Карл Едуард се ражда на 19 юли, 1884 г. в Клеърмонт, Англия. Неговият баща е Принц Леополд, херцог на Алба (Шотландия), четвърти син на кралица Виктория и Принц Алберт. Майка му, принцеса Хелена, съответно – херцогинята на Алба. За нещастие баща му не доживява появяването му на бял свят и така след раждането си като наследник, Карл Едуард бива титулуван в Херцог на Алба. По майчина линия той е първи братовчед Крал Джордж V на Великобритания. Неизбежно бе да бъдат споменати всички тия факти около произхода на Карл Едуард, за да бъде ясно подчертан неговия благороден произход.
В 1900 г. на шестнайсетгодишна възраст той наследява херцожкия престол на Сакс-Кобург-Гота от своя чичо Алфред. През идните пет години той управлява под регентството на Ернст Вилхелм, принц на Хоненхол-Лангенбург. Регентът управлявал под прякото ръководство на самият император – Вилхелм II. След като навършва деветнадесетгодишна възраст през 1905 г. получава пълни конституционни управленски права и става пълноценен херцог, титулуващ се херцог Карл Едуард Сакс-Кобург-Готски. Но нека не правим грешни аналогии и паралели с някои негови роднини.
През Първата Световна Война херцога подкрепя Германия и е генерал в армията. Логично той изпада в немилост за англичаните. В резултат Джордж V разпорежда името му да бъде премахнато от списъка на Рицарите на Жартиерата през 1915 г. В идната 1916 г. се оказва, че Карл Едуард ще е един от много германски приятели на България. Той посещава 22-ри Тракийски Полк в България. На 28 март, 1919 г., пък титлите му в Англия са окончателно отнети.
Карл Едуард на посещение на 22-ри Тракийски Полк, 1916 г.
След Революцията в Русия през 1917 г. Карл Едуард е силно обезпокоен от бързо разпространяващата се червена чума. Пред очите му с огромни темпове Германия също бива ежедневно тровена. Това е повратен момент в живота му. Както много други хора той осъзнава, че Германия не се нуждае от „сладки приказки“ за равенство и братство. След като губи Първата Световна Война, Германия е смазана най-вече от тежките и несправедливи репарации, които е принудена да заплаща. Това води до огромна инфлация. Борбата между политическите партии и формирования е изключително жестока. Улиците се превръщат в бойно поле. Той не остава безучастен в този тежък момент на политически борби. През 1932 г. той взема дейно участие в създаването на политическата организация „Харзбургски Фронт“, която обединява под едно крило „Stahlhelm“ („Стоманен Шлем“) – паравоенна организация на ветераните, водената от Адолф Хитлер NSDAP (Националсоциалистическа Германска Работническа Партия) и Deutschnationale Volkspartei – Германска Народна Партия. Именно тогава той се сблъсква със смелите мъже с кафяви ризи и техния водач – Адолф Хитлер.
През 1933 г. с гордост, виждайки, както милиони други, спасението за Германия и германския народ, се присъединява към NSDAP и започва контактите си с бъдещият Фюрер. Той става и член на SA (кафяворизците) като се издига до званието Obergruppenführer. Подкрепя партията и идеята с всички възможни средства. Той самият е бил искрен привърженик на партията и идейната и политическа платформа. В последствие става и личен приятел с Хитлер. Кариерата му не спира само дотук. Той е представител в Райхстага на NSDAP в периода 1937-1945г. Също така става президент на Германския Червен Кръст до 1945 г. До падението на Райха той поддържа постоянна кореспонденция с Фюрера.
Карл-Едуард държи реч в Дойчладхале през 1936 г.
В 1936 г. Хитлер все още е продължавал да настоява за мир с англичаните. През периода преди и по време на в последствие започналата Втора световна война Хитлер праща стотици писма с предложения за мир. В едно от тях той дори предлага, двустранно, чрез подписване на специален документ да се спре огъня с тежка артилерия по градове, за да се намалят цивилните жертви и разрушаването на културни паметници. Англия отхвърля и това предложение и всички други, независимо от солидния резон в тях. През 1936 г. Фюрера праща Карл Едуард в Англия като президент на клуба за Англо-германско приятелство. Неговата задача е да подсили англо-германските отношения и да проучи възможността за подписването на пакт между двете страни. Нищо не е постигнато. Единственото хубаво нещо, което Принца забелязва е разрастващото се про-германско настроение сред някои хора и създаването на политически формирования, поддържащи националсоциалистическите идеи. По време на престоя си в Англия той присъства на официално погребение, на което се явява с германската си униформа и предизвиква смут и пълен шок пред най-високото ниво управляващи, включително и монарха, на Англия.
Адолф Хитлер и Карл Едуард, 1936 г.
През Втората световна Принц Едуард доказва своята безрезервна подкрепа към Германия и националсоциалистическото управление на Адолф Хитлер. Следвайки идеята за лична саможертва и принос към Отечеството и трите му сина служат в германската армия! Вторият му син служи в Luftwaffe (военновъздушните сили) и е свален на Източния фронт през 1943 г. Принца не спира да подкрепя NSDAP и да работи усърдно и отговорно. Няма как да не подчертаем огромния му принос към NSDAP със средства, лична саможертва от всякакъв род, най-вече жертвайки синовете си, които умират в името на Отечеството и усърден труд. Той е един безпрецедент, той е доказателството за това, че NSDAP е добрата алтернатива на едно социално-справедливо управление. Той е Принц, сиреч благородник, който харесва идеята на националния социализъм. Той доказва, че това е една елитарна идея, а не е една партия на обирджии на мандри и бивши затворници и престъпници – каквито са комунистите, а партия на всички класи. Както казва Хитлер:
„Ние не казваме на богатите да дават на бедните. Ние просто казваме: Братя, германци, помагайте си – всеки с каквото може!“
Доказателство за силната връзка между него и Фюрера е фактът, че Хитлер телеграфира от бункера си на Карл Едуардс, тревожейки се за него в последния ден на войната. Той му казва да внимава да не бъде заловен от руснаците и да се пази. От имението си Карл наблюдава гърмежите и настъплението на руснаците. След края на войната Германия е окупирана. Американското Военно Правителство в Бавария, под командването на генерал Патън поставя Принц Карл Едуард под домашен арест.
След кратък период на домашен арест американците нахлуват с гръм и трясък в имението на Карл Едуард без предупреждение. Офицера съобщава на семейството му, че херцога ще бъде отведен за няколко дена и след това ще бъде върнат. Това се оказва една празна надежда за семейството му, една лъжа. Карл Едуард настоява и облича своята военна униформа (нацистка) и така позволява да бъде отведен. Първоначално е заварен в ловните си дрехи, но той като честолюбив благородник отказва да бъде отведен така. Отведен е и затворен в концентрационен лагер. Там, поради това че херцога е известна личност те намират всякакви по-прикрити начини да го сломят. Едно от най-бруталните им деяния е, че са го принудили да рови в отпадъците, за да се храни.
В 1946г. област Бавария попада в Съветската зона на окупация и собствеността му е конфискувана, т.е. е ограбен по социалистически. Унизен, ограбен и пред прага на пълен банкрут Карл Едуард изживява идните години повече от скромно, но по неговите думи „щастливо“, тъй като не се отказва от светогледа си до последния си дъх.
Титли:
Почести:
Назад