Медийно омърсяване на националсоциализма и страхът от Адолф Хитлер

(сказка за лъжата)

 

След Съюзническата победа над Националсоциалистическа Германия, в световното пространство се развихри широка медийна кампания, целяща да оскверни учението на Европейския Водач - Адолф Хитлер. Идеята на демократическо-еврейския октопод беше националсоциализмът да бъде представен пред очите на обикновените хора като човеконенавистна доктрина, отнела живота на милиони невинни жени и деца, носеща само разруха и смърт. Нещо повече всички привърженици на хитлеризма, трябваше да бъдат третирани като престъпници, а всеки симпатизант, който само и си помисли да надигне глас или просто да оцени постигнатото от това движение, го грозяла заплахата да бъде съден по законите на демократичното право.

Тази кампания срещу цял един народ (по това време Германия и националсоциализъм са думи с еднакво значение), както и срещу всички европейски националсоциалисти (всяка страна в Европа си има народни съдилища, убивали в повечето случаи без съд и присъда хиляди националсоциалисти. В учебниците по История и историческите книги, на която и да е държава за това се мълчи, или в най-добрия случай се споменават някакви сухи цифри, като не се пропуска да се възхваляват наред с това и заслугите на съюзническите или комунистически армии за спасението на въпросните страни от хитлеризма) няма аналог. Ако се опитаме да съпоставим финалите на двете световни воини, или по-скоро следвоенните отзиви в печата и другите органи за масова информация приликите няма да са много. Това се обуславя от факта, че изхода от Втората световна война беше от съдбоносно значение за развитието на света и неговото следвоенно устройство. Много по-голямо от предишния военен конфликт. Никога преди това средностатистическия читател на вестници не беше ставал свидетел на такива медийни писания като цитирам: средства за масово унищожение, газови камери, пещи за горене на хора, нацистки чудовища, откачения фюрер, мръсните германци, германските курви. . .

Държавата Израел и прочее, и прочее думи и изрази. Всъщност редно е да се отбележи, че тези вестникарски определения и похвати, съществуваха и по време, пък и преди войната. Част от тях присъстваха във вулгарните речи на Уинстън Чърчил, който обичаше да пече германци в Дрезден, а други в болното въображение на равините от Москва и Ню Йорк. (Именно това въображение стана причина за сексуалната гавра, на която бяха подложени хиляди немски жени и деца, в пролетните майски дни на 1945 година - от Изток и Запад, съответно от Червената армия и цветнокожите колониални войски). Но преди да се даде по-широка гласност на тези отвратителни писания те не будеха интерес у никой интелигентен човек. Едва ли щяха да събудят такъв и след това.

Тук именно дойде часът на Октопода. След края на войната, започна тракането на хилядите пишещи машини, бученето на радиата, светлините на големия екран. За жалост пред такива средства за внушение, каквито безспорно са гореизброените и най-непредубедения читател, слушател или зрител е безсилен. Въпреки всичко това мнозина хора, болшинството европейци отказваха да вярват на неистините, които им се подхвърляха. Например как един българин от Македония или Беломорието да бъде убеден, че мръсните германци искали, да заробят света, а жестокия Хитлер готвел унищожението на негерманските народи, когато този човек - пък бил той и прост македонски селянин е посрещнал същите тези мръсни германци с хляб и сол в дома си, дал им е гостоприемството си, и ги е приветствал като освободители на земите му и носители на нов справедлив ред. Идиоти ли са тези българи, които поддържаха и обсипваха с цветя гробовете на немските солдати, паднали на полята на честта в Македония, само за да направят добро на някого. Могат ли да бъдат излъгани да кажем французите в Южна неокупирана Франция, които няколко години имаха една уредена държава, макар и във военно време, и с германски контрол - относително по независима от предвоенна Франция, и най-важното по-френска, че младите французойки били германски курви, задето имали любовни преживявания с германските войници. Повярваха ли френските старци, които получаваха храна и милосърдие от немците, че в страната им са били хитлеровите чудовища. Разбира се, че не! Но тези хора, свидетели на войната, преживели практическия националсоциализъм и годините на Обединена и Нова Европа, биваха съзнателно изтиквани в страни, ако не убивани или тиквани по зандани (в комунистическата част), то определяни за консервативни твърдоглавци - врагове на демокрацията.

Все пак в първите следвоенни години, дори и Нюрнбергския процес(планиран по време на войната от Съюзниците, още преди въпросните престъпления да са станали?!) не можа да окаже силен ефект върху хората - свидетели на въпросните събития. Затова пък този процес бе основата на късното промиване на мозъци(става въпрос за по-следващите поколения) съчетано и с новите либерални трикове за манипулация - дрога, безразборен секс, упадъчна музика и предавания, и разбира се добрия стар просташки език на Антантата (Съюзниците).

Няма да се впускам в обяснения какво започна да става с нашата арийска младеж от края на 50-те години насам. Правил съм го в други мои статии. Точно по това време започнаха да се берат първите плодове на либерално-комунистическата анти-нацистка пропаганда. Съвременниците на войната се бяха влияли в мирния следвоенен период. Много неща вече не бяха същите. Вече имаше телевизия в доста домове (научната заслуга за цветната телевизия е на Третия Райх), първо проникване в космоса (нацистките чудовища имат космическа програма много преди съветските постижения. Малко преди края на войната германските учени създават прототип на летяща чиния и изстрелват балистична ракета в Космоса ). По книжарниците имаше куп книги за холокоста, които вече не изглеждаха толкова не на място, поне на фона на другите неща ставащи в света. (Израелските ловци на нацисти хванаха (отвлякоха) Адолф Айхман от Аржентина и му спретнаха един процес, по-жалък дори и от Нюрнбергския. Светът въздъхна доволен, че един от хитлеровите убийци е обесен, при това в една правова държава като Израел, която бе направена (измислена) по подобие на Нюрнбергския процес, а именно върху основата преди всичко на фантазията и терора на равините). Вече завесата на Еврейския театър беше спусната - нямаше го светът от преди 1945 година, нямаше ги и неговите добродетели, всичко бе подменено дори и хората, а годините летяха. Така се стигна до там, че един държавен мъж, политик и лидер да бъде заклеймен като звяр и демон, само защото си бе позволил да се изправи срещу истинските зверове и демони. Сега излизаше, че добрите хора са лошите, че честния е крадец, че невинния е убиец. Пълна подмяна на ценностите. Внушаваше се на младите, да се прави мир и любов, а не война изразяваща се във въргаляне на голи младежи в кал и презрение на родината. В същото време мира и любовта се трансформираха в омраза когато се заговори за един народ, едно движение, един водач - Адолф Хитлер.

Чрез купищата лъжи, за които говорихме в първата част на моето експозе името на Фюрера беше станало синоним на зло. Вече задължително се въртяха сълзливите филми за холокоста, за психично болния фюрер. Верни на вулгарността и простотията си демократическите пропагандатори не се свеняха да плюят и обиждат нашия Фюрер не само като държавник, но и като човек. Наричаха го импотентен педераст, педофил, копрофил и всякакви други талмудистки порнографически термини.

Зад цялата тази дългогодишна  и яростна омраза срещу Хитлер се крие един панически страх, какъвто е страхът на престъпника да не бъде разкрит за злодеянието си, съден и справедливо наказан. В случая наказанието би било не само справедливо, но и сурово, тъй като иде реч за жестоки престъпления и клевети. Демократическите журналисти и лакеи накараха населението да презира Хитлер и националсоциализма и да се страхува от неговото възраждане, тъй като това би довело до изтребление на невинни хора. Този страх е фалшиво създаден, той е внушен, не е истински. Всички хора, които открият истината не бива като роби да се страхуват да я казват. Това, което е крепено и създадено върху основа от лъжи е обречено да се срути! Гнусните клевети и демоничния образ на Фюрера са изкуствени! Фюрерът не носи злодеяния и неправда, а ред и справедливост! Ето защо истинските престъпници чувствуват истински страх. Те знаят какво ще се случи, когато истината излезе наяве, Арийството се пробуди и обедини под знамето с пречупения кръст и портрета на Адолф Хитлер. Ще настъпи процесът Израел, който няма да се уповава на лъжи и клевети като Нюрнбергския и този за Айхман, а на доказателства за злодеянията, които тези отровители на света причиняват нам. След процеса, ще има присъда, след която дявола ще замлъкне умъртвен веднъж завинаги! В това се крие страхът на г-да демократите от Адолф Хитлер! Има една мъдра народна поговорка - БОГ ЗАБАВЯ, НО НЕ ЗАБРАВЯ! Затова радвайте се на примитивния си живот, и на лукса си граден на лъжи, либерали, Ний Идемъ!

 

Хайл Хитлер!

 

 

Назад