Източник: http://bg.altermedia.info/?p=358
На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., обществото в България е потресено. Най-тежкият терористичен акт в историята ни, отнел живота на стотици и отприщил вълна от насилие, разтърсва центъра на столицата. Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група.
Крайно лявото крило на Военната организация на Българската комунистическа партия посяга на съборната църква „Света Неделя”. По това време страната е разкъсвана от политически убийства и терор. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г., БКП е забранена и срещу активистите й е предприето масово преследване. Промени в Закона за защита на държавата увеличават правомощията на властите и смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. Комунистите стартират безпрецедентна вълна от насилие – военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, подготвя малки терористични групи, които осъществяват единични акции. Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя започва да се използва за складиране на оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическа партия и с негова помощ църквата става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. Този план не е одобрен от Георги Димитров и Васил Коларов, но въпреки това Военната организация започва организирането му. Замислено е политици и военни да се съберат в църква на опелото на високопоставена личност. Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическият и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява. С тази цел на 14-ти април пред църквата „Св. Седмочисленици” е убит о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор и учредител на Военната лига. След два дни в „Св. Неделя” се събират стотици граждани, дошли да се сбогуват с ген. Георгиев. Лично софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх, води службата. Траурното шествие е толкова многобройно, че се налага ковчегът да бъде преместен по-напред, отдалечена е от колоната с взрива. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери.
В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Ръководството на ВО възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат. В 15.20 часа експлозията разлюлява храма и главния купол пада върху множеството, събрало се в църквата. 150 човека намират смъртта си под развалините, десетки умират по-късно от раните си, около 500 се отървават само с наранявания. Сред загиналите са основно невинни граждани, включително и деца. Случайността спасява представителите на правителството, но военните дават десетки жертви. Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат спасява живота му – на 14-ти април автомобилът на монарха е нападнат в прохода Арабаконак. Главният му ловджия Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16-ти април отдава последна почит на приближените си, заради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.
Вечерта на 16-ти април е обявено военно положение. Сред убитите са ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, като Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заловен часове след атентата от войскова част, Петър Задгорски прави самопризнания. Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП. Военното положение е отменено на 24 октомври.
