Социалната революция на Адолф Хитлер

от Леон Дегрел

 

 

В този откъс от мемоарите се генерал Леон Дегрел, командир на белгийската дивизия на Вафен-СС(Waffen-SS), разказва как Адолф Хитлер спечелил ентусиазираната подкрепа на германските работници.

 

Една от първите трудови реформи от полза за германския работник, беше въвеждането на ежегоден платен отпуск. Френският социалистически Народен фронт през 1936 претендираше, че е създал идеята за платен отпуск, при това при управлението на Народния фронт този отпуск беше само една седмица за цялата година. В действителност тази идея беше на Адолф Хитлер.

 

От тогава всеки заводски работник имаше правото на платен отпуск. Преди това в Германия платените отпуски, където въобще ги имаше, не надвишаваха четири-пет дни и повечето от младите работници не получаваха разрешение. От друга страна, Адолф Хитлер винаги е подкрепял и ценял труда и на младите работници. тези почивки вече не бяха раздавани безотговорно и младите работници получаваха достатъчно отпуски. Това беше едно благородно дело, защото естествено е младият човек има голяма нужда от почивка и свеж въздух за укрепване на своята физическа сила и здраве. Минималната продължителност на ваканцията беше дванадесет дни, а от 25 години стигаше до 18 дни. След десет години работниците получиха 21 дни, тоест три пъти повече, отколкото френските социалисти бяха отпуснали на работниците в своята страна през 1936г.

 

Тези стойности може би са били надхвърлени през времето от повече от половин век, изминало от тогава, но през 1933г. те превишаваха многократно европейските норми. Извънредните часове труд вече не бяха заплащани като обикновена работа, както беше навсякъде в Европа по това време. Работният ден беше съкратен до поносимата форма от девет часа, освен това четиридесетчасовата работна седмица беше за пръв път въведена от Адолф Хитлер. Освен това ограничение, заплатата за всеки допълнителен час трябваше постепенно да се увеличава. Беше въведена друга новост - почивките бяха направени по-продължителни, два часа на ден, за да могат работниците да починат и да използват игрищата, които големите предприятия бяха вече задължени да осигурят на работниците си.

 

Уволняването на работници вече не зависеше само от личната преценка на работодателя. До това време правото на работниците на сигурност на работното място не беше гарантирано. Благодарение на Адолф Хитлер тези права започнаха да бъдат стриктно спазвани от работодателите. Освен това работодателят беше длъжен да предупреди работника четири седмици преди уволнението му. След това работникът можеше в период до два месеца да обжалва своето уволнение. Уволнението също така можеше да бъде анулирано от Почетния работнически трибунал. Какво представляваше този трибунал? Още наричан Почетен социален трибунал, това беше един от трите основни елемента на системата за защита на интересите на германския работник. Първата институция, част от тази система беше Отговорният съвет, а втората беше Трудовата комисия.

 

Почетният трибунал беше натоварен със задачата да спомогне за установяване и развитие на истинското чувство за трудова общност и разбирателство между управата и служещите. Във всяко предприятиекакто гласеше Имперския трудов закон работодателят и ръководството на предприятието, работниците, служителите и целият персонал трябва да работят с общи усилия за успеха на предприятието си и за доброто на цялата нация.

 

Вече никой не можеше да пострада от действията на другия - нито работниците от своеволията на работодателя, нито работодателят от извършвания с политически цели натиск чрез стачки. Член 35 от Имперския трудов закон гласеше: Всеки член на арийско предприятие поема отговорностите, породени от неговото положение в споменатото обществено предприятие. С други думи начело на компанията или на предприятието ще е активна администрация със задължение, а не алчните богаташи с неограничена власт. Интересът на компанията може да изисква някой неспособен или недостоен работодател да бъде освободен от поста си.

 

Благодарение на мерките, взети от Адолф Хитлер, работодателят вече не беше недостъпен и всемогъщ, авторитарно определящ условията за възнаграждаване на своя персонал. Също така ръководителят на компанията можеше да бъде обект на контрол от страна на работническите институции, които той трябваше да зачита. Законът възлагаше отговорности на работодателя, дотолкова, доколкото той е достоен за това.

 

Всяко предприятие от 20 или повече души трябваше да има собствен Отговорен съвет. Съветът можеше да има от двама до десет члена, които трябваше да бъдат избирани сред персонала от ръководителя на компанията. Постановлението за изпълнение на Имперския трудов закон от 10-ти март 1934г. гласеше Персоналът трябва да бъде призован да реши за или против установения списък чрез таен вот и всички работници със заплата включително и чираците над 21 години, могат да вземат участие в избора. Той трябва да се състои чрез поставяне на номер пред името на кандидата в зависимост от предпочитанията или чрез задраскване на определени имена.

 

За разлика от работническите съвети при предишния режим, Отговорният съвет не беше инструмент на определена класа, а на организираната съвместна работа на всички класи, при която са представени, както персоналът, така и ръководството на предприятието. Така вече никой не можеше да действа без съгласието на останалите. Дори някогашните конкуренти бяха принудени да съгласуват своите интереси и така да се обединят за създаването на правилата за определяне на условията на работа.

 

Белгийският автор Марсел Лалор, който непосредствено е наблюдавал условията в Райха, пише: Съветът има задължението да развие взаимното доверие в предприятието. Той трябва да съветва за взимането на всички мерки за реализиране на работата на предприятието и да следи за стандартите, свързани с условията на работа и по-специално тези свързани с установяването на чувство на взаимна солидарност между персонала и ръководството. Съветът също така трябва да се грижи за подобряването на положението на всеки отделен работник и да спомага за решаването на възникналите спорове и проблеми. Съветът трябва да бъде изслушан преди налагането на парична глоба, въз основа на правилника на предприятието.

 

Преди встъпване в длъжност, членовете на Работния съвет трябваше да положат клетва пред всички техни колеги, че: Ще осъществяват техните задължения само за доброто на предприятието и на всички граждани, и ще оставят настрана какъвто и да е личен интерес, и тяхното поведение и начин на живот ще служат като модел за подражание на членовете на предприятието. (Член 10, параграф 1 от Имперския трудов закон). Всеки 30-ти ден на април, в навечерието на големият национален трудов празник, задълженията на Съвета биваха прекратени и съставът на Съвета се обновяваше, за да се преодолее консерватизмът и да се подготвят чиновниците да понасят критика.

 

Ръководството на предприятието се задължаваше да заплаща на членовете на Съвета, така, както ако бяха обикновени служители и да поема всички разходи произлизащи от редовното изпълнение на задълженията на Съвета.

 

Втората институция, която трябваше да осигури развитието на новата германска социална система беше Трудовата комисия. Основната и цел беше да се явява като арбитър и да бъде свързващо звено. Тя също трябваше да се грижи за това членовете на Отговорния съвет да осигурят такива условия, че трудовите норми на предприятието да бъдат съблюдавани.

 

Структурата на тази организация включваше 13 големи окръзи, покриващи територията на Райха. Като арбитър Трудовата комисия не беше зависима нито от собствениците, нито от работниците. Членовете и бяха назначавани от Държавата, която представяше интересите на всички в предприятието и на цялото общество. За да не бъдат решенията на Комисията необосновани и произволни, тя разчиташе на съветите на Консултативния експертен съвет, съставен от 18 члена, избрани от регионалните представители на различните раздели на икономиката.

 

За да се осигури обективност на решенията на Отговорния съвет и на Трудовата комисия, беше въведена трета институция - Почетния трибунал.

 

Така от 1933г. германският работник имаше законова система на негово разположение, която бе създадена специално за него, и която осъждаше всички сериозни нарушения на обществените задължения, основавани на идеята за арийско общество. Например при тези нарушения на обществения ред, работодателят, злоупотребявайки с неговата власт, показа враждебност към неговия персонал или оспорва доброто име на неговите подчинения, това са също случаи, при които подчинените заплашват работата в екип с враждебна пропаганда, както и неправомерното оповестяване от членове на Съвета на поверителна информация. Бяха установени тринадесет Почетни работнически трибунала в съответствие с тринадесетте комисии.

 

Председателстващият Трибунала съдия трябваше не да проявява фанатизъм, а да бъде професионалист, който разглежда безпристрастно споровете. Същевременно предприятието не беше оставяно без представителство при заседанията на комисията-съдията имаше двама помощници, единият представляващ управата на предприятието, а другият представител на Отговорния съвет.

 

Този трибунал така, както който и да било друг съд, имаше методи за изпълняване на своите решения. Но имаше различни казуси. Решенията можеха да бъдат ограничени в случаи, че има възражения. Също така виновната страна можеше да бъде глобена с до 10 000 Райхсмарки. Други специални санкции бяха предвидени с цел приспособяване към обществените условия: промяна на работното място, уволнение на ръководителя на предприятието или негов подчинен, провалил се при изпълняването на своите задължения. В случай на оспорване на решение, правният спор винаги можеше да бъде заведен пред Върховния Съд намиращ се в Берлин.

 

От тогава работникът знаеше, че всякаква физическа експлоатация или нарушаване на неговата чест и права вече не може да бъде допусната. Той изпълняваше своите задължения към обществото, но това бяха задължения отнасящи се до всички членове на предприятието, от президента на компания до обикновения куриер. Германските работници най-после имаха ясно установени права, които бяха отсъждани по арбитражен ред от Трудова комисия и привеждани в изпълнение от Почетния трибунал. Макар че тези мерки бяха изпълнени при условия на законност и умереност, това беше една истинска революция.

 

Това бяха първите мероприятия, предприети едва в края на 1933 г., и въпреки това първите ефекти вече се чувстваха. Големи и малки заводи и магазини бяха преустроени и преобразувани в съответствие с най-строгите хигиенни стандарти; вътрешните пространства- много често порутени и занемарени, бяха отворени към слънчева светлина, бяха построени нови спортни терени, много места за отдих бяха поставени на разположението на работниците, където те можеха да разговарят и да се отпуснат през почивките.

 

В течение на три години, тези постижения бяха приели следните измерения: Повече от 2000 завода- ремонтирани и разкрасени; 23 000 работни помещения модернизирани; 800 сгради - преустроени специално за събирания; създадени 1 200 спортни терена; 13 000 санитарни възли с течаща вода; 17 000 столови. Осемстотинте ведомствени инспектори и 17 300 местни инспектори имаха задължение да подпомагат и непрекъснато да надзирават тези обновления и нововъведения. Големите промишлени предприятия освен това имаха задължението да подготвят не само терени за всякакви спортове, но и да разполагат с плувни басейни. Германия беше изминала дълъг път от времето, когато уморените до смърт работници стояха натъпкани в занемарени бараки с мивки през работните почивки.

 

За да се осигури естественото развитие на работническата класа, бяха организирани курсове по физическото възпитание за по-младите работници;общо 8 000 такива курсове бяха създадени. На техническото обучение бе отдадено голямо влияние, със създаването на стотици работни училища, технически курсове и професионални изпити, както и конкурсни изпити за най-добрите работници, като за победителите бяха раздавани големи награди.

 

За да се чувстват винаги отпочинали и готови за работа, както възрастните така и младите служители, Адолф Хитлер разпореди създаването на мащабна институция, която да организира всяка година почивката на германския работник не само в Германия, но и в чужбина (организацията Kraft durch Freude - KDF: Сила чрез радост). Стотици хиляди служители имаха възможност всяко лято да се отпуснат на морския бряг. Великолепни пътнически кораби, снабдени с всички удобства бяха построени за германския работник и кръстосваха моретата. Специалните влакове превозваха почиващите до планините и морския бряг. Локомотивите, които превозваха безчислените работници-туристи само за няколко години пътуване из Германия, бяха изминали разстояние равно на петдесет и четири обиколки на земята!

 

Цената на тези популярни екскурзии бе почти незначителна, благодарение на много понижените цени утвърдени от Имперската банка.

 

Имаха ли тези реформи някои недостатъци? Не бяха ли някои от тях съпроводени с грешки? Това е възможно. Но няколко незначителни грешки не променяха огромните предимства и подобрения на всички тези мероприятия!

 

Тези преобразувания в работническата класа не бяха ли съпроводени с авторитаризъм? Това бе донякъде вярно. Но германският народ бе уморен от социализъм и анархия. Да се чувства истински управляван не беше неприятно за германеца. Всъщност, хората винаги са предпочитали да имат силен управник, който да ги води. Едно нещо е сигурно - беше настъпила окончателна промяна на убежденията на работниците, от които почти две трети през 1933 г. не бяха националсоциалисти.

 

Белгийският автор Марсел Лалор бе отбелязал: Когато вие минавате през градовете на Германия и влизате в работническите квартали или посещавате германските фабрики и цехове, вие сте учудени, колко много работници носят националсоциалистически отличителни знаци, колко много флагове със Свастика може да се видят и в най-гъсто населените окръзи. Единната работническа организация Германски Трудов Фронт (Deutscher Arbeitsfront - DAF), създаден от Адолф Хитлер, бе приемана, както от работниците така и от работодателите в Райха с огромна благосклонност

 

Вече често можеше да видите лопатите на здравите младежи от Имперската трудова служба да блестят покрай германските шосета. Имперската трудова служба (Reichsarbeitsdienst - RAD) бе създадена от Адолф Хитлер служба, която събираше за няколко месеца при абсолютно равни условия, с една и съща униформа, германски младежи от 18 до 25 години - синове, както на милионери така и на най-бедни семейства. Всички трябваше да изпълняват една и съща работа и всички бяха подчинени на една и съща дисциплина. Те работеха на едни и същи строителни площадки и живееха в едни и същи помещения, те бяха осъзнали своята общност, бяха достигнали пълно разбирателство и се бяха разделили със своите стари класови предубеждения. След постъпване в Имперската трудова служба, всички започваха да живеят като другари - работниците разбираха, че синовете на богаташите не са чудовища и младежът от по-заможно семейство знаеше, че хората от работнически семейства също има своя чест и достойнство. Социалната омраза изчезваше и се развиваха граждани, обединени от идеята за национално и социално единство.

 

Хитлер вече съвсем спокойно можеше да посещава германските заводи и предприятия-нещо което никой от така наречените десни политици преди него не бе рискувал да направи-и тогава той бе приветстван от огромни тълпи работници, от стотици хиляди, както в заводите на Сименс. За разлика от Фон Папен и другите провинциални господа, бе казал Фюрерът на работниците, на младини, аз бях работник като вас. И дълбоко в моето сърце аз съм останал това, което бях тогава. По време на неговите дванадесет години управление, никакъв инцидент никога не се е случвал в завод посетен от него. Когато Адолф Хитлер бе сред народа, той бе като в свой дом и той бе приеман от всички като член на едно семейство, като член, който е постигнал най-много в своя живот.

 

 

Леон Дегрел

 

Назад