Източник: http://luba4ko.wordpress.com/2009/01/03/hitlers-true-face/
Логично е, че победителите пишат историята. От края на Втората Световна, та до днес образа на Хитлер е: “Ненормалник и убиец”. Същото може да се каже с 200 пъти по-голямо основание за Йосиф Сталин. Защо? Защото той е истинският убиец и ненормалник. Защото хората били близко до него, докоснали се до личния му живот и познаващи истинското му лице пишат днес какъв звяр и безскрупулен диктатор всъщност е. Хората, които са били близко до Хитлер обаче, противно на очакванията, не казват нищо лошо за него – не са намерили такова. Извадките, които ще ви представя по-долу са от книгата “Аз бях лична охрана на Хитлер“, написана по спомените на Рохус Миш – негов личен бодигард до падението на Райха.
(Глава: “Първа среща с Хитлер”, стр. 40):
“Ако трябваше да се претърси посетител, правеше го в съседната стая малък екип от двама-трима мъже от RSD и никога от нашият отряд. “Фюрерът не би позволил човек от личната му охрана да се отнесе така към гост.” – обясниха ми веднага”
(Глава: “Първа среща с Хитлер”, стр. 40):
“Като видя военните ми ботуши на килима, Брюкнер възкликна: “Това шефът не го харесва”.
(Глава: “Първа среща с Хитлер, стр. 44):
“И ето ни срещу Хитлер, застанал пред нас и сякаш чул целия разговор. Той ме наблюдава един миг. Пристъпва напред. Държи в ръката си писмо. Аз съм на метър от него. Гледам го, без да го виждам. Студено ми е. Вледенен съм. От ужас. Горещо ми е. Искам да изчезна, да потъна вдън земя. Брюкнер взима думата. Обяснява, че са имали нужда от постъпление и съм нов. Хитлер сякаш не го слуша, той сякаш вече всичко знае, всичко е чул. С учудващо спокоен глас, обикновен, много различен от този на речите, с който приветства тълпите, пита адютанта си:
- Та откъде е този младеж?”
(Глава: “Първа среща с Хитлер”, стр. 44):
“Прославеният фюрер, когото току-що бях видял не беше нито чудовище, нито свръх човек. Хитлер вече не беше Хитлер. Изглеждаше нормален.”
(Глава: “Първа среща с Хитлер”, стр. 45):
“Поизчаках да ми дадат за сестрата на Хитлер втори пакет, много по-голям от първия. Трябваше да бъде сладкиш, или торта приготвена от церемониал майстора Артур Каненберг”
(Глава: “С и без униформа”, стр. 46):
“Когато се върнах в Берлин веднага разбрах, че Хитлер не е в града. Канцлерството изглеждаше празно, странно спокойно. Фюрерът беше на Западния фронт, за да ръководи офанзивата срещу Франция”
(Глава: “С и без униформа”, стр. 51):
“Първите посещения при Фюрера започваха в края на сутринта. Не по-рано. Хитлер спеше малко, но и лягаше късно и започваше деня си не по-рано от 11:30. Щом свършеше времето за посещения някой от нас придружаваше посетителя, или групичката посетители в съседния голям салон “Хиндербург”. Тогава Фюрерът нерядко се появяваше в просторния хол, за да поздрави лично гостите си”
(Глава: “С и без униформа”, стр. 52):
“Трябваше да спазваме едно правило: Хитлер не желаеше да вижда на масата си двама души от една и съща професия. Както ни обясниха, веднъж не изтърпял двама хирурзи, или архитекти да спорят пред него насред обяда. Решил, че се държат така само заради неговото присъствие, искат да привлекат вниманието му като два петела в селски двор. Не желаел това да се повтори”
(Глава: “С и без униформа”, стр. 52):
“Малко по-късно научих от “старите”, че Фюрерът разговарял с удоволствие на тема изкуство, наука, история. Уточниха, че на маса никога не засягал политически или военни въпроси.”
(Глава: “С и без униформа”, стр. 54):
“Не мога да си спомня какви книги имаше по всички тези лавици с изключение на внушителната поредица от дванайсет томана големите речници “Майерс”. Казваха, че Хитлер бил пристрастен към този род четиво”
(Глава: “С и без униформа”, стр. 54):
“Следваше салона с голяма маса точно в средата, заемаща не малка част от пространството. На нея винаги имаше куп разпилени вестници, нехайно струпани списания, архитектурни скици и планове, които Хитлер чертаеше сам.“
(Глава: “С и без униформа”, стр. 55):
“На стената зад него, малко вдясно, беше окачен портрет на майката на Хитлер. Когато си лягаше, платното се оказваше зад него, точно над главата”
(Глава: “С и без униформа”, стр. 57):
“Хитлер се грижеше за приближените си както щях да се убедя. Всяка година голям брой драматични и комедийни актьори и художници получаваха от него колет за коледните празници”
(Глава: “Америка”, стр. 95):
“Съвсем ясно помня тази сцена: Хитлер пиеше малка бира “Холукирхенброй” – баварска пивоварна край Мюнхен. В нарушение на вегетариянският си режим в чинията му имаше няколко парчета салам. За пет години за пръв и последен път видях Хитлер да хапва малко месо”
(Глава: “Америка”, стр. 95-96):
“По време на пътуването Хитлер настоя специалният влак да не нарушава разписанието на Reichsbahn – държавните железници. Затова ни се наложи да спираме не веднъж на някой страничен коловоз, за да позволим на пътническите влакове да стигнат на време за местоназначенията си.
___________
Това са съвсем малък брой цитати от около общо 10 страници от книгата. Горещо ви препоръчвам да си я закупите. Интереса към историята и истинската личност на Хитлер ще бъдат напълно задоволени.
Назад