Агентурно-информационната система се използва от разузнавателните служби още първите месеци след 9 септември 1944. След засилването на съпротивителното движение във всички негови форми срещу просъветската власт в България през май 1947 г. се създава специален I отдел към Дирекцията на Държавна сигурност за борба с „контрареволюцията”1. Или по-конкретно, за разкриване и ликвидиране на нелегалните организации и горянските групи и чети, наричани от комунистическата власт „бандити”, поставили си за задача да преградят пътя към съветизацията на България. За тази цел, веднага след формирането на отдел I на 4 май 1948 г., се разработва специална „Инструкция за организиране на агентурно-оперативна работа в борбата срещу политическия бандитизъм” (горянското движение – б.а.). По същество в нея се обобщава дотогавашният опит както на военното разузнаване, така и на контраразузнаването на Държавна сигурност. Разбира се, не е пренебрегнат и опитът на съветските разузнавателни служби, в който е заложен принципът на „смъртна омраза” към класовия враг и безпощадното му унищожаване. Ето и съдържанието на инструкцията:
„През първите месеци на 1948 г. се забелязва едно рязко увеличение на политическия бандитизъм в страната. В някои райони бяха формирани бандитски групи със значителен брой участници (30 души в Асеновградско), които преминаха към действие.
От друга страна ежедневно се получават сведения за новоформиращи се нелегални организации и групи, които са готови да излязат в Балкана или да минат нелегално южната граница.
От страна на милицията и нашите органи се вземат редица мерки срещу тези действия на врага, най-значителни от които бяха двете проведени операции в Пловдивско и Г. Джумайско за ликвидиране на бандите в съответните райони”.
В инструкцията с тревога се отбелязва, че през лятото на 1948 г. създадените огнища на въоръжена борба ще прераснат в „съпротивително движение”. По-нататък в инструкцията се дава определение, или по-точно характеристика, на въоръжените чети и групи. В раздел, озаглавен „Понятие на бандитизма”, е записано:
„1. Ние говорим, че имаме налице бандитски действия в следните случаи:
а) Когато едно, или група лица извършват обири и грабежи, имащи за цел не само ограбването на обекти, но и преследващи определени политически ефекти,
б) Когато едно или група лица преминат в нелегалност с цел да водят въоръжена борба срещу установената власт на Отечествения фронт,
в) Когато едно или група лица бъдат прехвърлени през границата по нелегален път с цел да извършват в страната терористически, диверсантски и вредителски действия.
2. По своя числен състав и произход бандитските проявления се разделят по следния начин:
а) Единични бандити. Това са такива бандити, които обикновено са преминали в нелегалност, без да имат предварително установени връзки, и след това продължават да действат самостоятелно. Такива бандити могат да бъдат много опасни, понеже са лесно подвижни, могат умело да се замаскират и поради това са трудно уловими…
б) Бандитски групи (банди). Това са бандитски формирования с повече от двама души, които излизат в нелегалност в резултат на дейността на някоя нелегална организация или пък поради това, че са преследвани от властта.
в) Бандитски групи, образувани в страната – това са групи, произхождащи от вътрешните враждебни среди, които могат да нямат връзка с чуждо разузнаване и задгранични централи.
г) Бандитски групи, прехвърлени през границата от чужбина. Това са групи, формирани зад граница от чужди вражески разузнавания или емигрантски фашистки централи, които се изпращат по нелегален път в страната, за да развиват бандитска дейност”.
От дотогавашния опит на службите на Държавна сигурност и най-вече на нейния I отдел се прави изводът: „Необходимо е дебело да се подчертае, че основното оръжие в борбата срещу политическия бандитизъм е агентурата. Всички останали мероприятия се явяват помощни и допълващи това наше средство”.
В „Инструкция за организиране на агентурно-оперативна работа в борбата срещу политическия бандитизъм” те са разделени в две основни направления – профилактични и практически. В профилактичните (предпазни) са включени следните основни изисквания:
„1. Да се изгради масов агентурно-информационен апарат по цялата територия на сектора, като се обърне сериозно внимание на пограничните, планинските и горски райони, които се явяват най-подходящи за бандитска дейност.
2. Агентурният апарат да бъде разположен по такъв начин, че да бъдат контролирани всички кръстовища, кошари, уединени ханчета и планински колиби, които се явяват удобни убежища за бандити.
3. Агентурно-информационният апарат по селата да се изгради на принципа на резидентурата, за да могат малкото оперативни работници в околията да обхванат напълно целия район.
4. Агентурно – информационният апарат да се устрои предварително и системно, а не едва след като се прояви бандитската група…”
В инструкцията се посочват следните практически мероприятия за борбата срещу горянското четническо движение:
„1. Да се вземат на активна агентурна разработка всички лица, за които имаме данни или подозрения, че имат такова участие в бандитската дейност като:
а) действащи бандити, излезли в нелегалност,
б) помагачи на действащи бандити в тяхната работа,
в) ятаци и укриватели на бандити.
3. Да се обхванат незабавно с агентура всички роднински и приятелски връзки на бандитите. Досегашната наша практика доказва, че бандитите използват винаги на първо място своите роднини и приятели за поддържане на връзки, снабдяване с храна и облекло или за организиране на скривалища през зимата.
4. Да се направи всичко възможно за придобиване на агент от бандата. Тук да се използват и двата наши основни метода, а именно:
а) Вербовка на агент от състава на бандата. Трябва да се подчертае, че вербовката на такъв агент е на пръв поглед трудно мероприятие, обаче то не е неизпълнимо. За такава вербовка трябва да се подбират бандити, за които знаем, че не са озлобени до крайност срещу властта, че не са извършили такива престъпления, за които да знаят с положителност, че ще бъдат наказани със смърт, и които имат семейства, деца, жени, оставени от тях.
б) Въвеждане на агент в състава на бандата. Тази комбинация може с успех да бъде прилагана, когато ние знаем местонахождението и състава на бандата и подберем такъв агент, който да се ползва с пълното доверие на бандата. Тук трябва да се подчертае, че оперативният работник може да реши изпращането на агента в състава на бандата само когато разполага с пълно проверен и изпитан в работата такъв.
5. Да се вербува агентура из числото на ятаците на бандата, като се използват за основен компрометиращ материал установените факти, че кандидатът за вербовка се намира във връзка с бандитите. Тук трябва да се внимава извънредно много при подбора на кандидата за вербовка, понеже има голяма опасност същият, след като бъде вербуван, да избяга в бандата, ако не е достатъчно добре разколебан.
6. Да се подготви предварително планът за реализация на бандата, като същият бъде изпращан за одобрение в Оперативния сектор ДС -София.
Към реализацията да се пристъпва, след като са установени броят и местонахождението на бандитите, връзките им с ятаците и други лица, връзките им с политическите организации и чужди разузнавания и въоръжението им. С реализацията може да се избърза, в случай че влиянието на бандата бързо нараства и е необходимо то да бъде пресечено.
В плана на реализацията да бъдат предвидени следните мероприятия:
а) Извеждането на действащата агентура от състава на бандата и ятаците. Трябва да се подчертае, че при досегашната реализация нерядко са случаите, когато нашите агенти са били провалени, понеже е пропуснато да се направи необходимото за тяхното извеждане,
б) Да се използва процесът на реализацията, като се предвиди в плана извършването на масови вербовки за числото на засегнатите и уличени лица. този момент се явява много удобен за придобиване на ценна и масова агентура против бандитизма и трябва рационално да бъде използван…”
Последният раздел на инструкцията е посветен на „Организационно-отчетни мероприятия”. В т. 1 се посочва: „Да се приведат в известност всички действащи в територията на сектора (села, градове, околии и окръг – б.а.) бандитски групи или отделни бандити, за които имаме някои данни, като се съставят картотеки и списъци на следните категории, уличени в бандитска дейност”2. Тук влизат четниците, ятаците, техните семейства и близки, както и избитите дотогава.
В строго секретните архиви на Дирекцията на Държавна сигурност, предоставени за ползване, не се откриват данни и оценки за това, какво подобрение е настъпило в нейната агентурна система след посочените инструкции за 1948 г. Но има подробен доклад за Пловдивски окръг от декември същата година. В него се посочва, че към службата на ДС в Пловдив работят 63 оперативни работници. От тях 50% са със средно образование, а останалите с незавършено третокласно и средно. По-нататък следва обяснението: „През настоящата година на активна оперативна разработка са взети 11 групови разработки и 118 лични активни разработки, 116 предварителни разработки и 331 на отчетно наблюдение. Срещу всички тия не по-малко от 800 души, вражески елементи, които активно са работили срещу народната власт, службата е вербувала и работила с нова агентура от 1250 души или секторът се обслужва с общо 2100 души агентура в борбата с врага”. В доклада се отбелязва, „че около 300 души” са отстранени като неподходящи агенти. За посочената година служба ДС – Пловдив, изразходва за агентурата 300 хиляди лева и за „разни други видове услуги”3. Тези „услуги” са получаване на жилища, коли и записване на децата им с предимство в езикови гимназии и в университети.
В по-друг аспект е агентурната дейност на Държавна сигурност в „Предложение на министъра на вътрешните работи до секретариата на ЦК на БКП” от 21 април 1949 г., отнасящо се до „контрареволюционни-те групи във Варненска, Белоградчишка и Провадийска околии”. То е със следното съдържание:
„Органите на ДС – Варна, водиха седем агентурни разработки и разкриха изградени контрареволюционни групи в горепосочените околии. От агентурните данни по тези разработки и проведени следствия се установиха над 550 души, предимно селяни, като членове на вражески нелегални групи, помагачи и ятаци на двете нелегални въоръжени банди, излъчени от същите групи. За времето от декември м. г. – март т. г. органите на ДС – Варна, задържаха от тях 311 души за следствие и даване под съд.
За изясняване на широко развитата вражеска дейност, допуснатите големи арести и определяне на мерките, които трябва да се вземат, бяха изпратени на място другарите Иван Бънзаров – началник отдел Първи при ДДС, и П. Петрушев – ст. инструктор, зав. варненската група околии при ЦК на БКП, които направиха обстоен доклад за това. От напра-
вената преценка съвместно с др. Ламбо Теолов – член на ЦК, Георги Костов – началник ДС – Варна, и бюрата на съответните околийски комитети на партията по положението в тези околии, на материалите от агентурата и следствието по всяка разработка и за всяко лице поотделно, изпратените другари излизат със следните препоръки, които предлагат да бъдат одобрени:
1. По отношение на замесените във вражеска дейност лица
а) По агентурна разработка „Подпалвачи” – П. Дойков Замесени – 212 души, да се дадат под съд 42 души
Задържани 130 души, да се изпратят в ТВО – 43 души, да се освободят – 45 души
да се предупредят, без да се задържат – 82 души.
Подсъдимите да се разбият на две групи, като се образуват два процеса във Варна и Добрич, които да се насрочат до изборите, но да се гледат след това,
б) по агентурната разработка „Кулаци” – Н. Перпериев Замесени – 91 души, да се дадат под съд 8 души Задържани – 46, да се изпратят в ТВО – 7 души
да се освободят – 31 души,
да се предупредят, без да се задържат – 45 души.
Процесът да се гледа в град Провадия след изборите;
в) по агентурна разработка „Тиква”, младежи с. Венчан, Провадийско Замесени – 13 души, да се дадат под съд 8 души
Задържани – 61 души, да се изпрати в ТВО – 1 да се предупредят, без да се задържат – 4 души. Процесът да се гледа след изборите в гр. Провадия;
г) по агентурна разработка „Дунав” – Г. Спиров Замесени – 69 души, да се дадат под съд – 27 души Задържани 61 души, да се изпратят в ТВО – 19 души да се освободят – 15 души
да се предупредят, без да се задържат – 38 души. Процесът да се гледа във Варна след изборите;
д) по агентурна разработка „Цапнатия” – Ив. Кокинов Замесени 36 души, да се дадат под съд – 3 души Задържани – 19 души, да се изпратят в ТВО – 6 души да се освободят – 10 души
да се предупредят, без да се задържат – 17 души.
Процесът да се гледа в Добрич след изборите;
е) По агентурна разработка „Черно море” – П. Пасков Замесени – 99 души, да се дадат под съд – 11 души. Задържани – 40 души, да се изпратят в ТВО – 11 души, да се освободят – 18 души
да се предупредят, без да се задържат – 59 души. Процесът да се гледа във Варна след изборите;
ж) По агентурна разработка „Изгрев” – Бързаков Замесени – 22 души, да се дадат под съд. Задържани – 6 души, да се изпратят в ТВО – 3 души, да се предупредят, без да се задържат – 16 души.
По този начин от всичко замесените 542 души и общо задържани 311 души, да се дадат под съд 99, изпратят в ТВО 90, да се освободят 122 и да се предупредят, без да се задържат, 261…”4.
На 20 април 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП изслушва доклад на министъра на вътрешните работи Руси Христозов „Относно бандитските прояви в страната”. Той информира членовете на Политбюро, че разузнавателните служби на Държавна сигурност имат достоверни сведения за извършване на подготовка за разгръщане на широка основа на четническо движение през 1950 г. Според него един от важните показатели е, че в Горноджумайски, Хасковски и други окръзи се увеличават „бандитските групи”. Министърът дава оценка, че „няма ценна агентура за внедряване в бандитските групи за откриване и разобличаване на укривателите и връзките с бандитите”. Това се дължало и на факта, че службите на ДС не са обръщали „нужното внимание на агентурно-оперативната работа на бандитизма и тероризма”. „Досега, подчертава Руси Христозов, основното внимание на органите на МВР е било заострено с подпомагане на борбата с бандитизма”. Оттук не се разкривали „организационните центрове на бандитизма вътре в страната”5.
В посочения доклад на министъра на вътрешните работи, както и в приетото постановление на Политбюро на ЦК на БКП, основната причина за възникване на съпротивителното движение в страната се търси в „чуждите разведки”. Те формирали „бандитски групи от враждебно настроени към властта и избягали нелегално през граница лица, каквито само за 1949 г. и началото на 1950 г. се наброяват 314 души…”6. Подобна оценка обаче не отговаря на действителните факти. В редица справки и доклади от 1948 г. и 1949 г. на службите на ДС се утвърждава, че
горянските чети възникват по места без външна намеса и даже без инструкция на някакъв център в страната. Идващите от чужбина чети, сформирани от българските политически емигранти, имат само помощна роля във възникването и развитието на съпротивителното движение в страната. Негова база са нелегалните организации и групи. От тях идват и горяните, поддръжката с храна и облекло, както и снабдяването на четите с оръжие. Въоръжената борба срещу съветизацията на България се води десет години, но за това време в своите доклади и справки Дирекцията на ДС не посочва нито един разкрит канал за внасяне на оръжие от Гърция и Турция.
С цел да се създаде по-добра организация, за да се ликвидират „съществуващите бандитски групи”, т.е. горянските чети, Политбюро на ЦК на БКП взема следното решение:
„1. Министърът на вътрешните работи др. Христозов да вземе бързи и енергични мерки за ликвидиране на бандитите и нелегалните.
Органите на МВР в най-кратък срок да създадат във всички окръзи и преди всичко в граничните райони масово агентурно – информационен апарат за откриване и разобличаване бандитите и подпомагащите ги.
Освен това да се създаде специална агентура, която трябва да бъде внедрена в задграничните центрове, бандитските групи и средите, върху които те се опират.
2. В 10-дневен срок да се организира специален отдел при ДДС за борба с бандитизма за сметка на съществуващия щат на МВР, а в провинцията – групи, като щата им да се попълни с проверени и квалифицирани кадри на МВР.
3. Др. Христозов до 15 юни т. г. да представи списък и материали в бюрото на Министерския съвет за лицата, които водят активна вражеска дейност и практически подпомагат задграничните бандитски центрове, с цел изследването им от граничните райони.
Да се създаде постоянна комисия към Министерския съвет за изселване и преселване на вражески елементи от представители на МВР, Прокуратурата, Министерството на земеделието и Отдела за управление на народните съвети при Министерския съвет.
Да се възложи на тази комисия решението на всички мероприятия, свързани с преселването…”7
Дванадесети отдел към ДС, като специален, се формира през май 1950 г. Структурата му е следната: отделение I води на контрол всички
разработки по линията на бандитизма и терора в страната; отделение II е бойно оперативно, като води всички разработки на действащите в страната активни „бандитски” групи, създава агентура, изпраща такава в чужбина, ръководи реализацията на горянските чети и отделните четници; отделение III се занимава с издирването и залавянето на всички „опасни политически престъпници”, минали в нелегалност, с неустановено местожителство. Към отдела има група, която води оперативната отчетност8.
Отделът се състои от главен инспектор, началници на отделения, осем инспектори, седем групови началници и 29 разузнавачи. Началник на отдела е подполк. Веселин Райков. Към окръзите се създават специални „групи за борба с бандитизма” (ББ), като се обръща внимание най-вече на граничните райони. Общо за окръзите съставът е следният: 15 групови началници, 84 оперативни работници. В Хасковски окръг например оперативните работници са 11, в Софийски – 10, в Пловдивски – 8, в Бургаски – 7, и т.н. Те от своя страна са задължени да вербуват секретни сътрудници, информатори и доверени лица, да подбират сигурни резиденти за определени райони и съответно да установяват нужните им „явочни квартири”9.
Със заповед на министъра на вътрешните работи от 22 април 1950 г. се определят основните задачи на XII отдел към Дирекция на Държавна сигурност. „Да се подготви, нарежда министърът, специална агентура за внедряване в задграничните центрове, бандитските и терористични групи, както и в средите, на които се опират. За тази цел подробно да се изучат, разграничат и анализират контингентите, от които се попълват бандитските терористически групи и тия, от които последните получават подслон и храна, и след като се изграждат нелегални групи, предназначени да улеснят бандитските действия”. Той нарежда агентурата да не бъде ръководена от разузнавачите, а от самите началници на МВР и ДС в окръзите10. Освен това министърът изисква: „Да се прегледа агентурният апарат. Установените двуличници, предатели и дезинформатори да се изключат от агентурата, а най-злостните да се арестуват, а когато е целесъобразно, да се разобличат и на тази основа да се превербуват”11.
През ноември 1950 г. помощник-министърът на вътрешните работи Иван Райков, който отговаря за Дирекцията на Държавна сигурност, издава заповед, с която изисква „да се активизира и засили агентурно-оперативната работа на село”. Неговите мотиви са, че съпротивата на враговете се засилвала с „настъплението на Партията на село”, т.е. „масовизацията на ТКЗС”12.
Веднага след създаването на отдел XII сътрудниците му насочват вниманието си към формиране на ефективна агентура. В справка от 11 януари 1951 г. на началника на отдела се посочва, че има 695 секретни сътрудници, 327 агенти, 351 информатори, 17 резиденти и 167 явочни квартири. През 1950 г. са „изключени 316 секретни сътрудници за негодност и предателство”. Според посочената справка социалният състав на секретните сътрудници е следният: буржоа – 117, дребни буржоа – 305, буржоазна интелигенция – 50, кулаци – 6, средни селяни – 62, работници – 78, бедни селяни – 77. Политическият състав на секретните сътрудници по терминологията на службите на Държавна сигурност е повече от „вражеските среди”, което било „голям успех”. А той е следният: от „вражеските среди – 306, БЗНС (никола-петковисти) — 41, отечественофронтовци и лоялни – 205, БЗНС – 31, социалдемократи – 3, фашисти -2, членове на БКП – 107”13.
С доклад от 10 март 1951 г. началникът на отдел XII вече прави анализ на състоянието на създадената дотогава агентурно-информационна система. Той отбелязва: „В резултат на проверката, извършена досега на наличната агентура, се разкриват слабости, а именно, че голяма част от нашата агентура е неработоспособна и предателска. Разполага се с данни, от които се вижда, че мнозина бивши агенти са минали в нелегалност и станаха бандити. Така например Костадин Дейков и Пенчо Христов от гр. Сливен станаха бандити и ръководители на сливенската банда, и двамата са бивши агенти на бюро ДС – Сливен… Христо Иванов от с. Твърдица, Новозагорско, заловен като нелегален, е бивш агент на ДС – Нова Загора. Гурко Примов от с. Бояница, Асеновградско, след неговото вербуване от ДС – Пловдив, минава в нелегалност. Има и такива случаи, че след вербуването на кандидата той избягва в Югославия. Такива случаи могат да се посочат много”.
На какво се дължат тези слабости и пропуски в агентурната система, изграждана с толкова старания? Според началника на отдела те са следните:
,,а) несериозно отношение на нашия оперативен състав в подбора на кандидатите за вербуване. Неправилно преценяване и избор на кандидата. Принципно е прието кандидатът за вербуване да произхожда от вражеските среди и да притежава необходимите качества и възможности, за да се развие и стане добър агент. Това положение правилно се схваща от нашите хора, обаче се допуска сериозна грешка при преценяването на кандидатите относно неговата честност и преданост към нас. Поради липса на такъв подход към подбора и вербовката на агента от вражеските среди, които са съгласни да сътрудничат от страх, да не им се наложи наказание, а на дело те си остават врагове, отписвайки се само с несъществени донесения. Не само това – работят с нас формално, а на дело поддържат връзки с бандитите, хранят ги и укриват в собствените им домове.
б) допуска се и тази слабост, че се вербува агент, който не се е разоръжил до края на следствието и даже липсват писмени показания за престъпната му дейност. Такива агенти се чувстват обикновено „неуязвими” и ако се съгласят за сътрудничество с нас, те са само формално, а на дело си остават врагове”.
В тази насока началникът на отдела посочва два твърде различни, но много типични и интересни примера. „Такъв е примерът, пише той, с агента „Роза” в Пловдивско… Но вместо да се върне, той премина при тях и стана един от най-активните и умело реагиращ на нашите комбинации, следствие на което разработката в известни моменти се затягаше”14.
И по-нататък: „Много характерен случай за лошо възпитание на агентурата имаше в самия отдел – на агента „Черкезов”. На него са му давани неправилни задачи, което е станало причина той да стане притегателен център за създаване на бандитско движение в Еленския балкан. По-късно по негова вина и подвеждане бяха създадени ятаци, създадени лично от него, и от тях имаше предимно и бедни селяни”15.
В агентурната система влиза една твърде съществена съставка, наричана „Разработка”. По възприетия принцип в службите на Държавна сигурност такава разработка се прави на всяка чета, нелегална организация или отделни лица. През 1951 г. към отдел XII има разработка за 450 нелегални и над 1000 техни ятаци и връзки. Ще представя на вниманието на читателя „План на отдел XII при Дирекция на Държавна сигурност за времето от 1 май до 30 юни 1951 г.”.
„Мероприятия по разработките
Отделение I
Да се реализират разработките: „Хиена” – състояща се от 3 до 5 бандита, действащи в района на с. Кондофрей, Женда, Касила, Раковец, Радомирско; „Диваци” – състояща се от трима бандити прехвърлящи се
от Югославия и действащи в района на с. Богослов и Жилинци, Кюстендилско; „Беласица 1” – състояща се от 4 души бандити, прехвърлящи се от Гърция и действащи в района на с. Корница, Лъженица и Брезница, Г. Делчевско; „Грабители” – състояща се от 3 бандити, прехвърлят се от Югославия и действат в района на с. Старопатица, Кулско; „Дражевисти” – състояща се от 4 бандити и действа в района на с. Раковец, Кулско; „Трион” състояща се от един бандит, действа в околиите Трънска и Брезнишка; „Крадец” – състоящ се от 1 бандит, действа в Самоковско и София; „Тараш” – състои се от 1 бандит, действа в София и Софийско; „Беглец” – състояща се от един бандит, прехвърля се от Югославия и действа в района на с. Дупни връх; „Носорог” – състои се от 1 бандит, прехвърля се от Югославия и действа в Михайловградска околия. Отдел II
2. „Вампири” – състоящ се от 17 бандита и действа в Ст. Загорски окръг – Сливенски балкан; „Лалугери” – състоящ се от двама бандити, действат в района на Карловска околия; „Фенера”, състоящ се от трима бандити, действа в село Игнатово, Карловско; „Престъпници”, състоящо се от двама бандити, действащо в района на с. Величково и Карабунар, Пазарджишко; „Бегач”, състоящо се от един бандит, действащ в района на М. Белово, Пазарджишко; „Видра”, „Престъпници” и „Дивеч”, по които се разработват пет бандити, укриващи се в Асеновградска околия; „Гарван” – 1 бандит, действа в Поморийска околия. Освен това да се реализират следните разработки, водени на задгранични бандити: „Разбойници”, водена от трима бандити, прехвърляли се от Турция в района на Елховско, и „Хищници”, водена от трима бандити, прехвърлящи се в Ивайловградска околия.
Отделение III
3. „Убийци” – състоящ се от 10 бандити, действащ в района на Русенска, Кубратска и Поповска околия; „Милош” – състои се от 1 бандит, действа във Врачански окръг; „Роклю” – състои се от 1 бандит, действа в Старозагорски окръг, и „Чакал” – състои се от един бандит, действа в Плевенски окръг”.
По-нататък в тази разработка има специален раздел „Установяване местонахождението и връзките на бандитите по следните разработки: Отделение I-во „Ястреб” и „Мишка”. Отделение П-ро, „Двуличници”, „Видра”, „Дивеч”, „Диваци”, „Разбойници”, „Лешояди”, „Бегачи” и „Мандра”. Отделение Ш-то, „Башибозуци”, „Испанец”, „Дезертьори”,
„Хитоси”, „Коста”, „Беглец”, „Чакалдак”, „Пор”, „Чакал”, „Дядото”, „Дезертьор”, „Враг”, „Авантюрист”, „Врагове”, Беглец”, „Начо”, „Бегачи”, „Камата”, „Змей”, „Искър”, „Ковчежник”, „Мотор”, „Единак” и „Скот”. Към тях без псевдоним се прибавят още 8 разработки, които трябва да се включат в плана16.
Цитираният план на отдел XII, и то само за два месеца, не само разкрива същността на т.нар. разработки, но дава на читателя представа за мащабите на съпротивата, при това само за разкритите нелегални организации, лица и четници. Не в едно сведение или справка на Дирекция на Държавна сигурност се посочва като слабост на агентурно-информационната система, че над 50% от „нелегалните и бандитите” не са поставени на разработка17.
Оттук с основание може да последва изводът, че при наличните архиви е не само трудно, но и почти невъзможно да се даде пълна панорама на съпротивата срещу съветизацията на България. И все пак нейните основни направления, обхват, както и механизмът на агентурната система на службите на Държавна сигурност стават достатъчно ясни. В потвърждение на това ще цитирам още един документ. На 17 октомври 1951 г. началникът на отдел XII към Дирекцията на Държавна сигурност подполк. Веселин Райков изпраща доклад до министъра на вътрешните работи със следното съдържание: „Докато миналата година действаха във вътрешността на страната само две бандитски групи от 11 души в Пазарджишко и втората от 8 души в Сливенско, а също така и няколко единични бандити, укриващи се на различни места в страната, тази година се сформираха много по-големи бандитски групи, чиято активност обаче беше значително по-голяма: нападение на домове на селяни, убийства, кражби, вражеска агитация сред населението, задържане на членове на БКП и малтретиране на същите, поставяне засади по пътищата и други подобни, което бе създало психоза на страх в районите, където действаха, като – Сливенско над 70 души, Пловдивско над 50, Русенско над 30, Ст. Димитровско – 6, Поповско -11, Радомирско – 8 и др., по-малки групи и единично действащи в окръзите Бургас, Сталин (Варна – б.а.), Враца и др.
Ликвидирането на горните бандитски групи стана главно чрез внедряване на агентура. Така например, докато в началото ликвидирането на Сливенската банда се провеждаше чрез физическа сила, което не даде желаните резултати, впоследствие ДС приложи изпитаното средство -агентурата, чрез което се провеждаха замислените от службата комби-
нации за прехвърляне на бандитите в друг район, където се проведе и тяхното залавяне.
Чрез подобни агентурни комбинации бяха ликвидирани и останалите бандитски групи в Южна България, както тези в района на с. Стрема, Пловдивско, и последната, най-опасна, действаща в Средна гора в селата Златосел, Розовец, Пловдивско, Свежен, Маречек, Карловско, и с. Турия, Казанлъшко, наброяваща 20 души. По отношение на тази банда беше проведен най-добре принципът на внедряване на агентурата, тъй като бандата беше оглавена от наш агент, който я придвижи на определено място, постави в бездействие и даде възможност на нашата бойна група, зашифрована като бандитска, да я унищожи.
При ликвидирането на русенската банда не беше приложен принципът на внедряването, поради което се забави и затормози нейното ликвидиране. Това се дължи на бързия и неудачен подбор на кандидатите за внедряване, една част от които не се ползваха с доверие при бандитите, а друга част благодарение на слабото възпитание отидоха при бандитите и станаха предатели. Ръководството не потърси всички възможности, с което можеше да извърши внедряването чрез подходяща легенда. Ликвидирането й стана на части – главно с помощта на агентура, вербувана из средите на ятаците на бандитите.
Освен горните удари отделът нанесе такива и на чуждото разузнаване. През м. юни и юли т. г. чрез залавяне и разпита на прехвърлените от Гърция на наша територия Аргиров и Гюменлиев бе разкрита и реализирана шпионска мрежа в София и Благоевградски окръг. Също така бяха посрещнати и ударени няколко бандитски групички и няколко отделни такива, прехвърлени от Гърция и Югославия.
По ликвидиране на горните банди отделът се прояви като годна, боеспособна и оперативна единица, която помагаше отблизо, ръководеше и направляваше самите операции.
По линията на издирването отделът през отчетния период установи всички лица, преминали в нелегалност, наброяващи 3500 души, от които зад граница над 3000. Само за тази година са обявени в предварителния бюлетин над 1000 души. По разработките, водени по тази линия, са заловени 25 нелегални. Общо отделът за тази година (отчетът е до 30 септември – б.а.) е заловил и ликвидирал над 300 души бандити. Безспорно това са сравнително добри успехи, обаче отделът през годината допусна сериозни слабости. Така например:
1. В разработката си с агентурата не винаги правеше добър подбор при придобиването на такива, поради което много от агентите излизаха предатели и се оказваха със съвършено нищожни възможности. Например в ДС – Пловдив, в разстояние на 2-3 месеца са направени опити за вербовка над 10-15 агенти, една част от които не се поддадоха на вербовка, а друга след това предателствуваше, някои от тях направо минаха в нелегалност, това се случи в Русе, Попово и др.
В началото на годината ръководството на отдела допусна слабости в ръководене и възпитание на едни от най-добрите си агенти, с които се достигна до активизиране и провокиране на заспали вражески елементи, които впоследствие бяха репресирани (Добролюб).
При подбора и начина на внедряване на агенти в банда още се допускат слабости, като случая с агентите „Стамен” в Пловдив, „Петров” в Русе и др. Най-характерната слабост в ръководството на агент се явява внедряването на „Драган” в Поповската банда, където службата позволи същия да престои 20 дена в бандата, да има агент за връзка с него, без да може да се изработи комбинация и се унищожи въпреки големите възможности за това.
Освен горното по подбора, ръководството и възпитанието на агентурата, на някои места се допускаха много по-сериозни слабости, т.е. пълно изоставена агентурната работа. Такъв е случаят тази пролет в Пловдивски окръг, където при поява на бандитите се действаше само с груба физическа сила, в резултат на което се получаваха нови бягства…
2. Несериозно отношение към сигналите за поява на нелегални лица и данните, придобити от следствието за укриващи се такива и техните ятаци, в резултат на което мерките, взети по-късно за ликвидиране на такива нелегални са безуспешни. Някъде дори такива нелегални се търпят с години и с това се позволява да станат притегателен център на вражеските елементи и врагът да вербува и групи около тях нови бандити, какъвто е случаят с Русенската, Пловдивската и Сливенската банда.
3. Недостатък в работата на отдела бе и това, че изостави разработването на семейството и близките на забягналите зад граница бандити с шпионски задачи, болшинството от които се опираха на семействата си, изселвани във вътрешността на страната, след което безнаказано се връщаха обратно. Успоредно с това отделът изостави работата си със задграничната агентура.
4. Не навсякъде оперативните ръководства, създадени по ликвидиране на дадена банда, по места проявяваха достатъчно оперативност. Имаше моменти на дълги умувания, колебания при вземане на решения да бъде внедрен този или онзи агент или разчитане на успех само на един такъв. Невинаги оперативните ръководства изучават оперативната обстановка и с това пропускат редица моменти и възможности за агентурна комбинация. Често пъти тези ръководства са очаквали помощ само отгоре (отдела), без да проявяват възможната самоинициатива в предлагане и обмисляне на смели комбинации (Коларовград, Русе и първоначално Сливен).
5. При ликвидацията на съществуващите бандитски групи в страната отделът се натъкна на нелегални организации, в болшинството си от тях никола-петковисти, които поддържаха с оръжие и храна бандитските групи в своите райони, а някъде, както в Русе, ръководството на бандата бе в техни ръце. За бързото ликвидиране на такива бандитски групи, ръководени и подпомагани от нелегални комитети, е необходимо координация с работата с I-ви отдел, обаче много от мероприятията, стоящи за решения пред последния, XII отдел сам изпълняваше. Това пречеше до голяма степен за бързата им ликвидация.
Също така на отдел V-ти, въпреки че неколкократно му бе искана помощ в даване на упояващи и отровни вещества, необходими за комбинация, такива не бяха получени от него…”
Докладът завършва със следния извод: „Да се помисли съобразно нуждите на отделните окръзи да се издирят и вербуват нужното число агенти за поставянето им в нелегалност, някои от които да бъдат прехвърлени зад граница”18.
От наличните архивни материали може да се направи извод, че отдел XII към Дирекцията на Държавна сигурност успява да формира действаща агентурна мрежа и което е съществено, в голямата си част тази агентура е из средите на „вражеските елементи”. Но и тук е прилаган методът не само на заплахите, но и на открито насилие. Като резултат на това и отделът отчита, че агентурата е „замърсена”, и през 1951 г. е трябвало да бъдат отстранени над 300 агенти, „двуличници”, „изменници” или даващи неверни сведения. Съдбата обаче на такива „агенти” е твърде драматична, защото или са „превербувани”, или изпращани в лагерите на принудителен труд, лишавани, те и семействата им, от граждански права и др.19.
На съвещание на 8 февруари 1952 г. по въпросите на агентурно-информационната система началникът на отдел XII при Дирекцията на Държавна сигурност полк. Стефан Илчев отчита: „По линията на отдела са вербувани 504 агенти, 1478 информатори, 152 резиденти и 164 явочни квартири, а са водени 1309 разработки с 2560 обекта”. Отново той обръща внимание на това да се преодолее „замърсяването” на агентурния апарат, като подчертава, че „главното средство, с което ние оперираме в борбата с врага, е агентурата”. Полк. Ст. Илиев съобщава в доклада си, че през 1951 г. за разкриване на нелегални организации и за ликвидиране на горянски чети особени заслуги имали агенти с псевдоними Семов, Марчо, Странджата, Тарас, Герасимов, Жан, Иванка, Катя, Стамбол, общо 38 лица. Освен това успешно са внедрени в българската политическа емиграция и нейните организации: в Гърция – 5 агенти, а в Турция – 4 агенти20.
Както вече бе посочено, към 1954 г. съпротивата срещу съветизацията на България започва да отслабва в дотогавашните си главни форми – нелегалните организации и горянските чети. Но агентурно-информационната система на разузнавателните служби продължава да работи и да се усъвършенства. В справка от 1 май 1954 г. на Дирекцията на Държавна сигурност се посочва, че в граничните райони и във вътрешността на страната, в гористи места, където е възможно да се укриват изменници на родината, са изградени 585 резиденции, в които са включени 2415 информатори. По непълни данни, с които разполага управлението, от м. септември 1953 г. до м. февруари 1954 г. от различни поделения на ДС от центъра и провинцията са изпращани в маршрут над 300 агенти и са въоръжени над 50 агенти21.
В посоченото по-горе сведение се появява един нов момент в агентурната работа на службите на Държавна сигурност. Дотогава агентите само донасят, разкриват организациите и четите на съпротивата, а сега вече са получили такова доверие, че им се поверява оръжие, и то не само за самозащита. Изводът е, че Държавна сигурност за десет години е успяла да създаде вярна агентура. Затова все по-често много от проявите на съпротива се разкриват още при първите опити за организиране или дейност. Въпреки това съпротивата срещу комунистическата тоталитарна система продължава и успява да избегне агентурната мрежа. Службите на Дирекцията на Държавна сигурност отчитат за 1954 г. следното: „Има и данни за случаи, когато изменници са идвали и на наша територия и са се връщали, без обаче за това да се получи никакъв сигнал. Данни в това направление има за Бургаски, Пловдивски, Благоевградски и други окръзи”22.
Заслужава внимание и организираната агентура към управление II на Дирекцията на Държавна сигурност, което се занимава с контраразузнаването и има отношение към разглеждания проблем. В доклад от 3 май 1954 г. началникът на управлението подполк. Д. Мурджев отчита: „На първо място основната наша слабост е по разработването на капиталистическите разведчици в легациите и обслужването на самите легации. Въпреки получените по-горе резултати, ние все още не сме успели да се внедрим в нито една от важните капиталистически легации като английската, югославската, турската и пр. Ние все още не сме се добрали до важни документи, съхранявани в тези легации и следователно нашето управление, което има като основна задача борбата срещу разведчиците, прикрили се като дипломати и чиновници, все още не е решило тези основни пред него за изпълнение задачи.
Управлението все още не може да се каже, че е обезпечило такова разработване и наблюдение на капиталистическите дипломати и чиновници, че да може да се знае къде се движат, с кого се срещат, какво работят, какво замислят по отношение на нашата страна и пр.
Особено лошо е поставена нашата работа в английската и турската легация. Докато за разведчиците в другите капиталистически легации се добираме до техни външни прояви, до техни изказвания и мнения по различни въпроси, то тук и това не знаем и за това нямаше достъп. Основната причина за това е нашата лоша работа с нашата агентура там, повечето от която поради този наш недъг е минала на предателски позиции и ни дезинформира и заблуждава, а другарите Венев и Терзиев, които пряко отговарят за тях, не вземат достатъчно мерки”23.
В началото на 1951 г. се създава отдел XIII към Дирекцията на Държавна сигурност. Според неговия началник полк. В. Димов отделът има за задача „агентурно-оперативно да обслужва политическите престъпници по затворите и трудово-възпитателните общежития, своевременно да разкрива престъпните им връзки с чужди разведки и централи, активно да ги разработва и парира всяка вражеска дейност”. До август 1951 г. отделът вече изгражда своя агентурно-информационна схема. В 15 затвора в страната са вербувани 155 агенти и 49 в лагерите в Белене и Ножарово. Началникът на отдела отчита като слабост, че не са успели да
вербуват агенти в Хасковския затвор и от планираните 230 са осигурили 204, защото „акцията имаше кампаниен характер”24.
Твърде интересни данни намираме в доклада на полк. В. Димов от 8 февруари 1952 г. Той посочва, че в Шуменския затвор има 1300 политически затворници, в Плевенския техният брой е 800, а в Белене са въдворени 3000 души, 1200, от които са бивши членове на БЗНС „Н. Петков”. Общо за 1951 г. неговият отдел е успял да вербува 629 секретни сътрудници, агенти и информатори сред политическите затворници в страната и 90 в лагера Белене. Полковникът посочва като най-добра изградената система на агентура в Шуменския затвор – 43 сътрудници, 22 агенти, 20 информатори и един резидент. Следва Великотърновският затвор с 16 секретни затворници и т.н. Освободените от тях се използват срещу съпротивителното движение, както и срещу горяните.
През 1951 г. чрез агентурно-информационната система в затворите и лагерите са получени 581 „ценни агентурни донесения” за подготвени бягства, опити за създаване на организации в затворите и др. В резултат на това са предотвратени 55 бягства и са разкрити 120 канала за внасяне и изнасяне на писма и други съобщения. Но създадената в затворите и лагерите агентура се ползва от службите на Държавна сигурност и за проникване в редиците на съпротивителното движение в страната. Началникът на отдел XIII посочва в специален доклад: „Предадени са на различни отдели през годината (1951 г. – б.а.) около 126 сътрудници, някои от които с прекрасни възможности и перспективи да станат добри сътрудници на ДС и дават добра работа”. Отбелязва се такава със секретно наименование „Скот” за Старозагорския затвор, „Верига” и „Марица” в Софийския централен затвор, „Круша”, „Търговец” и „Универсал” за Шуменския затвор и др.25.
Сведенията, които службите на ДС получават от своята агентура за по-активните затворници и лагерници, не се ограничават с това. Службите правят специални разработки за тяхното постоянно наблюдение. Така през 1951 г. за затворите и лагерите в страната има 189 единични и групови разработки, 70% от които са бивши членове на БЗНС и ЗМС „Н. Петков”26.
Трудностите при вербуването и използването на агентурата, според началника на отдел XIII, са главно две. Първата е, че немалък брой от вербуваните се оказват неподходящи за агентурна работа. За 1951 г. в Плевенския и Варненския затвор са отстранени 20 души от агентурната
система като крайно неподходящи. И другата трудност се изразява в следното: „В Коларовградския (Шуменския – б.а.), щом като някой бъде повикан и мине решетките на салона за канцелариите, те почват да говорят, че е минал 38-ия паралел и е станал „слушалка” в затвора и започват да гледат на него като на предател. Подобно е положението и в ТВО – Белене, там често повикваните ги наричат агенти и ги отбягват. Тук, в СЦЗ (Софийски централен затвор – б.а.), голяма част от агентурата на др. Кънчев е разшифрована и не само неговата, а и на останалите оперативни работници”27.
Дирекцията на Държавна сигурност използва и други форми на агентурна система в затворите и лагерите. Подготвени специално за целта агенти се внедряват отвън сред затворниците и лагерниците с определени задачи и лица, които трябва да наблюдават. В много случаи даже и местните оперативни работници на ДС не са осведомени за изпратените на тяхна територия с агентурна мисия лица28.
Политбюро на ЦК на БКП насочва своето внимание и към подобряване организацията на външното разузнаване, най-вече сред българската политическа емиграция. С решение от 12 април 1950 г. то задължава Министерството на вътрешните работи да осигури прикриващи длъжности за подготвени военни разузнавачи в посолствата на Турция, Гърция, Югославия, Триест, Италия, Швейцария и Франция. А на 1 август 1950 г. Политбюро постановява отдел III при ДС да се оформи като Отдел за външно разузнаване със задача да активизира максимално външнополитическото разузнаване и на първо място пак в Гърция, Турция и Югославия29.
Може да прозвучи учудващо, но агентурно-информационна система се изгражда и за наблюдение на службите на Министерството на вътрешните работи. С това се занимава отдел IX на Държавна сигурност. Съгласно инструкция за задачите на отдела на министъра на вътрешните работи Руси Христозов от 25 септември 1950 г. се посочва, че същият трябва да обслужва „всички отдели, самостоятелни отделения и служби на МВР и техните поделения, Дирекция на милицията и нейните поделения, гранични и вътрешни войски”. Отдел IX има свои оперативни работници във всички окръзи и в системата на Държавна сигурност. Те имат за задача да разкриват „шпиони или неблагонадеждни елементи”, прикрили се в службите на МВР, в гранични и вътрешни войски30.
Агентурно-информационната система, прилагана от службите на Държавна сигурност, покрива държавния, военния и стопанския апарат
в страната31. В доклад на министъра на вътрешните работи от ноември 1953 г. на заседание на Политбюро на БКП се посочва, че „агентурният апарат по количество е повече от 55 000 сътрудници от всички видове”32. На агентурно-информационната система е нужно да се посвети специално изследване, защото тя представя най-съществената страна в характеристиката на комунистическия тоталитаризъм. Но в настоящата книга се ограничавам само до агентурата, свързана със съпротивителното движение срещу съветизацията на България.
Откъс от книгата на Проф. д-р Диню Шарланов “История на комунизма в България”