Източник: http://luba4ko.wordpress.com/2009/05/24/prevrat-19mai1934/
Военният преврат на 19 май 1934 година е извършен в 2,40 ч. в София. Паролата е „Сабя”. Как се стига до него?
Цар Борис III и вече укротените генерали
Преди 75 години военните правят опит да се преодолеят дефектите на многопартийната парламентарно-демократична система, които в тогавашна България се открояват с особена сила. Страната се управлява от т. нар. Народен блок – коалиция от четири твърде различни по състав и идеология партии: Демократическата – най-влиятелната българска буржоазна партия, БЗНС – „Врабча 1″, най-масовото и най-влиятелното крило на селското движение, Националлибералната и малобройната Радикална партия на Ст. Костурков.
При управлението на тази коалиция партизанщината и корупцията вземат чудовищни размери. При назначенията в администрацията компетентността и почтеността нямат значение, а решаващият критерий е партийната принадлежност и роднинските връзки. В министерствата е невъзможно да се промъкнат привърженици на друга партия освен тази на съответния министър. В зависимост от бюджета им министерствата се делят на „тлъсти и постни дробчета”. Неизбежните конфликти между разнородните партньори във властта предизвикват скандал след скандал.
Управлението на Народния блок съвпада с „Голямата депресия” от 1929-1933 г. Поради двойното намаление на международните цени на земеделската продукция българското селячество (80% от населението на страната) изпада в неописуема мизерия, която предизвиква опасното му олевяване. За първи път в България се появява масова застойна безработица. През 1933 г., най-тежката кризисна година, броят на регистрираните безработни достига 150 000 души – около 30% от общия брой на наемните работници и занаятчиите.
Бунтарските настроения сред селските маси и митинги и демонстрации на безработните, придружени с ожесточени сблъсъци с полицията, се използват от БКП и клонящото към фашизма Националсоциално движение (НСД) на проф. Александър Цанков. Засилва се и конспиративната дейност на комунистическата партия, чието левосектантско ръководство обявява, че в България назрява революционна ситуация и партията трябва да е подготвена за революционни действия. Комунистите постигат значителен успех сред учащата се младеж и войската. В края на 1933 и 1934 г. са разкрити десетки конспиративни ядки в казармите, като военните съдилища издават много смъртни присъди.
Очертаващият се крах на партийно-парламентарната демокрация и опасността на власт да дойдат крайнодесни и крайнолеви формации предизвикват акцията на тайния Военен съюз, в който членуват над 800 от трите хиляди офицери, с които разполага българската армия. Подготовката за преврата се ръководи от преминалия в запаса полк. Дамян Велчев, секретар на ръководството на Военния съюз. Опитни щабни офицери правят подробен план за действие.
Приготовленията не остават скрити за цар Борис и той се опитва да обърка плановете на заговорниците. Най-неочаквано на 9 май председателят на Военния съюз (ВС) ген. Ватев е назначен с царски указ за военен министър. Ватев е заклеймен като изменник, а мястото му на председател на ВС е заето от ген. П. Златев.
Развръзката е ускорена от избухналата правителствена криза. Вследствие бламирането на един от министрите на 14 май Н. Мушанов подава оставката на правителството. Към това се прибавят опасенията, че насроченият за 21 май в столицата общонационален събор на движението на Ал. Цанков може да прерасне в опит за завземане на властта.
На 17 май се свиква спешно заседание на ръководството на ВС, на което е решено ударът да бъде нанесен на 19 май в 2,40 часа. Нареждането на щаба на заговорниците е да се избягва проливането на кръв и да не бъде изложен на опасност животът на царя.
За министър-председателския пост е утвърден водачът на Политически кръг „Звено” Кимон Георгиев. Изборът не е случаен. По същество „Звено” е елитарно формирование без широка база и ограничено влияние, но звенарите също пледират за „волева и компетентна власт”. Голяма роля за постигането на съгласие за общи действия на военните и звенарите изиграва близкото приятелство между Дамян Велчев и Кимон Георгиев. Наред с идейната си близост тях ги свързва и активното им участие в 9-юнския преврат от 1923 г., който сваля земеделското правителство на Стамболийски.
В навечерието на удара в столицата са формирани две ударни офицерски групи със специално предназначение. Първата трябва да блокира жилищата на висши офицери, противници на Военния съюз, които не бива да бъдат допуснати до командваните от тях поделения. Втората група трябва да пресече всеки опит на цар Борис да противодейства на преврата.
Четирите външни врати на двореца са блокирани от млади офицери. На летище Божурище дежурят два бойни самолета, а в казармите на 4-и артилерийски полк, намиращи се на 500 метра от двореца, чака готова за действие запрегната батарея.
Точно в 2,30 ч. на 19 май командваните от верни на ВС офицери части напускат казармите и без да срещнат съпротива, овладяват определените им обекти. Гарите, Централната поща, Телефонната палата, Радиото, министерствата и полицейските участъци са окупирани от войската. Към 5 ч. сутринта в щаба на акцията се появява пратеник на цар Борис, който съобщава желанието на монарха да бъде посетен от ген. Златев и Кимон Георгиев.
Тръгвайки за двореца, Кимон Георгиев носи в десния вътрешен джоб на сакото си царски указ за състава на новото правителство, а в левия – декларация за абдикация от престола. Царят в парадна генералска униформа посреща прав „гостите” си и след една тирада за тежестта на короната подписва указа за оставката на правителството на Народния блок, разпускането на Народното събрание, назначаването на новото правителство и дълъг списък на генерали и висши военни, които трябва да бъдат уволнени.
В публикувания Манифест на новото правителство се заявява, че армията е била принудена да сложи край на разложилата се партийно-парламентарна система и да извърши „всестранна обнова на страната”. Правителството разтуря политическите партии, отменя Търновската конституция и предприема мерки „за всестранното укрепване на държавата”. Създадени са държавни монополи за търговията с тютюн, спирт, петрол и др. Селските стопани получават облекчения по данъчните си дългове. За намаляване на административните разходи са премахнати две от 10-те министерства, а 16-те окръга са сведени до 7 области. За разпространяване на своите идеи за общественото преустройство 19-майците създават специална Дирекция на обновата.
По отношение на външната политика 19-майците продължават сближаването с Югославия и френската система от съюзи. В края на септември 1934 г. на двудневно посещение в България пристига крал Александър, а ВМРО, която се разпорежда в Пиринския край, и с възприетата от ръководителя й Иван Михайлов терористична тактика във Вардарска Македония създава остри кризи в българо-югославските отношения, е забранена. Михайлов бяга в Турция, но получава задочна смъртна присъда. Правителството на К. Георгиев установявана редовни дипломатически отношения със СССР, откъдето получава евтини петролни и каучукови изделия. От Съветския съюз е доставен и радиопредавателят до Вакарел. Българските текстилни и тютюневи фабриканти сключват изгодни сделки за износ.
Първоначално в правителството преобладават звенарите и безпартийните. Между цивилните и военните обаче възникват остри противоречия и скандали. Представителите на ВС обвиняват правителството в „звенарски уклон”, а К. Георгиев предупреждава, че от похода на военните към министерските кресла правителството ще придобие „чисто военна фасада”.
В борбата между звенарите и ВС умело се включва и монархът, който недолюбва Дамян Велчев заради някои негови републикански изказвания. Той успява да го изолира и с помощта на председателя на съюза ген. П. Златев да овладее ръководството му. За награда генералът, който няма и понятие за управлението на държавата, на 22 януари 1935 г. получава премиерския пост, но не задълго. На 18 април 1935 г. цар Борис подписва указ за оставката на Златев и съставянето на правителство с министър-председател цивилния Андрей Тошев, което означава, че монархът отново поема юздите на държавата.
Майските събития в България получават широк отзвук в Европа. Британският пълномощен министър в София им посвещава близо 20 доклада до Форин офис, обемащи над 60 страници. Не му отстъпва по усърдие и чехословашкият му колега Прокоп Макса, приятел на Борис.
Кои са причините за краткото съществуване на 19-майското правителство? Отговорът е главно в липсата на солидна социална база и в идейната неопределеност на деветомайците. В идеологията им има елементи и от италианския фашизъм, и от болшевишкия тоталитаризъм и оригинални виждания за компетентната власт на елита и пътищата за решаване на най-острите стопански, културни и политически проблеми на страната. По същество 19-майският режим има преобладаващ характер на военна диктатура, но не от чист, а от много по-смекчен вид. Особено точно го е характеризирал Пр. Макса в един свой доклад до Прага: „Правителството на К. Георгиев искаше да проведе революция, обаче спря на половината от пътя; то отмени стария ред, обаче не можа да установи нов.”
