Източник: http://luba4ko.wordpress.com/2009/09/22/567099/
Днес се навършват цели 101 години от онзи 22 септември в 1908г., когато България обявява своята независимост в църквата “Св. Четиридесет мъченици”. Цар Фердинанд чете манифест за обявяването на независима България. Народът ликува. Най-сетне една стара нация с традиции, култура и успехи си върна своята независимост. Така се ражда независимото българско царство, което калява и обединява българския народ под традициите, които са неизменна част от живота на българите чак до края, когато комунистите го унищожават. Но това е излишна полемика, ние сме тук, тях ги няма. Сега трябва да се съсредоточим над настоящето и бъдещето, но преди всичко трябва да знаем и да се учим от историята, защото народ, който не познава историята си е длъжен да я преживее отново.
Обявяване на независимостта на България – 22 септември, 1908г.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:
· Руско-турски протокол (1909),
· Българо-турски протокол (1909) и
· Руско-български протокол (1909).
Според тях:
· Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
· Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
· България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония (които и до днес не са освободени).
Няма нищо по-важно за един народ от това да гарантира собствената си независимост и суверенитет. Трябва да устоим на ударите на времето и да се запазим преди всичко като нация. Пожелавам на България още хиляди години независимост, на българския народ да се въздигне и да заеме мястото, което по право е негово – обградения с величие, мощ и благородност трон на върха на човечеството.
Честит празник, българи!