя в „сърцето на тиранина дълбока рана”. Загиват апостолите, но не загива народното дело. Европа и светът узнават за „Уроците по клане” и „българските ужаси”. Въпреки че претърпява поражение, бунтът изиграва огромна роля. Той показва непоколебимата воля на българския народ да извоюва с оръжие своята национална независимост и да отхвърли веднъж завинаги петвековния хомот на османския поробител.

20 април 1876 година: както по-горе споменахме, тогава Тодор Каблешков написва и изпраща Кървавото писмо. Писмо, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин[1]. Писмото е изпратено на 20 април до Георги Бенковски в Панагюрище. To е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:

„Братя!

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Следващата дата е 20 април 1889 година: ражда се Адолф Хитлер. Мнозина незапознати хора с историята ни, ще се запитат, какво общо има той с нас? След идването му на власт, той въвежда политика, от която се облагодетелства нашата държава. Дори и след освобождението си от турско робство, ние пак не получаваме пълното обединение, за което мечтаем. Българите от Мизия, Тракия и Македония остават недоосвободени. Благодарение на политиката, която води, Хитлер ни връща тези отнети земи, които са населени предимно с българи и прави възможно обединението, за което винаги сме мечтаели!

Макар и само за три години, България е обединена, Българската държава се заема със задачата да организира живота в новоосвободените земи и прави там значителни инвестиции.

Винаги е добре да си припомним, защо Хитлер традиционно е популярен в България и още повече, защо е особено популярен сред българите по негово време.
В Хитлер те виждат човека, осъществил идеала, за който толкова много са се борили - освобождаването на българските земи и обединена България.

20 април 1941 година: българските войски навлизат в Беломорска Тракия и Вардарска Македония, след като германските подразделения вече са приключили с военните си операции в Гърция и в Сърбия.

Войниците са посрещнати от българското население като освободители. В Беломорието част от гърците се изселват още преди гръцката армия да капитулира, а тези, които остават се отнасят с българските войски сдържано, без открити прояви на враждебност. От своя страна мюсюлманското население е недоволно от гръцкото управление и е по-склонно да замени гръцката с българска власт. От този ден, та чак до 09.09.1944 г. са налице чертите на една държава, която остава в историята като Великденска България.

Великденска България, за разлика от Сан-Стефанската такава, е реално съществувала държава. Държава, която наистина прави обединението на България и българите!

Нека да помним това и да се борим за нея!

Когато няколко повода се съберат, то тогава се получава празник, който всички ние българи трябва да празнуваме! Дали по една или друга причина, всеки един от нас е свързан с тази дата и за това трябва да й отдадем нужната почит!

Назад