ген. Никола Тодоров Жеков
Никола Тодоров Жеков е български офицер, генерал от пехотата, министър на войната на България през 1915 година и главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война от 1915 до 1918 година. Никола Жеков е роден на 1 януари 1865 г. (25 декември 1864 г. стар стил) в Сливен. Като юнкер във Военното училище става доброволец в резервен полк по време на Сръбско-българската война през 1885 г. През 1886 г. участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван в редник и пратен в 12-ти пехотен полк, впоследствие амнистиран, завършва Военното училище. През Балканската война (1912-1913) Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин. Никола Жеков работи за намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Под негово ръководство през Първата световна война (1915-1918) българската войска воюва 3 години на Северния и Южния фронт. На 6 октомври 1916 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 г. заболява тежко и на 8 септември заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Преминава в запаса на 4 октомври 1918 г. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия. На 21 октомври 1921 г. се завръща в България и е осъден като виновен Втората национална катастрофа от Третия държавен съд през същата година на 10 години затвор. След почти три години е амнистиран и излиза от затвора през 1924 г. Сам се завръща в България от Германия, за да бъде съден след края на Голямата Световна Война (търси му се отговорност за това, че е бил Главнокомандващ), а не се крие като Васил Радославов например. Този пример на отговорност буди възхита из цяла Европа по това време. След излизането си от затвора генерал Никола Жеков се отдава на научна и литературна дейност, като написва книги на чисто военни теми и мемоари. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена „За храброст“ в България.
През Втората световна война развива активна прогерманска дейност, ръководител е на Българските национални легиони и има лични връзки с Адолф Хитлер. Той е почетен председател на националистическата организация Съюз на българските национални легиони. През 1930 създава патриотичната организация Български Национален Съюз (за нея се знае много малко, държа да уточня, че няма нищо общо със смехотворната днешна организация Български национален Съюз). Относно взаимоотношенията му с Фюрера и Райха. Като личен приятел на Н.В. Цар Фердинанд и боен другар на Фелдмаршал Макензен генерал Жеков е високо ценен не само в България, но и в Германия. Когато Райха разгромява Франция, Никола Жеков получава покана за посещение при Фюрера. Освен това в гостовата книга на квартала Ньой е официално записан, а над кметството на Ньой се забива от Вермахта Българският флаг, под звуците на Шуми Марица. Такава чест се е оказвала изключително рядко.
През септември 1944 г. Никола Жеков емигрира в Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност. Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей-костница в София.
