Кан Тервел
Самият факт, че ние българите съществуваме като народ вече повече от хилядолетие, говори достатъчно за устойчивостта, несъкрушимостта ни и желязната ни воля. Благодарение на това, както и на мъдрото водачество на множеството ни канове и царе, в продължение на векове нашите войски са разгромявали всякакви врагове, някои от които световни сили. Не е нужно да се напомня, че вечно битата от нас Източна империя е била безспорен хегемон в античния и средновековния свят. Жънейки победа след победа обаче, ние сме осигурили не само нашите съществуване и просперитет, а и тези на целия континент, в чийто граници днес се намираме- Европа. Как точно, ще опитаме да обясним в настоящата статия:
В началото на VIII (осми) век българският Кан Тервел и българската армия, изиграват решителна роля в събитие с епохално значение. За придобиване на по-голяма яснота ще трябва да разгледаме на първо място международната обстановка в Европа и Близкия изток в посочения период. На нашия континент са формирани три държави – Франкската, Източната римска империя и България. В Близкия изток ситуацията е по-различна: вече е изминал около век, откакто ислямът се е формирал като влиятелна и разпространена религия(VII век). Чрез нея разпръснатите арабски племена оформят единна държава, която приема за своя доктрина подчиняването на целия познат свят чрез свещена война и ислямизирането на всички народи. За броени десетилетия Арабският халифат се превръща в огромна държава, завладяла всички земи от Иран до Испания. Европа остава единственият неподчинен континент и предстои да бъде подчинен и ислямизиран.
Първият опит това да стане е направен в периода 674-678 година, малко преди основаването на Аспарухова България, когато столицата на Източната империя била обсадена. Падането й би означавало отваряне на вратите на Европа от изток и неизбежна инвазия в останалите земи на континента. Арабите били отблъснати с тежки загуби, но и империята, и халифатът били наясно, че конфликтът не е приключил. През 717 година арабските пълчища се завърнали под стените на столицата още по-многобройни. Оцелелите хроники говорят за 180 000 сухопътна армия и флот от над 2000 кораба- стряскащи за ранното Средновековие цифри, но и реални, имайки предвид огромният човешки и материален ресурс на халифата. Началните опити на арабските кораби да проникнат в пристанищата на Константинопол били отблъснати, но въпреки това градът оставал напълно изолиран и било въпрос на време запасите в него да свършат. От друга страна, арабските армии били способни по всяко време да отделят войски за плячкосване на останалите свободни градове на Балканите за храна и дървен материал. В двора на Кан Тервел мигновено пристигнали пратеници, молещи за моментална военна намеса при обсадата. Българският владетел осъзнавал заплахата и за своята държава, идваща от падането на Константинопол и след няколко месеца българска армия от 50 000 души пристигнала пред столицата на империята. Предводителят им Маслама скоро се убедил, че българската конница е опасен противник и заповядал да се построят укрепления и от западната част на арабските лагери. На изток бил Константинопол и така армията му се превърнала от обсаждаща в обсадена. Зимата скоро дошла. Неспособни да се снабдят с храна и дърва от плячкосване на близките на столицата градове, през зимните месеци арабските войски претърпели огромни загуби. От глад измрели десетки хиляди души, без да влизат в бой. Ето какво пише ромейският хронист Михаил Сирийски:
…„Арабите били нападани и от жителите на града [Цариград], и от българите, а в морето от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] от предните отряди на ромеите. Те не можели да излязат навън от етапа на повече от две мили, когато били принудени да търсят жито. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните [арабите] повече се бояли от българите, отколкото от обсадените ромеи. Дошла зимата, но арабите се бояли да се оттеглят: първо – от техния цар, второ – от морето и трето – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги лъжел, като казвал, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът така ги притискал, че те изяждали труповете на мъртвите, изпражненията и мръсотиите си един на друг. Те били принудени взаимно да се изтребват, за да се нахранят. Един модий жито струвал тогава десет денария. Те търсели дребни камъни, изяждали ги, за да утолят глада си. Изяли сметта на корабите си…“
При това положение единствената надежда била да се нанесе съкрушителен удар на заключващия обръч на българите от запад и така да се отвори пътят към богатите имперски провинции. С последни сили обсадителите дочакали пролетта и предприели отчаяното начинание. Българската конница ги връхлетяла с цялата си сила и настъпила поголовна сеч, която решила изхода от обсадата. За жертвите, дадени от арабите, имаме запазени три източника, като най-скромната цифра е 20 000, а един латински хронист пише за 30 000 души. Малкото оцелели отплавали с корабите си и така окончателно рухнала надеждата им за подчиняване на Източната империя и в последствие цяла Европа. С този нечуван разгром Кан Тервел станал най-прочутият владетел за времето си – за събитието имаме хроники от Близкия изток, Източната империя и Западна Европа. Той и българското оръжие спасили континента от ислямизация и така непряко осигурили развитието на европейската цивилизация до наши дни! Поклон и вечна памет!
